Само се надяваше да е бил достатъчно дискретен.
— Всичко наред ли е горе? — попита полугласно Брина, докато се разминаваха на вратата.
— Прекрасно. Още преди полунощ ще си баба.
— Благословена да си, Анастасия! — Тя я целуна по бузата. — А на мен твоят младеж ми хареса.
— Той не е… — Но леля й вече бързаше нагоре по стълбите.
Бун стоеше до камината, в която весело пращяха пламъци, пиеше нещо, със сигурност приготвено от баща й, и като омагьосан слушаше една от историите на чичо й Дъглас:
— Затова ние, естествено, пуснахме бедния човек да пренощува вътре. Бурята продължаваше. И какво направи той на сутринта? Започна да пищи и да говори за вампири и караконджули. Смахна се — завърши тъжно Дъглас и почука с пръст по главата си, увенчана сега с копринена оранжева шапка. — Печална история.
— Може би това има нещо общо с ризницата, в която си се появил — предположи Матю Донован, топлейки в дългите си пръсти чаша бренди.
— Не, не, една ризница изобщо не прилича на караконджул. Сигурно е било заради пищенето на котката на Морийн.
— Моите котки не пищят — обиди се тя. — Те са много възпитани.
— А пък аз си имам куче — оповести Джеси. — Ала обичам и котки.
— Така ли? — Винаги готов да услужи, Падрик извади измежду крилата й жълтеникаво плюшено котенце. — Какво ще кажеш за това?
— О! — Джеси зарови лице в пухкавата му козина, после зарадва Падрик, като се изкатери в скута му и го целуна по розовата буза.
— Татко — Ана се наведе над дивана и притисна устни към оплешивяващото му теме, — ти никога не се променяш.
— Ана! — скочи Джеси, опитвайки се да задържи цялата си зоологическа градина. — Татко ти е най-смешният човек на света.
— И аз си го харесвам. — Тя наклони любопитно глава: — Но коя си ти?
— Аз съм Джеси — прихна момиченцето, смъкна се от коленете на Падрик и се завъртя в кръг.
— Сериозно ли?
— Честна дума. Татко ме направи принцеса на феите.
— Наистина говориш като Джеси. — Ана приклекна: — Дай ми една целувка да видим.
Джеси притисна боядисаните си устни към бузата й и се изчерви от радост заради успеха на костюма си.
— Не ме ли позна? Наистина ли?
— Съвсем ме заблуди. Бях сигурна, че си истинска принцеса на феите.
— Татко ти каза, че ти си неговата принцеса на феите, щото майка ти е кралица.
Морийн отново се засмя и намигна на мъжа си:
— Моят малък жабок.
— Съжалявам, че не мога да остана да си поговорим — каза Ана на Джеси.
— Знам. Ти помагаш на бебетата на Моргана да излязат. Те заедно ли ще излязат, или едно по едно?
— Едно по едно, надявам се. — Тя се засмя, разроши косата на Джеси и вдигна поглед към Бун. — Знаеш, че сте добре дошли и можете да останете колкото ви е приятно. Има достатъчно храна.
— Не се безпокой за нас. Как е Моргана?
— Много добре. Аз всъщност дойдох да взема малко бренди за Наш. Нервите му са пред скъсване.
Матю кимна разбиращо и взе гарафата и една чаша.
— Съчувствам му. — Подаде й ги, а тя почувства как силата му я разтърси и разбра, че колкото и спокоен да изглеждаше, сърцето и умът му бяха горе при дъщеря му.
— Не се безпокой, аз ще се погрижа за нея, чичо Матю.
— Никой не би могъл да го направи по-добре от теб. Ти си най-добрата, която познавам. — Погледът му се спря на очите й, а пръстите му докоснаха хематита, който тя носеше на врата си. — А съм познавал мнозина. — Устните му трепнаха в усмивка: — Бун, може би ще изпратиш Анастасия до горе.
— С удоволствие. — Бун взе гарафата от Ана и тръгнаха.
— Твоите роднини… — започна той, когато стигнаха до стълбите, и поклати глава, без да забелязва, че тя окаменя.
— Да?
— Невероятно. Абсолютно невероятно! Не ми се случва всеки ден да се озова насред група непознати, докато на горния етаж една жена всеки момент ще ражда близнаци, а един вълк — защото мога да се закълна, че това куче не е куче — ръфа под масата нещо, което прилича на кокал от мастодонт, а над главите ни летят механични прилепи. О, забравих за духовете във фоайето.
— Е, днес е Вси светии.
— Не мисля, че това има нещо общо с деня на Вси светии. — Бун спря горе. — Не помня някога да съм се забавлявал повече. Те са фантастични. А баща ти с тези магии… Страхотни магии. Никога няма да мога да разбера как ги прави.
— Няма да можеш. Той е… Ъ-ъ-ъ-ъ… Много съвършен.
— Би могъл да си изкарва хляба от това. Трябва да ти кажа, че за нищо на света не бих пропуснал това събиране. — Той хвана с две ръце лицето й. — Единственото, което ми липсва, си ти.
— Страхувах се, че ще се чувстваш неловко.
— Не. Въпреки че това малко променя плановете ми да те подмамя в някой тъмен ъгъл, да ти смразя кръвта с някоя страховита история, така че да се разтрепериш и да се хвърлиш в прегръдките ми.