— Защото такава е била съдбата — обясни Ана търпеливо, сякаш говореше на Джеси. — Такава е била целта. Защото при всичкото могъщество на Мерлин, при всичкото му величие, единственото му и най-жизненоважно дело е било да доведе на бял свят Артур.
— Странно… — Бун лапна последната хапка пица. — Едно заклинание бива, друго не бива.
— Когато ти е дадена дарба, твоя е отговорността да знаеш как и кога да я използваш, как и кога да не я използваш. Можеш ли да си представиш колко е страдал, като е виждал разбит някой, когото обича? Като е знаел още от зачеването на Артур как ще свърши всичко? Магията не те освобождава от чувства или страдание. Тя рядко защитава този, който я притежава.
— Сигурно е така. — В неговите приказки имаше вещици и магьосници, които страдат. Това им даваше един трогателен според него човешки елемент. — Когато бях малък, обичах да си представям, че живея в онова време.
— И че спасяваш прекрасни девойки от страшни дракони?
— Разбира се. Че тръгвам на поход, предизвиквам Черния рицар и го побеждавам.
— Естествено.
— После пораснах и открих, че мога да имам най-доброто от двата свята, които живеят тук. — Той почука по главата си. — Когато пиша. И да имам удобствата на двадесетия век.
— Като например пица.
— Като например пица — съгласи се той. — Компютър вместо паче перо, памучно бельо. Течаща гореща вода. Като стана дума за това… — Метна я на рамо и стана от леглото. Ана прихна.
— Какво правиш?
— Течаща гореща вода — повтори Бун. — Мисля, че е време да ти покажа какво мога да правя под душа.
— Ще пееш ли?
— Може би по-късно. — Вече в банята, отвори стъклената врата на душа и завъртя крановете. — Надявам се, че обичаш горещото.
— Ами… — Бе още на рамото му, когато той влезе под душа. Тя веднага се намокри цялата. — Бун! Ще ме удавиш.
— Извинявай. — Той се отмести и посегна за сапуна. — Знаеш ли, този душ наистина ме убеди да купя къщата. Тук е много просторно. — Прекара мокрия сапун по прасеца й.
Въпреки топлината на водата, Ана потрепери, когато Бун насапуниса в лениви кръгове задната страна на коляното й.
— Малко ми е трудно да го оценя от тази позиция. — Отметна капещата коса от лицето си и забеляза, че плочките по пода са огледални. — Охо!
Той се усмихна и бавно се придвижи нагоре по бедрото й.
— Виж тавана…
Тя отметна глава и се вгледа в техните отражения.
— Не се ли запотява?
— Това е специално обработено стъкло. Наистина, ако останеш тук достатъчно дълго, малко се замъглява. — А Бун имаше намерение да остане тук достатъчно дълго. Започна да я спуска по тялото си, сантиметър по сантиметър. — Но това само допринася за атмосферата. — Внимателно я притисна към задната стена и хвана гърдите й през тениската, която й бе дал да облече. — Искаш ли да чуеш една от моите фантазии?
— Аз… О! — Той галеше нежно гърдите й.
— Имам по-добра идея… — Допря устните си до нейните и започна да я докосва и да се отдръпва, докато дъхът й стана пресеклив. — Защо да не ти покажа? Първо да се отървем от това. — Съблече мократа тениска през главата й и я хвърли настрани. Тя се приземи с плясък, който го накара да се разтрепери. — Започвам оттук. — Играейки си с устните й, прекара хлъзгавия сапун по раменете й. — И няма да спра, преди да стигна до пръстите на краката ти.
Ана имаше чувството, че душовете ще се добавят към стълбищата в най-еротичните дълбини на въображението й. Хвана се за раменете му да запази равновесие и се изви назад, когато мокрите му сапунени ръце описаха кръгове по гърдите й.
Пара. Тя бе навсякъде около нея, вътре в нея. Гъстият влажен въздух правеше дишането почти невъзможно. Тропическа буря, стоварваща се с трясък вода, горещина. От мекия сапун телата се хлъзгаха прелестно в общото си движение. Ана прекара насапунисаните си длани по гърба му, по гърдите му. Въпреки че устните му бързаха да я завладеят, мускулите му трепнаха от докосването и тя се засмя тихо и победоносно.
Ако Ана изгаряше, Бун също. Вече нямаше никакво съмнение, че можеше да му върне дивото, необуздано, дяволско удоволствие, което той й доставяше. Удоволствие толкова по-сладостно, толкова по-богато, защото се раждаше не само от страст, а и от любов.
Искаше да му покаже. Щеше да му покаже.
Ръцете й се плъзнаха по него, по силните му рамене, по твърдите гърди. Прошепна одобрително и прекара пръсти по плоския му корем.
Бун тръсна глава да я проясни. Бе очаквал да я прелъсти тук, ала прелъстяваният беше той. Нежните ръце, летящи по гладката му кожа, забиваха стрели на болезнено желание в душата му.