— Може би? — изсмя се Бун.
— Добре, де, трябвало е да ти го каже. Ала ти не знаеш цялата история. Моргана ми разправи, че преди няколко години Ана се влюбила в един мъж. Доколкото знам, е била само на двайсетина години, и наистина била хлътнала по него. Той бил лекар в някаква болница и тя решила, че биха могли да работят заедно, че може да му помага. Затова му казала всичко, а той я зарязал. Много грубо. Явно е бил много злобен, а пък тя със своята дарба да чувства е много уязвима, така че… Да речем, че това й причинило тежки преживявания, които много я разтърсили. След това решила, че може да си живее и сама. — Бун не отговори нищо и Наш припряно довърши: — Виж какво, не мога да ти кажа какво да направиш, нито как да се чувстваш. Искам само да те уверя, че Ана не би направила нищо, с което съзнателно да нарани теб или Джеси. Просто не е способна.
Бун погледна към съседната къща. Прозорците продължаваха да бъдат тъмни и безжизнени, както вече цяла седмица.
— Къде е тя?
— Искаше за малко да се махне. Предполагам, за даде на всички време да се осъзнаят.
— Не съм я виждал от нощта, в която ми каза. През първите няколко дни ми се струваше, че е по-добре да стоя далеч от нея. — Прободе го чувство за вина. — Държах и Джеси настрани. После, преди около седмица, Ана изчезна.
— Замина за Ирландия. Обеща да се върне преди Коледа.
Тъй като чувствата му още бяха объркани, Бун само кимна:
— Помислих, че мога да заведа Джеси в Индиана преди празниците, само за един-два дни. Може би ще успея да реша нещо, докато се върна.
— Коледа… — Падрик опита от питието, премлясна и въздъхна: — През цялата година няма по-хубава нощ. — Напълни една чаша и я подаде на дъщеря си. — Сложи малко цвят на бузите си, мила моя.
— И огън в кръвта си, както правиш ти. — Но Ана се усмихна и опита. — Не е ли невероятно колко са пораснали близнаците?
— Ами да. — Бодрият й тон не можеше да го заблуди. — Не мога да понасям да гледам моята принцеса тъжна.
— Не съм тъжна. — Тя стисна ръката му. — Много съм добре, татко. Наистина.
— Мога да го превърна във виолетово магаре. Много ще ми бъде приятно.
— Не. — Ала знаеше, че той само наполовина се шегува и го целуна по носа. — И освен това ми обеща, че като дойдат всички останали, няма да говорим за това.
— Да, ама…
— Обеща ми — напомни му Ана и отиде до печката да помага на майка си.
Бе доволна, че къщата й бе пълна с хората, които обича, с гълчавата на роднините й. Тук бяха и ароматите, които винаги бе свързвала с този празник — канела, индийско орехче, бор, дафинов лист. Когато преди няколко дни се върна у дома, веднага се впусна в приготовления — подреждане на елхата, опаковане на подаръци, печене на сладки. Каквото и да е, стига да я разсейваше от мисълта, че Бун си бе отишъл.
Че не й бе проговорил вече повече от месец.
Но тя щеше да го преживее. Вече бе решила какво ще направи и нямаше да позволи собственото й нещастие да развали семейното тържество.
— Много ще ни е приятно да се върнеш у дома при нас, в Ирландия, Ана. — Морийн се наведе да целуне дъщеря си по главата. — Ако това е, което искаш.
— Ирландия ми липсваше — отговори Ана. — Мисля, че гъската е почти готова. — Отвори фурната, подуши и кимна: — Още десет минути. Ще отида да видя дали всичко на масата е готово.
— Не иска дори да говори за това — въздъхна Морийн, когато Ана излезе.
— Да ти кажа ли какво ми се иска, гълъбице моя? Да хвана този младеж и да го изпратя на някой хубав леден остров. Само за ден-два.
— Ако Ана не ги усещаше толкова тези неща, бих могла да забъркам едно хубаво биле и да го докарам тук.
Падрик потупа жена си по дупето.
— Ти пипаш толкова нежно, Рийни. Момчето щеше да се сгоди, преди да е успяло да мигне… Което би било най-доброто, което може да му се случи и на него, и на сладкото му детенце. — Той въздъхна и ухапа жена си по рамото. — Ала Ана никога не би ни простила. Ще трябва да я оставим да го направи както иска.
Ядосан от цял ден на отменени полети и закъснения, Бун захлопна вратата на колата. Искаше му се една дълга гореща баня. А му предстоеше една безкрайна нощ, през която трябваше да се справи с ужасяващите думи: „Необходим ремонт“.
Ако Дядо Коледа се появеше преди разсъмване, щеше да се наложи Бун Сойър да му намери отнякъде два-три часа допълнително.
— Хайде, Джес! — Той разтърка уморените си очи. Бяха пътували повече от дванадесет часа, ако се брояха и шестте, прекарани в нервничене на летището. — Дай да внесем тези неща вътре.
— Ана си е вкъщи. — Джеси го задърпа за ръката и посочи към осветените прозорци. — Гледай, татко, колата на Моргана, и на Себастиан, и онази голяма черна кола. Всички са в къщата на Ана.