Бун също познаваше това чувство и току-що бе разбрал, че то му липсва.
— Добро момче е Наш.
— Няма друг като него.
— Трябва да призная, бях изненадан, когато чух, че се е оженил. Винаги е бил заклет ерген.
— Любовта променя хората — забеляза Ана и внимателно скри копнежа в гласа си. — Леля Брина я нарича най-чистата магия.
— Добро определение. Когато те докосне, започваш да вярваш, че вече няма нищо невъзможно. Ти влюбвала ли си се някога?
— Веднъж. — Тя отвърна очи и се загледа в тревата край пътя. — Много отдавна. Ала се оказа, че магията не е била достатъчно силна. Тогава разбрах, че животът ми все пак не е свършил и че мога да си живея щастливо и сама. Затова си купих къща край морето, засадих си градината и започнах отначало — довърши Ана с усмивка.
— Предполагам, че и при мен е било нещо подобно. — Направиха последния завой към къщи и той се замисли. — Ако си щастлива сама, това значи ли, че не можеш да бъдеш щастлива с някой друг?
В нея се надигнаха страх и надежда.
— Предполагам, значи, че мога да бъда щастлива както съм си, докато намеря някой, който не само ми носи магия, но и я разбира.
Бун спря пред къщата и изключи двигателя.
— Ние имаме нещо общо, Ана.
— Знам.
— Никога не съм мислил, че отново ще чувствам нещо толкова силно. Това е различно от всичко, което съм преживявал досега и не съм сигурен какво значи. Не знам и дали искам да знам.
— Няма значение. — Тя отново хвана ръката му. — Понякога просто трябва да приемеш, че днешният ден е достатъчен.
— Не е. — Той се обърна към нея с потъмнели очи — Не и с теб.
Ана внимателно пое дъх.
— Аз не съм това, за което ме мислиш, нито това, което искаш да бъда. Бун…
— Ти си точно това, което искам. — Привлече я към себе си и стреснатото й ахване потъна в твърдите му търсещи устни.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Бун откопча колана и я придърпа в скута си. Пронизаха я паника и възбуда. Ръцете му я стискаха като клещи, устните му я изгаряха. Това не беше онзи Бун, който я бе любил толкова нежно, който я бе довел до сладостното удоволствие с търпеливи длани и с прошепнати обещания. Нейният любим от спокойните утрини и от ленивите следобеди се бе превърнал в нещо тъмно, нещо опасно, нещо, на което не можеше да устои.
Чувстваше как кръвта пулсира под кожата й, докато грубите му нетърпеливи ръце се плъзгаха по нея. Това бе дивата страст, която бе усетила първия път, в обляната с лунна светлина градина, сред упойващия аромат на цветята. Той само я бе крил досега под всичкото това търпение и самообладание.
Без да се замисля, Ана се притисна към него, готова да се втурне по всеки път, по който я поведе. Тялото й потръпна. Бун чу приглушения й вик в алчните си устни и го погълна, докато пръстите й отчаяно се забиваха в раменете му. През ума му мина лудата мисъл, че може да я има още тук, в колата. Но разумът надделя.
Разкъса блузата й, търсейки вкуса на плътта й. Звукът от раздиращия се плат бе заглушен от бързото й ахване, когато той впи устни в гърлото й. Вената й пулсираше бясно и еротично. Ароматът й вече бе горещ, вече натежал от страст.
Бун изруга злобно, отвори рязко вратата и я блъсна навън. Изскочи и той, дръпна я и почти я понесе през ливадата.
— Бун… — Ана се спъна и изпусна обувките си. — Бун, колата… Остави ключовете…
Той я хвана за косата и отметна главата й назад. Очите му! Господи, очите му, мислеше тя, трепереща от нещо много по-дълбоко от страха. Жарта им я изгаряше.
— По дяволите колата! — Устните му се спуснаха към нейните и ги грабнаха, докато Ана, объркана и замаяна, вече не можеше да диша. — Знаеш ли какво правиш с мен? Всеки път, когато те видя… — Помъкна я нагоре по стълбите, без да спира да я докосва. — Нежна, спокойна, с нещо тлеещо в очите ти.
Притисна я към вратата и изпи сочните й сладки устни. Сега в очите й имаше и още нещо. Виждаше, че тя се страхува. И че бе възбудена. Сякаш и двамата разбираха, че звярът, който седмици наред бе държал вързан, се бе отскубнал от веригата.
Задъхано хвана с две ръце лицето й.
— Кажи ми, Ана, кажи ми, че ме желаеш. Сега. По моя начин.
Тя се страхуваше, че няма да може да проговори — толкова бе пресъхнало гърлото й и толкова силна бе изгарящата я нужда.
— Желая те… — Дрезгавият й глас накара пламъците в него да избухнат още по-силно. — Сега. По всякакъв начин.
Бун сграбчи с две ръце блузата й и я раздра на две. Видя как очите й станаха като тъмен дим и изрита вратата. Ана залитна, ала бе задържана в знойната му прегръдка. От самообладанието й, както и от блузата, не бе останало нищо. Той я хвана здраво през кръста и я повдигна, за да вкуси гърдите й през копринения сутиен. Вече полудяла като него, тя се изви назад и вплете ръце в косите му.