Всичко ще е наред, каза си тя. Трябва да е наред.
Бун заряза обърканите кабели на коледните светлини и си достави удоволствието да ги гледа, докато Джеси се втурна обратно през двора, а Ана влезе вътре.
Всичко ще е наред, каза си той. Трябва да е наред.
Себастиан взе една дебела черна маслина от подноса и я пъхна в устата си.
— Кога ще ядем?
— Ти вече ядеш — забеляза Мел.
— Имам предвид истинска храна. — Той намигна на Джеси: — Хотдог.
— Печени пилета — поправи го Ана и обърна една цвъртяща кълка на грила.
Бяха се разположили на верандата. Джеси седеше на стола от ковано желязо и внимателно полюляваше в скута си гукащата Алиша. Бун и Наш бяха потънали в разговор за грижите за децата. Моргана кърмеше Донован и слушаше разказа на Мел за щастливия край на случая, с който се бяха заели двамата със Себастиан.
— Момчето беше в окаяно положение — говореше тя. — Съжаляваше, че е избягал, а го беше страх да се върне. Когато го намерихме, замръзнал, разорен и гладен, и като разбра, че родителите му са уплашени, а не сърдити, нямаше търпение да се върне у дома. Мисля, че ще му държи влага, докато стане на трийсет години, ала него изглежда това не го интересува. — Почака, докато Моргана свърши с кърменето. Ръцете я сърбяха да докосне бебето. — Искаш ли да го сложа да спи?
— Благодаря. — Моргана й подаде Донован и се вгледа в лицето й. — Не сте ли мислили и вие да си имате дете? Или две?
— Всъщност… — Мел усети неповторимата бебешка миризма и коленете й омекнаха. — Мисля, че може би… — Хвърли един бърз поглед през рамо и видя, че съпругът й е зает да се закача с Джеси. — Още не съм сигурна, но ми се струва, че може би вече съм бременна.
— О, Мел, това е…
— Ш-ш-ш-т. — Тя се наведе, използвайки бебето за прикритие. — Не искам още да знае, дори да подозира, иначе и той ще се надява. Искам да мога да му го кажа със сигурност. — Усмихна се доволно: — Ще го шашна! — Внимателно остави Донован в неговата половина на двойната количка.
— И Алиша спи — обади се Джеси и прокара пръст по бузата на бебето.
— Искаш ли да я оставиш при брат й? — попита Себастиан и се наведе да й помогне да стане с детето. — Ето така. — Държеше ръцете си под нейните, докато Джеси сложи бебето в количката. — Един ден ще станеш много добра майка.
— Може би и аз мога да имам близнаци. — Обърна се към Дейзи, която се разлая: — Ш-ш-ш-т! — прошепна тя. — Ще ги събудиш.
Ала Дейзи се бе впуснала във вълнуващо преследване. С гръмко мяукане Куигли се стрелна между храстите а Дейзи, зарадвана от играта, се втурна след него.
— Аз ще го донеса, татко. — Джеси хукна след животните, вдигайки не по-малка врява от тях.
— Не мисля, че отговорът е възпитаване в подчинение — отбеляза Бун и надигна бирата си. — Мислех си за някаква духовна институция…
Леко задъхана, Джеси следваше лая и съскането през двора, по терасата, зад ъгъла на къщата. Накрая догони Дейзи, сложи ръце на кръста и я сгълча:
— Трябва да сте приятели. На Ана няма да й хареса, ако продължаваш да дразниш Куигли.
Дейзи само потупа с опашка по земята и отново залая. Куигли съскаше по средата на стълбата, с която Бун се бе качвал на покрива.
— На него това не му харесва, Дейзи. — Джеси въздъхна и се наведе да погали кучето. — Той не знае, че ти просто си играеш и няма да му направиш нищо лошо. Него го е страх. — Погледна нагоре. — Ела, котенце. Вече можеш да слезеш.
Куигли присви очи и изфуча, на което Дейзи отговори с нов яростен лай и той се изкатери още по-нагоре. — Ох, Дейзи, виж какво направи! — Джеси се поколеба. Баща й много твърдо й бе забранил да се доближава до стълбата. Но пък той тогава не знаеше, че Куигли толкова ще се изплаши. И може би ще падне от покрива и ще се убие. Отстъпи назад и реши, че ще отиде да каже на татко си да дойде. В този момент чу мяукането на Куигли.
Тя отговаряше за Дейзи, спомни си Джеси. Тя трябваше да я храни и да внимава да не прави бели. Ако Куигли се удареше, за всичко щеше да е виновна тя.
— Идвам, котенце. Не бой се. — Прехапала устни, започна да се катери. Бе виждала как баща й се изкачва на един път чак догоре, и изобщо не й се бе сторило трудно. Беше като да се катериш по шведската стена в училище. — Котенце — подмамваше го Джеси и се качваше все по-високо. Куигли си показа главата иззад ръба на покрива и тя прихна: — Глупаво коте! Дейзи само си играеше. Ще те сваля, не се безпокой.
Бе стигнала почти до върха, когато кракът й не улучи следващото стъпало.
— Мирише чудесно — измърмори Бун. Той обаче душеше врата на Ана, а не пилетата, които бе натрупала на един поднос. — Става за ядене.