Устните му бяха върху нейните, вече не толкова търпеливи и нежни. Когато притисна гърба й към възглавницата, Ана почувства внезапно вълнение и тревога.
— Бун…
— Само за минутка. — В гласа му звучеше нотка на отчаяние. — Имам нужда поне от една минутка с теб.
Обхвана гърдите й през тънката коприна на измачканата й блузка. Докато ръцете му се плъзгаха по нея, устните му поглъщаха приглушените й стонове. Тялото му до болка копнееше да натежи върху нейното, да се притисне към нейното, да вземе бързо, дори диво всичко, което тя щеше да му предложи.
— Ана… — Устните му се спуснаха по шията й. Знаеше, че е нечестен и към двамата и се опита да се овладее и просто да я прегърне. — Колко време отнема да се нахрани едно коте?
— Не достатъчно дълго. — С треперлив смях тя отпусна глава на рамото му. — Съвсем не достатъчно дълго.
— Точно от това ме беше страх. — Той се отдръпна и я хвана за ръцете. — Джеси отдавна ме моли да й позволя да прекара цяла нощ при Лидия. Ако успея да го уредя, ще останеш ли тук с мен?
— Да… — Ана вдигна ръката му към устните си, после я притисна към бузата си. — Когато поискаш.
— Тази нощ. — Насили се да я пусне и да се отдалечи. — Довечера — повтори Бун. — Ще отида да се обадя на майката на Лидия. Стискай палци. — Овладя се и забави темпото: — Обещах на Джеси, че ще хапнем сладолед, може би ще обядваме на пристанището. Ще дойдеш ли с нас? Ако всичко се получи както трябва, можем да я оставим при Лидия и после да отидем да вечеряме.
Тя също стана от леглото и притеснено приглади измачканата си блуза.
— Това звучи много добре.
— Чудесно. Извинявай за дрехите. Не бях достатъчно смел да те съблека.
Ана усети тръпка, като си представи как той разкопчава блузата й — бавно, много бавно, с търпеливи пръсти и пламтящи очи. Прокашля се:
— Ще ги изгладя. Сега трябва да се преоблека и да проверя как са Моргана и близнаците.
— Мога да те закарам.
— Няма нужда. Баща ми ще ме вземе, за да мога да прибера колата си. Кога искаш да тръгнем?
— Към обед, след около два часа.
— Прекрасно, значи ще се видим тук.
Бун я хвана, преди да бе стигнала до вратата, и спря сърцето й с още една алчна целувка.
— А може и да вземем нещо за вкъщи и да го изядем тук.
— И това звучи добре — прошепна тя и отвърна на целувката. — Или пък може да си поръчаме да ни донесат по една пица, когато огладнеем.
— Още по-добре.
Към четири часа Джеси стоеше до вратата на Лидия и махаше с ръка за довиждане. Розовата й раница се издуваше от изненадващото количество вещи, необходими на едно шестгодишно момиче, за да пренощува при приятелка. Това, което според нея правеше удоволствието пълно, бе че и Дейзи беше поканена на празненството.
— Кажи ми да не се чувствам виновен — помоли Бун и хвърли един последен поглед към огледалото за обратно виждане.
— За какво?
— Задето искам довечера собствената ми дъщеря да я няма вкъщи.
— Бун! — Ана го целуна с обожание. — Много добре знаеш, че Джеси няма търпение да се отдалечим, за да започне малкото й приключение.
— Да, но… Въпросът не е толкова в това, че я пращам някъде, въпросът е, че я изпращам с долни мотиви.
Ана знаеше какви са тези мотиви и от това в стомаха й се сви възел от топлина.
— Тя няма да си прекара времето по-малко добре заради тях — особено след като й обеща, че и вие след две седмици ще поканите гости с преспиване. Ако все още изпитваш някаква вина, помисли как ще се чувстваш цяла нощ с пет-шест момиченца.
Той я погледна накриво:
— Знаех си, че ще ми помогнеш… Нали и ти имаш долни мотиви.
Много й стана приятно, че я бе помолил за помощ.
— Може би ще мога. — Хвана ръката му. — Като за параноичен баща с комплекс за вина се справяш много добре.
— Стига, вече се чувствам по-добре.
— Много ласкателство не ти е полезно.
— Ето, затова няма да ти кажа колко мъже се обръщаха след теб, когато се разхождахме днес по пристанището.
— Така ли? — Ана отметна косите си назад. — Много ли бяха?
— Зависи какво значи за теб много. Освен това, много ласкателство не ти е полезно. Ще кажа само, че не разбирам как можеш да изглеждаш толкова добре след вчерашната нощ.
— Сигурно е защото спах като пън. — Тя се протегна сладостно. На китката й проблесна гривна от ахати. — Всъщност невероятната е Моргана. Когато сутринта отидох у тях, тя кърмеше едновременно и двамата близнаци и изглеждаше така, сякаш току-що се бе върнала от едноседмична почивка в скъп курорт.
— Бебетата добре ли са?
— Бебетата са страхотни, здрави и умни. Наш е станал специалист по сменяне на пелени. Твърди, че и двамата вече му се усмихват.