— Не знаеш колко съм мечтал да си тук — прошепна, докато сваляше обувките й. — В моето легло, през цялата нощ. — Зави я, а Ана въздъхна насън, размърда се и се сгуши на възглавницата му. Той се наведе и нежно я целуна: — Лека нощ, принцесо.
Преди разсъмване Джеси, по гащи и тениска, дотича в спалнята. Бе сънувала страшен сън, за духове в училище, и търсеше успокоението и топлината на баща си. Той винаги прогонваше чудовищата.
Втурна се към леглото и се покатери, за да се сгуши в него. Едва сега с изненада забеляза, че това изобщо не беше баща й, а Ана. Любопитните й пръстчета започнаха да си играят с косата на Ана, а тя промърмори нещо насън, придърпа я под мишницата си и я прегърна. Странно — друга миризма, друго усещане, а въпреки това се чувстваше също толкова обичана и защитена, както когато я гушнеше баща й. Момиченцето облегна доверчиво главица на гърдите на Ана и заспа.
Щом се събуди, Ана усети около себе си малките пухкави ръчички. Погледна изненадано към Джеси, после огледа стаята.
Това не беше нейната спалня, осъзна тя. Нито пък на Джеси. Беше спалнята на Бун.
Без да се откъсва от топлината на детето, се опита да сглоби спомените си от снощи. Последното, което помнеше, бе как сложи вода за чай. Толкова беше уморена… Сигурно за миг бе опряла глава на масата и бе заспала.
Къде тогава беше Бун?
Ана внимателно обърна глава. Не бе сигурна дали изпита облекчение или разочарование, когато видя, че леглото до нея бе празно. Нямаше да е практично, разбира се, при дадените обстоятелства, но пък би било толкова прекрасно да може да се сгуши в него, както детето се бе сгушило в нея…
Когато отново погледна към Джеси, очите й бяха отворени и я гледаха.
— Сънувах лош сън — обясни момиченцето с надебелял от съня шепот. — За Конника без глава. Той все се смееше, смееше и ме гонеше.
Ана я целуна по челото:
— Сигурна съм, че не те е хванал.
— Ами да. Аз се събудих и дойдох при татко. Той винаги прогонва чудовищата — и от килера, и от под леглото, и от прозореца, и от всякъде.
— Татковците ги бива за това — усмихна се Ана, спомняйки си как когато беше шестгодишна, нейният татко всяка нощ се правеше, че гони чудовища с магическа пръчка.
— Ала тук беше ти, а мен и с теб не ме беше страх. Сега вече в леглото на татко ли ще спиш?
— Не… — Тя погали Джеси по главата. — Мисля, че ние с теб и двете сме заспали и татко ти е трябвало да ни сложи в леглото.
— Но леглото е голямо — възрази Джеси. — Ще има място. Сега аз си имам Дейзи да спи с мен, пък татко спи сам. Куигли спи ли с теб?
— Понякога. — Ана се зарадва на неочакваната смяна на темата. — Той сигурно сега се чуди къде ли съм.
— Мисля, че знае — съобщи Бун от вратата. Бе само по джинси без колан, изглеждаше сънлив и разрошен, а в краката му се извиваше сивият котарак. — Вика и драска по вратата, докато не му отворих.
— О, извинявай! — Ана седна и приглади разпиляната си коса. — Сигурно те е събудил.
— Вярно, успя. — Той пъхна ръце в джобовете на джинсите си, а котаракът скочи на леглото и започна да мърка и да се оплаква на стопанката си. Стомахът му отново се сви. Как можеше да обясни какво чувства, като гледаше Ана, сгушена с неговото малко момиченце в голямото меко легло? — Джеси, какво правиш тук?
— Сънувах страшен сън. — Джеси облегна глава на рамото на Ана и погали котарака. — Затова дойдох при теб, ала тук беше Ана и тя накара чудовищата да си отидат, също като теб. — Куигли измяука умолително и Джеси прихна: — Горкото котенце! Сигурно е гладен. Може ли да го заведа долу и да го нахраня?
— Разбира се, щом искаш. — Преди да бе свършила изречението, Джеси скочи от леглото и хукна надолу, викайки котарака.
— Извинявай, че те е събудила. — Бун се поколеба, и седна на ръба на леглото.
— Не ме събуди. Явно просто се е пъхнала тук и веднага отново е заспала. Би трябвало аз да ти се извиня, че ти създадох толкова проблеми. Трябваше да ме раздрусаш и да ме изпратиш да си ходя.
— Ти беше изтощена. — Той протегна ръка и също като Джеси я докосна по косите. — Невероятно красива и напълно изтощена.
— Трудно е да се раждат бебета — усмихна се Ана. — Ти къде спа?
— В гостната. — Намръщи се от болката в гърба. — Което ми напомня, че е крайно време да осигуря едно свястно легло там.
Тя машинално притисна ръце към кръста му, за да го разтрие и отпусне.
— Трябваше мен да ме сложиш там. Едва ли щях да усетя разликата между легло и шперплат.
— Исках те в моето легло. — Погледът му се прикова в нейния. — Много те исках в моето легло. — Вплете пръсти в косата й, за да я привлече по-близо, още по-близо. — И още те искам.