Бе изтощена, а силата на кристалите в торбичката й почти бе свършила. В продължение на повече от дванадесет часа бе преживявала раждането заедно с братовчедка си, свързана с нея толкова здраво, колкото това изобщо бе възможно. Тялото й бе натежало от умора, главата й кънтеше. Това бе обичайното последствие от такава силна връзка.
Залитна по стълбите, ала се изправи и докосна амулета си от хематит, за да изтегли остатъците от силата му. Когато стигна до хола, вече се чувстваше малко по-стабилна. Завари там Бун, полузадрямал на един фотьойл до камината. На гърдите му се бе сгушила Джеси. Той отвори очи и се усмихна:
— Здрасти. Трябва да призная, че всичко ми се стори малко налудничаво, но ти там горе се справи страхотно.
— Винаги е потресаващо да донесеш на света нов живот. Нямаше нужда да оставаш чак досега.
— Исках да остана. — Целуна Джеси по главата. — Тя също. В понеделник тази история ще бъде хитът на училището.
— Това за нея бе уморителна нощ, ала никога няма да я забрави. — Ана потърка очи почти както Джеси преди да заспи. — Къде са другите?
— В кухнята, опустошават хладилника и се напиват. Аз реших да пропусна, защото вече съм изпил повече от достатъчно. — Усмихна се смутено: — Преди малко можех да се закълна, че къщата се тресе, затова минах на кафе. — Посочи към чашата на масата до него.
— И сега до сутринта няма да можеш да заспиш. Ако искаш, занеси Джеси в колата, аз само ще изтичам да им кажа, че тръгвам.
Навън Бун пое дълбоко студения нощен въздух. Ана бе права, изобщо не му се спеше. Трябваше да поработи поне два часа, докато премине действието на кафето, а утре сигурно това щеше да му излезе през носа. Но си струваше. Той погледна през рамо към осветения прозорец на Моргана. Да, струваше си.
Свали крилата на Джеси от раменете й и я остави на задната седалка.
— Прекрасна нощ — чу зад гърба си гласа на Ана. — Струва ми се, че всички звезди са изгрели.
— Две нови звезди… — Бун й отвори вратата. — Така каза Матю. Беше наистина чудесно. Себастиан вдигна наздравица за живота и даровете и звездите, а после всички си предаваха чашата с вино. Това ирландско ли е?
— Нещо такова. — Тя облегна глава и след секунда вече спеше.
Когато Бун спря пред вратата си, не знаеше как ще успее да ги отнесе и двете в леглото. Размърда се, отвори вратата и Ана премигна.
— Само да я внеса, и ще ти помогна.
— Не, няма нужда. — Ана излезе замаяно от колата. — Аз ще ти помогна. — Нарами купчината плюшени играчки и се засмя: — Татко винаги се престарава. Надявам се, че нямаш нищо против.
— Шегуваш ли се? Той е толкова мил с нея. Хайде, миличка. — Вдигна Джеси на ръце, а тя, заспала дълбоко както всички деца, изобщо не помръдна. — Майка ти също я очарова, както и останалите, ала баща ти определено е нейният кумир. Предполагам, че сега ще почне да ме врънка да заминем за Ирландия, за да му отиде на гости в замъка.
— Той много ще се зарадва. — Ана взе сребърните крила и тръгна след него.
— Остави ги където намериш. Искаш ли малко бренди?
— Не, благодаря. — Тя остави играчките на дивана, сложи крилата до тях и размърда схванатите си рамене. — Но бих пила един чай. Мога да сваря, докато ти се оправиш горе.
— Добре. Няма да се бавя.
Горе в стаята на Джеси изпод леглото се чу глухо ръмжене.
— Ние сме, глупаво куче. И това ми било пазач.
С видимо облекчение Дейзи се измъкна, помаха с опашка и скочи в леглото.
— Внимавай да не ме събудиш утре в шест часа, че ще ти защипя с телбод устата.
Дейзи тупна с опашка и затвори очи.
— Не знам защо не можахме да си намерим едно умно куче — мърмореше Бун на път към кухнята. — Нямаше да е… — Думите заглъхнаха в гърлото му.
Водата тъкмо започваше да ври. Чашите бяха извадени, до тях чакаше чайникът. Ана бе облегнала глава върху ръцете си на кухненската маса и спеше дълбоко. Устните й бяха леко разделени, клепките й хвърляха сенки по лицето й. Бун се надяваше, че изглежда толкова бледа само заради силната светлина.
Като я гледаше, си спомни за младата принцеса, омагьосана от завистливата магьосница да спи сто години, докато я събуди целувка от истинска любов.
— Анастасия, толкова си красива… — Не се въздържа и докосна косите й. Никога не я бе виждал да спи и изведнъж неудържимо му се прииска да я има в леглото си, да може сутрин да отвори очи и да я види до себе си.
Въздъхна и отиде до печката да махне водата. После я вдигна на ръце нежно, както преди малко бе вдигнал Джеси, и тя, също както Джеси, не помръдна. Той стисна зъби, изкачи стълбите и я остави на своето легло.