Когато получи чашата, се почувства и поласкан, и смутен. Едва започна да пие, и се чу още едно проплакване, оповестяващо още един живот.
— Две звезди — произнесе Матю гордо. — Два дара.
Тържественото настроение бе нарушено от Падрик, който измъкна отнякъде конфети и свирка и я наду. Жена му се разсмя:
— Честита Нова година! — Тя посочи към часовника, който точно отмерваше полунощ. — Това е най-хубавият празник на Вси светии, откакто Падрик накара прасетата да летят. — Усмихна се на Бун: — Той е такъв лудетина…
— Прасетата… — започна Бун, но цялата група се обърна като един към Брина, която влезе в стаята и се насочи направо към мъжа си. Той веднага я грабна в прегръдките си.
— Всички са добре. — Тя избърса щастливите си сълзи. — Всички са добре и са много красиви. Имаме внук и внучка, любов моя. А нашата дъщеря ни кани всички горе да ги посрещнем.
Групата се струпа край вратата. Бун не искаше да пречи и остана назад. Себастиан спря и вдигна вежди:
— Ти няма ли да дойдеш?
— Мисля, че семейството…
— Ти беше приет — отсече Себастиан, макар той самият да не бе сигурен, че е съгласен с останалите членове на фамилията. Не можеше да забрави колко дълбоко бе наранена Ана преди време.
— Странен начин да ми го съобщиш. — Бун говореше тихо, въпреки че в него внезапно се надигна гняв. — Още повече, че ти не го чувстваш така.
— Независимо от това. — Себастиан наклони глава — жест, който Бун изтълкува и като предизвикателство, и като предупреждение. Ала когато отвърна очи към дивана, погледът му се смекчи: — Джеси сигурно ще е разочарована, ако не я събудиш, за да я доведеш да погледне.
— Ти обаче би предпочел да не идвам.
— Ана би предпочела да дойдеш — възрази Себастиан. — А това е по-важно. — Той отново се насочи към вратата, ала спря: — Ти ще я нараниш. Ана не пролива сълзи, но заради теб ще пролее. Защото я обичам, ще трябва да ти простя за това.
— Не виждам…
— Не виждаш — кимна рязко Себастиан. — Обаче аз виждам. Вземи детето, Сойър, и ела при нас. Това е нощ за доброта и за малки чудеса.
Бун се загледа в празната врата. Не разбираше защо думите на Себастиан толкова го ядосват. По дяволите, не бе длъжен да доказва себе си на някакъв прекалено грижовен братовчед, който си пъха носа не където му е работа. Ала Джеси се размърда и премигна неразбиращо, и той изхвърли Себастиан от ума си.
— Татко?
— Тук съм. — Наведе се и я вдигна на ръце. — Познай какво има.
Тя потърка очи:
— Спи ми се.
— Скоро ще си отидем, но мисля, че първо искаш да видиш нещо. — Джеси се прозя и отпусна глава на рамото му и той я понесе нагоре по стълбите.
Всички се бяха събрали наоколо и вдигаха много повече шум, отколкото според него се полагаше дори като за домашна родилна зала. Наш седеше на ръба на леглото до Моргана, държеше мъничък пакет и се усмихваше глуповато.
— Прилича на мен, нали? — питаше той, без да знае кого. — Взел ми е носа.
— Това е Алиша — съобщи му Моргана и потърка буза в пухестата главичка на сина си. — Донован е у мен.
— Вярно. Добре, тя ми е взела носа. — Погледна към сина си: — Той пък ми е взел брадичката.
— Това е донованска брадичка — поправи го Дъглас. — Ясно е като бял ден.
— Ами! — намеси се Морийн. — И двамата са целите Коригън. Нашата страна винаги е имала много силни гени.
Докато спореха за това, Джеси се разсъни и се протегна:
— Това бебетата ли са? Родиха ли се? Може ли да ги видя?
— Пуснете детето. — Падрик избута брат си. — Дайте й да погледне.
Ана взе по едно бебе във всяка ръка и ги вдигна да й ги покаже.
— О! Приличат на мънички феи. — Тя много внимателно докосна с пръст бузата на едното, после на другото.
— Те са точно такива. — Падрик я целуна по нослето. — Чисто нови принц и принцеса на феите.
— Ама нямат крила — прихна Джеси.
— Някои феи нямат нужда от крила — обясни Падрик и намигна на дъщеря си. — Защото имат крила на сърцата си.
— Тези феи имат нужда от почивка и тишина — заяви Ана и върна бебетата на Моргана. — Майка им също.
— Чувствам се прекрасно.
— Въпреки това. — Ана хвърли през рамо един предупредителен поглед и семейството неохотно започна да излиза.
— Бун — извика след него Моргана, — би ли почакал Ана да я закараш? Тя е много изморена.
— Нищо ми няма. Той…
— Разбира се — отговори Бун и намести прозяващата се Джеси на рамото си. — Ще бъда долу. Когато си готова, ще тръгнем.
Минаха още петнайсет минути, докато Ана се увери, че Наш е разбрал всичките й указания. Когато затвори вратата зад себе си и остави новото семейство, Моргана вече се унасяше в сън.