Вратата отвори набит мъж с оредяваща коса и весели очи. Той видя Джеси и заговори с най-вампирския си глас:
— Добре дошли в къщата, населена с духове. Влезте на своя отговорност.
Очите й се разшириха:
— Наистина ли е населена с духове?
— Влезте… Ако се осмелявате… — Приклекна, докато очите му се изравниха с нейните, и измъкна от ръкава си пухкаво плюшено зайче.
— О-о-о-о! — Очарована, Джеси го притисна към бузата си. — Ти магьосник ли си?
— Разбира се. Не са ли всички магьосници?
— Не-е. Аз съм принцесата на феите.
— И това не е лошо. А това твоята свита ли е? — попита той и погледна към Бун.
— Не, бе — засмя се весело Джеси. — Това е татко. А аз всъщност съм Джеси.
— Аз пък всъщност съм Падрик. — Той се изправи и въпреки че очите му останаха весели, Бун бе сигурен, че го преценяват. — А вие сте…
— Сойър. — Бун протегна ръка. — Бун Сойър. Ние сме съседи на Анастасия.
— Съседи, казвате? Е, съмнявам се, че това е всичко. — Той пусна ръката му и хвана ръката на Джеси. — Я да видим какво има тук за вас.
— Духове! — Тя едва не подскочи. — Татко, духове!
— Добър опит като за профан — забеляза любезно Падрик. — О, между другото, Ана заведе Наш и Моргана горе. Тази вечер ще ни се родят близнаци. Морийн, цвете на моята страст, ела да се запознаеш със съседите на Ана. — В този момент в коридора влизаше умопомрачителна амазонка с ален тюрбан. — Предполагам, че би искал нещо за пийване, момко — обърна се той към Бун.
— Да, господине… — Бун бавно издиша. — Сигурен съм, че бих искал.
Мел нерешително почука на вратата на спалнята на Моргана и надзърна. Не бе сигурна дали бе очаквала да види болничната — и според нея, плашеща — атмосфера на родилно отделение, или мистичния блясък на магически кръг. Но спокойно можеше да мине и без двете.
Вместо това вътре Моргана се бе излегнала на голямо и удобно на вид легло, а наоколо имаше цветя и свещи. В стаята се носеше музика на арфа и флейта. Моргана изглеждаше малко зачервена, Наш бе доста блед, ала всичко бе толкова нормално, че тя се осмели да прекрачи прага, когато Ана я повика с ръка:
— Влез, Мел. Ти вече би трябвало да си специалист по тези неща. В края на краищата, нали ни помогна двамата със Себастиан да изродим жребчето само преди няколко месеца.
— Наистина се чувствам като кобила — изръмжа Моргана, — но това не значи, че съм поласкана от сравнението.
— Не искам да преча и да ви се мотая в краката. Боже мой! — прошепна тя, когато Моргана отметни глава и започна да пухти като парен локомотив.
— Добре, добре. — Наш хвана ръката й и включи един секундомер. — Хайде пак. Много добре се движим.
— Ами, движим се! Бих искала да те видя…
— Дишай! — Гласът на Ана бе спокоен. Тя постави на корема на Моргана няколко кристала, които увиснаха във въздуха, блестейки с неземна светлина.
Мел се опита да преглътне това. В края на краищата, напомни си тя, вече от два месеца бе омъжена за вещер.
— Всичко е наред, миличка… — Наш притисна устни към ръката й, молейки се трескаво болката да спре. — Вече почти свърши.
— Не си отивай! — вкопчи се тя в ръката му, когато контракцията започна да преминава. — Не си отивай!
— Тук съм. Ти си чудесна. — Както Ана му бе казала, той охлади лицето й с мокра кърпа. — Обичам те, красавице.
— Имай късмет да не ме обичаш. — Затвори очи. Знаеше, че още много й предстои. — Как върви, Ана?
— Много добре. Още около два часа.
— Два… — Наш се усмихна насилено. — Страхотно.
Мел се прокашля и Ана погледна към нея:
— Извинявай, малко сме объркани.
— Няма нищо. Исках само да ти кажа, че Бун и Джеси дойдоха.
— А-а-а… — Ана изтри чело с ръкава си. — Бях забравила. Ей сега идвам. Би ли изпратила леля Брина тук?
— Разбира се. Хей, Моргана, ние всички сме с теб.
Моргана се усмихна по ирландски дяволито:
— Колко хубаво! Искаш ли да си сменим местата?
— Този път ще пропусна, благодаря. — Тя се насочи към вратата. — Просто няма да ти се пречкам.
— Нали няма да се бавиш? — погледна Наш към Ана, борейки се с паниката.
— Само една-две минутки. А и леля Брина е много опитна. Освен това трябва да донеса малко бренди.
— Бренди ли? Ала тя не трябва да пие.
— За теб — успокои го Ана и излезе.
Първото нещо, което забеляза в хола бе, че Джеси много добре се забавляваше. Докато разказваше за приключенията на нейния клас по време на празненството за Вси светии, майката на Ана се смееше със своя жив, сърдечен смях. Тъй като Джеси бе гушнала две плюшени животинчета, Ана заключи, че баща й вече е показал номерата си.