— Бун, моля те! — Но нямаше представа за какво го моли. Освен ако беше за още.
Спусна я, само за да я улови отново в целувка. Зъбите му страстно се впиха в подпухналите й устни. В този момент сърцето му сякаш избухна в гърдите, защото Ана трескаво започна да дърпа дрехите му.
Бун се запрепъва към стълбите, смъквайки в движение ризата си. Копчетата излетяха и се разпиляха, ала алчните му ръце отново посегнаха към нея и свалиха тънката й блуза до кръста.
— Тук. — Издърпа я на пода заедно със себе си. — Точно тук.
Най-после плъзна устни по тръпнещата й плът, безжалостно разкривайки всичките й тайни, водейки я неотклонно там, където отчаяно искаше да бъде. Тук вече нямаше никакво търпение, никакво желязно самообладание заради нейната крехкост. Всъщност жената, извиваща се под него на стълбите, бе всичко друго, но не и крехка. Имаше такава сила в ръцете, които се впиваха в него, такава разкъсваща страст в устните, които пламенно го изяждаха, такава гъвкавост в тялото, което се огъваше като върба под него.
Тя се чувстваше непобедима, безсмъртна, невъзможно свободна. Тялото й бе по-живо от всякога, кръвта й кипеше. Светът се въртеше около нея в мъгла от цветове и ослепителни светлини, въртеше се все по-бързо и по-бързо, докато накрая трябваше да се хване за парапета, за да не изпадне от ръба на земята.
Той разкъса панталоните й, после тънката дантела под тях. Кокалчетата на пръстите й, стиснали дървото, побеляха от напрежение. Устните му, о, устните му, алчни, трескави, ненаситни… Ана преглътна вопъла си и се озова в гореща, безвъздушна вселена.
Безсмисленият й шепот не бе на никакъв език, който Бун разбираше, ала знаеше, че я бе довел отвъд границите на разумното, на нормалното. Искаше я там, заедно с него. Двамата се хвърлиха в лудостта на жизнерадостната, не признаваща закони страст.
Той бе чакал. Бе чакал. Сега стройното й бяло тяло тръпнеше като породиста кобила, готова да се впусне в бяг. Бун потъна в очакващата го влажна топлина. Тя се изви да го посрещне и се впусна заедно с него в бушуващата тъма.
Ръцете й безсилно се отпуснаха от мокрия му гръб. Бе прекалено вцепенена, за да усети удара в дървото, когато се стовариха върху стълбите. Искаше да го задържи, но силата я бе напуснала. Не бе възможно да фокусира съзнанието си върху това, което току-що се бе случило. Имаше само проблясващи усещания, избухващи чувства.
Ако това бе тъмната страна на любовта, нищо не бе могло да я подготви за нея. Ако тази изгаряща нужда бе живяла досега в него, Ана не разбираше как бе успявал толкова дълго да я укротява.
Заради нея. Тя зарови мокрото си лице във врата му. Само заради нея.
Под все още треперещото му тяло Ана бе отпусната и податлива. Бун се мъчеше да се върне към реалността. Трябваше да се размърда. След всичко, което бе направил с нея, сега сигурно й тежеше. Ала когато се опита да се отдръпне, тя тихо простена и този звук още повече разрани съвестта му.
— Дай да ти помогна.
Освободи се и взе съдрания ръкав от блузата й с някаква идея да я покрие с него. Изруга наум и го пусна отново на пода. Ана се бе обърнала леко на една страна, явно се мъчеше да се намести поне малко по-удобно. За Бога, помисли той с отвращение, бе я обладал като звяр, при това на стълбите. На стълбите!
— Ана…. — Намери онова, което бе останало от собствената му риза, и се опита да я увие около раменете й. — Анастасия, не знам как да ти обясня…
— Да обясниш ли? — прошепна тя едва чуто. Гърлото й пламтеше от жажда.
— Няма възможно… Дай да ти помогна. — Тялото й се плъзна между ръцете му. — Ще ти донеса някакви дрехи, или… Ох, по дяволите!
— Мисля, че няма да мога да стана. — Ана облиза устни и усети неговия вкус. — Поне един-два дни. Но пък какво от това? Мога да си седя и тук.
Бун се намръщи от усилието да разгадае онова, което чу в гласа й. Не беше гняв. Не звучеше като страдание. Приличаше… Много приличаше на задоволство.
— Не си ли сърдита?
— М-м-м-м? Трябва ли да бъда?
— Ами за… Та аз почти те нападнах! По дяволите, аз наистина те нападнах, едва не те обладах на предната седалка на колата, разкъсах ти дрехите, домъкнах те тук и изядох на стълбите онова, което беше останало от теб.
Все още със затворени очи, тя пое дълбоко дъх и издиша през усмихнатите си устни.
— Точно така направи. И това е първият път, когато ме изяждат. Не вярвам вече някога да мога да се кача или сляза по стълби както досега.
Той нежно повдигна с пръст брадичката й, докато очите й се отвориха.