— Нямам намерение да се извинявам за това, което според мен е съвсем нормална реакция. Освен това бях уморен и почти полудял. Гледах те как всичките тези часове лежиш на леглото и беше толкова бледа, толкова неподвижна. Страхувах се, че никога няма да се свестиш. А когато дойде на себе си, не знаех как да се държа с теб. Тогава ти започна да ми разправяш всички тези неща.
Ана се опита да говори спокойно. Знаеше, че тона е най-добрият начин.
— Моментът изобщо не беше подходящ. Аз не бях достатъчно силна, за да понеса чувствата ти.
— Ако ми беше казала по-рано…
— Ти щеше да реагираш по-различно? — Погледна го. — Не, не мисля. Но си прав. Трябваше да ти кажа. Не беше честно и беше проява на слабост от моя страна да оставя нещата да стигнат толкова далеч.
— Не слагай думи в моята уста. Освен ако си… Как го наричаше? Свързана. Ако не си се свързала с мен, не знаеш как се чувствам. Беше ми обидно, че не си ми се доверила.
Тя кимна и избърса една сълза.
— Знам. Извинявай.
— Страхуваше ли се?
— Казах ти, че съм страхливка.
Той се намръщи, гледайки как косите се развяват около лицето й, докато се взираше в целунатото от луната море.
— Да, каза ми. Онази нощ, когато видя моята рисунка. Вещицата, която те разстрои.
— Понякога съм прекалено чувствителна — сви рамене Ана. — Просто такова ми беше настроението. Аз…
— Тъкмо щеше да ми кажеш, а аз те изплаших с моята зла вещица.
— Трудно ми беше да ти го кажа.
— Защото си страхливка — каза Бун тихо. — Искам нещо да те попитам. Какво точно направи с Джеси онзи ден?
— Свързах се с нея. Казах ти, че имам такава дарба.
— Болеше те. Аз видях. — Той я хвана за ръката и я обърна към себе си. — Ти веднъж извика така, сякаш болката беше непоносима. А после загуби съзнание и спа като мъртва повече от едно денонощие.
— Това също се включва. — Тя се опита да отблъсне ръката му. Докосването бе прекалено за нея, когато всичките й защити се бяха разклатили. — Когато уврежданията са толкова сериозни, има цена.
— Да, разбирам. Питах Моргана. Тя каза, че си можела да умреш. Че рискът е бил много голям, защото Джеси… — Едва успя да го изрече. — Вече си е била отишла, или почти. А ти не просто си намествала няколко счупени кости, а си я връщала от онзи свят. Че границата е много тънка и е много лесно лечителят да се превърне в жертва.
— А ти какво би искал да направя? Да я оставя да умре?
— Един страхливец би я оставил. Мисля, че твоето и моето определение за страхливец се различават. Това, че си се страхувала, не означава, че си страхливка. Можеше да спасиш себе си и да я оставиш да си отиде.
— Аз я обичам.
— Аз също. А ти ми я върна. Дори не съм ти благодарил.
— Да не мислиш, че ми трябва твоята благодарност? — Това вече бе прекалено, помисли Ана. След малко щеше да й предложи и съжалението си. — Не я искам. Това, което направих, го направих по своя воля, защото не можех да понеса да загубя и нея. Не можех да го понеса и за теб.
— За мен ли? — попита Бун нежно.
— Не можех да понеса ти да загубиш още един човек, когото обичаш. Не искам за това да ми се благодари. Просто това съм аз.
— Правила ли си го и преди? Това, което направи с Джеси?
— Аз съм лечителка. Аз лекувам. Тя беше… — Още я болеше, като си спомнеше за това. — Тя се изплъзваше. Използвах способностите, които имам, за да я върна.
— Не е толкова лесно. — Ръцете му сега нежно галеха раменете й. — Дори за теб. Ти чувстваш повече от другите. Моргана и това ми каза. Когато смъкнеш защитата си, ти си по-уязвима за чувства, за болка, за всичко. Затова никога не плачеш. — Избърса с върха на пръста си една сълза от бузата й. — Ала сега плачеш.
— Ти вече знаеш всичко. Какъв е смисълът?
— Смисълът е да се върнем в онази нощ, когато ми обясни всичко. Смисълът е да опиташ отново и да се разтвориш. За мен.
— Искаш прекалено много — изхлипа Ана и закри лицето си в ръце. — Ох, остави ме на мира. Дай ми малко спокойствие. Не виждаш ли каква болка ми причиняваш?
— Да, виждам. — Той обви ръце около нея, борейки се да я успокои, докато тя се бореше да се отскубне. — Отслабнала си, бледа си. Когато погледна в очите ти, виждам всичката болка, която съм ти причинил. Не знам как да я взема обратно. Не знам как баща ти се въздържа да не ме прокълне с каквото имаше на разположение.
— Ние не можем да използваме силата си, за да причиняваме зло. Това е против всичко, което сме. Моля те, пусни ме да си отида.
— Не мога. Почти бях повярвал, че ще мога. Ана ме излъга, казах си аз. Злоупотреби с доверието ми. Тя не е истинска. Но това няма значение. Нищо няма значение. Ако е магия, не искам да я губя. Не мога да загубя теб. Обичам те, Ана. Всичко, което си. Моля те. — Докосна устните си до нейните. — Моля те, върни се при мен.