Выбрать главу

Наш мислеше, че е минал критичната точка. Тя вече го бе нарекла с всички известни имена и бе измислила няколко нови. Ана казваше, че остава малко и той се бе вкопчил в това така отчаяно, както Моргана в ръката му. Затова просто се усмихна на обляната си в пот съпруга и изтри челото й със студена кърпа.

— Ръмжиш, плюеш ме, викаш ми… — Наш я целуна леко и въздъхна с облекчение, че не беше ухапан. — Нали няма да ме превърнеш в гол охлюв или в двуглав гущер?

Моргана се засмя и изохка.

— Мога да измисля и нещо по-интересно. Иска ми се малко да се надигна. Ана, може ли?

— Наш, седни зад нея в леглото и подпирай гърба й. Сега вече ще стане бързо. — Ана също разкърши гърба си, в който отекваше болката на Моргана, и за последен път огледа дали всичко бе готово — одеяла, стоплени до огъня, топла вода, стерилизирани ножици и щипки, кристали, пулсиращи от сила.

Брина стоеше до дъщеря си. Очите й светеха от тревога. В паметта й оживяваха часовете, прекарани в същото това легло, когато тя самата даваше живот. Същото легло, помисли Брина с овлажнели очи, където сега нейното дете преживяваше последните родилни болки.

— Няма да напъваш, преди да ти кажа… Сега напъвай — заповяда Ана, когато усети в тялото си контракциите — сладка и мъчителна болка, от която по челото й изби пот. Моргана се напрегна да изпълни нареждането. — Добре, добре. Почти свършваме, честна дума. Избрали ли сте имена?

— На мен ми харесват Кърли и Мо — обади се Наш, задъхан не по-малко от жена си, която едва успя да го смушка в ребрата. — Добре де, нека бъдат Ози и Хариет, но само ако имаме момче и момиче.

— Не ме карай да се смея, идиот такъв. — Но тя все пак се разсмя и болката намаля. — Иска ми се да се напъна. Трябва да се напъна.

— Ако са две момичета — продължи той с нотка на отчаяние и притисна буза до нейната, — ще ги кръстим Люси и Етел.

— А ако са две момчета, Борис и Бела. — В смеха на Моргана се прокрадна истерия. Тя протегна ръце и ги обви около врата на Наш. — Господи, Ана, трябва да…

— Задържай! Хайде сега, напъвай.

Между смях и сълзи Моргана отметна глава в последно усилие да даде на света един нов живот. В този момент безоблачното небе отвън се проряза от светкавица, а след нея отекна тътенът на гръмотевица.

— Добре… — започна Наш, ала изведнъж забрави какво бе искал да каже. — Виж! Господи, само погледни!

В другия край на леглото Ана внимателно докосна малката тъмна главица.

— Задръж сега, миличка. Знам, че е трудно, но задръж само за минутка. Дишай. Точно така. Следващия път ще е готово.

— Има коса — прошепна Наш безсилно. И той като Моргана бе облян в пот и сълзи. — Само виж. Какво е?

— Още не съм изкарала този край — засмя се Ана. — Браво, това е за награда — усмихна се тя на братовчедка си. — А сега раждай, да видим дали ще имаш Ози или Хариет.

Моргана със смях роди детето си в чакащите ръце на Ана. Когато първият възмутен плач на новия човек отекна в стаята, Наш зарови глава в разрошените коси на жена си.

— Моргана… Мили Боже, нашето дете!

— Нашето! — Болката бе вече забравена. Със светнали очи Моргана протегна ръце да поеме малкото шаващо вързопче и му заговори с езика на кръвта си.

— Какво е? — Наш го погали с трепереща ръка по главичката. — Забравих да погледна.

— Имаш син — съобщи му Ана.

При първото изплакване разговорите в хола на долния етаж пресекнаха. Всички очи се насочиха към стълбите. Възцари се тишина. Бун развълнувано погледна своето дете, което спеше спокойно на дивана, облегнало удобно глава в скута на Падрик.

Почувства, че подът под краката му затрепери и видя как виното се разплиска в чашата му. Преди да успее да се обади, Дъглас свали шапката си и потупа Матю по гърба:

— Нов Донован — съобщи той и вдигна чашата си за наздравица. — Нов наследник.

С овлажнели очи Камила се приближи да целуне зет си по бузата.

— Благословен да е.

Бун се гласеше да добави и своите благопожелания, ала в този момент Себастиан прекоси стаята и запали една бяла свещ, а след нея една златна. Взе неотворена бутилка вино, разчупи печата и отля от златистата течност в инкрустиран сребърен бокал.

— Звезда изгрява през нощта. Животът от живот, кръвта през кръв й дават светлина. От любовта той е получил дар да се роди, от раждане до смърт нека кръстосва вси земи. Другият си дар е взел от кръв и плът, да го приеме и да следва своя път. Лунна красота, сила от слънце и звезди. Да не забравя и на никого да не вреди.

Себастиан връчи бокала на Матю, който отпи пръв. Бун гледаше очарован как семейство Донован си предават виното. Дали това бе ирландска традиция? Определено бе по-вълнуващо от лулата на мира.