— Не се плаша лесно — усмихна се Ана и обви ръце около него. — Израснала съм със смразяващи кръвта истории.
— И с чичовци, които дрънчат с ризници — прошепна Бун и докосна устните й.
— Това е най-малкото. — Тя се облегна на него и промени ъгъла на целувката. — Обичахме да играем в подземния затвор. А аз веднъж прекарах цяла нощ в една населена с духове кула, защото Себастиан ме предизвика.
— Много си била смела.
— Не, инат. И глупава. Никога през живота ми не съм се чувствала по-неприятно. — Бе се отдала на целувката. — Поне докато Моргана ми извика едно одеяло и възглавница.
— Извика ти? — повтори той, изненадан от думата.
— Изпрати ми — поправи се Ана и се притисна към него, за да не може Бун да мисли за нищо друго, освен за нея.
Когато вратата се отвори зад тях, те приличаха на виновни деца. Брина вдигна вежди, прецени ситуацията и се усмихна:
— Извинете, че ви прекъсвам, ала ми се струва, че точно Бун ни трябва.
Той здраво стисна гърлото на шишето.
— Там вътре ли?!
— Не — засмя се тя. — Просто стой тук, а аз ще ти пратя Наш за малко. Мисля, че един мъжки разговор ще му се отрази добре.
— Но само за минутка — предупреди го Ана. — Моргана има нужда от него вътре.
Преди Бун да успее да се съгласи или да откаже, тя изчезна. Той примирено си сипа една чашка и я глътна на един дъх. После отново я напълни за Наш, който тъкмо излизаше, и му я подаде:
— Пийни.
— Не мислех, че ще продължи толкова дълго — въздъхна Наш и отпи. — Нито че толкова ще я боли. Веднъж да преживеем това, и повече никога няма да я докосна, кълна се.
— Да, разбира се.
— Говоря сериозно — настоя той, макар да знаеше, че всички бъдещи бащи говорят така, и закрачи напред-назад.
— Наш, не искам да ти се бъркам, ала нямаше ли да се чувстваш по-добре… По-спокоен, ако Моргана беше в болница, с лекар и всякакви там чудеса на медицината?
— В болница? Не. — Наш потърка челото си. — Моргана е родена в същото легло. Тя не би се съгласила близнаците да се родят никъде другаде. Предполагам, аз също.
— Добре, тогава поне лекар…
— Ана е най-добрата. — Като си спомни за това, Наш малко се отпусна. — Повярвай ми, Моргана не би могла да бъде в по-добри ръце.
Бун сви рамене. Щом Наш бе доволен от това положение, не беше негова работа да се тревожи.
— Предполагам, че го е правила и по-рано.
— Не, Моргана ражда за пръв път.
— Имах предвид Ана — засмя се Бун. — Сигурно и друг път е бабувала.
— О, да, разбира се. Тя знае какво върши. Не е там работата. Всъщност сигурно щях да полудея, ако нея я нямаше. — Той изпи още една глътка и пак започна да крачи. — Искам да кажа, че това продължава вече часове наред. Не знам как го понася. Не знам защо която и да е жена го понася. Просто ми се струва, че тя би могла да направи нещо. По дяволите, нали е вещица!
Бун мъжествено сдържа смеха си и го потупа окуражително по гърба:
— Наш, не е сега моментът да я наричаш така. Когато раждат, жените стават малко нетърпими. Но пък имат право.
— Не, исках да кажа… — Наш млъкна, усетил, че бе прекрачил границата. — Трябва да се стегна.
— Ами да.
— Знам, че всичко ще е наред. Ана не би позволила нещо да се случи. Ала е толкова мъчително да виждам, че я боли.
— Когато обичаш някого, това е най-трудното нещо на света. Но ще го преживееш. А в този случай за награда ще получиш нещо фантастично.
— Никога не съм предполагал, че мога да се чувствам по този начин заради когото и да било. Тя за мен е всичко на света.
— Разбирам те.
Наш му подаде чашката. Вече беше малко по-добре.
— И ти ли си така с Ана?
— Мисля, че бих могъл да бъда. Знам, че тя е много особена.
— Да, наистина. — Наш се поколеба и заговори, внимателно подбирайки думите си. Много бе трудно да е лоялен и към двете страни. — Ти би трябвало да можеш да я разбереш, Бун, защото имаш въображение, можеш да виждаш отвъд онова, което се смята за реалност. Тя наистина е много особена жена, с качества, които я правят различна от всички, които досега си познавал. Ако наистина я обичаш и искаш тя да бъде част от твоя живот и от живота на Джеси, не позволявай тези качества да те спрат.
— Нещо не те разбирам — намръщи се Бун.
— Просто помни, че съм ти го казал. Благодаря за питието. — Наш пое дълбоко въздух и влезе при жена си.
ДЕВЕТА ГЛАВА
— Дишай. Хайде, миличка, дишай!
— Дишам — процеди задъхано Моргана и не успя да погледне достатъчно сърдито към Наш. — Какво, по дяволите, наричаш това, ако не дишане?