— Аз съм точно това, което бях вчера и което ще бъда утре.
— Вещица…
— Да. — Ана опря ръце на кръста си. — Вещица, родена да лекува. Аз не правя отровни ябълки и не подмамвам дечица в къщички от шоколад.
— И това би трябвало да ме успокои?
— Аз дори нямам силата да го направя. Както ти казах, всеки от нас е отговорен за собствената си съдба. — Но тя знаеше, че нейната съдба бе в ръцете на Бун. — Ти трябва да направиш своя избор.
Той се опита да реши, ала просто не можа.
— Трябваше ти време да ми кажеш. Е, за Бога, аз пък имам нужда от време да измисля какво да направя. — Закрачи по терасата и изведнъж се закова на място: — Джеси! Джеси е при Моргана.
Ана почувства как раната в сърцето й става по-дълбока.
— О, да, с моята братовчедка, вещицата. — Една самотна сълза се откъсна и се изтърколи по бузата й. — Какво мислиш, че ще направи Моргана? Ще я омагьоса? Ще я затвори в някоя кула?
— Не знам какво да мисля. За Бога, озовал съм се в средата на една приказка! Какво трябва да мисля?
— Каквото искаш — отвърна тя уморено. — Аз не мога да променя това, което съм, и не бих го направила. Дори за теб. И не мога да понасям да стоя тук и ти да ме гледаш, сякаш не съм нормална.
— Аз не…
— Да ти кажа ли как се чувстваш? — попита Ана и падна още една сълза. — Предаден, ядосан, обиден. И подозрителен към това, което съм, което мога да направя и което бих направила.
— Моите чувства са си моя работа! — извика Бун потресен. — Не искам да се пъхаш в мен по този начин.
— Знам. А ако сега пристъпя към теб и протегна към теб ръце като жена, ти само ще се отдръпнеш. Затова ще го спестя и на двама ни. Лека нощ, Бун.
Тя слезе от терасата и потъна в мрака, а той не намери сили да я повика.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Предполагам, че още си малко объркан. — Наш се бе облегнал на парапета на верандата на Бун и се наслаждаваше на бирата си и на прохладния вечерен бриз.
— Никога не съм бил „малко“ объркан — възрази Бун. — Слушай, може би съм тесногръд, но да открия, че съседката ми е вещица, ме изважда от равновесие.
— Особено ако си влюбен в нея.
— Особено. Не бих повярвал. Пък и кой би могъл? Ала аз видях какво направи тя с Джеси. После започнах да сглобявам откъслечни спомени. — Изсмя се. — Понякога все още се събуждам посред нощ и си мисля, че всичко това съм го сънувал. — Той отиде да се облегне на парапета и се заслуша в звука на морето. — Не би трябвало да е истина. Тя не би трябвало да е истинска.
— Защо? Хайде, Бун, нали нашата работа е точно такава!
— Това, което правим ние, е за книгите, за филмите. Това е развлечение, Наш, не е животът.
— Това сега е моят живот.
— Предполагам — въздъхна Бун. — Но ти не… Никога ли не си се съмнявал, не си ли се тревожил?
— Разбира се, че се съмнявах. Мислех, че ме будалка, докато ме вдигна във въздуха и ме остави да вися там. — Този спомен го накара да се разсмее, въпреки че Бун затвори очи. — Моргана не е жена, която би говорила с недомлъвки. Когато разбрах, че всичко е на ниво, беше диво, разбираш ли?
— Диво — повтори Бун.
— Ами да. Нали знаеш, цял живот съм правил филми за такива неща, а накрая взех, че се ожених за най-истинска вещица. Елфическа кръв, и тям подобни.
— Елфическа кръв. — От тези думи на Бун му се зави свят. — И това не те ли притеснява?
— Защо трябва да ме притеснява? Това я прави такава, каквато е и аз я обичам. Трябва да призная, че малко ме тревожат децата. Искам да кажа, че щом проходят, ще имат числено превъзходство.
— Близнаците. — Бун едва успя да накара устата си да се затвори. — Да не искаш да ми кажеш, че бебетата са… Ще бъдат…
— Разбира се. Чудо голямо, Бун, те няма да яхат метли или да правят заклинания. Просто имат нещо повече от другите. Мел също очаква дете. Току-що го разбра със сигурност. Тя е най-земната жена, която някога съм познавал. И се държи със Себастиан, сякаш цял живот е живяла край ясновидец.
— Значи ми казваш: „Успокой се, Бун, какво толкова“?
Наш се отпусна на пейката.
— Знам, че не е толкова лесно.
— Дай да те питам нещо… Колко бяхте напреднали в отношенията си, когато Моргана ти каза за нейното… Как да го нарека… Наследство?
— Бяхме съвсем в началото. Аз проучвах един сценарий и чух за нея. Нали знаеш, хората винаги ми разказват за такива неща.
— Аха.
— Не че вярвах, ала реших, че ще ми е полезно да поговоря с нея. И…
— А Мел и Себастиан?
— Не съм много сигурен, но мисля, че се е запознала с него, когато един клиент е искал да наеме ясновидец. — Наш се намръщи: — Разбирам накъде биеш, и си прав. Може би Ана е трябвало да ти каже по-рано.