— Приказка — настоя Донован. — Чичо Бун.
— Чичо ти Бун е зает. Ще трябва да се задоволите с приказка от вашия старец.
Той наистина беше зает. Наблюдаваше чудо. В стаята, затоплена от блещукащия в камината огън, се носеше аромат на свещи и билки. Бун не се отделяше от Ана, докато тя донесе на света техния син.
После дъщеря им.
После втория им син.
— Три — повтаряше той, дори след като Брина сложи в ръцете му едно бебе. — Три. — Бяха му казали, че ще са три, ала той така и не вярваше.
— Семейна черта. — Изтощена и щастлива Ана пое от Моргана следващото вързопче и нежно притисна устните си към кадифената бузка. — Сега вече си имаме две момиченца и две момченца!
Бун се усмихна на жена си, а Мел сложи третото бебе в ръцете й.
— Мисля, че ще ни трябва по-голяма къща.
— Ще дострояваме.
— Искаш ли да повикам другите? — попита Брина внимателно. — Или би предпочела малко да си починеш?
— Не, моля те. — Ана облегна глава на рамото на Бун. — Помоли ги да се качат.
Те се струпаха вътре, вдигайки прекалено голям шум. Ана направи място на Джеси до себе си на голямото легло и постави едно бебе в ръцете й.
— Това е брат ти, Тревър. Сестра ти, Мови. И другият ти брат, Кайл.
— Ще се грижа добре за тях. Винаги. Виж, дядо, какво голямо семейство имаме сега.
— Наистина, мое малко агънце. — Той от все сърце си издуха носа в голямата носна кърпа на квадрати, избърса насълзените си очи и погледна към Бун: — Не е лошо, че не те размазах, когато можех.
— Вземи — подаде му Бун едно пищящо бебе. — Подръж внука си.
— Ах, Морийн, бонбонче мое, само го погледни. Има моите очи.
— Не, мой жабешки принце, моите са.
Започнаха да спорят, а останалите от семейство Донован наклоняваха везните ту на едната, ту на другата страна. Бун обви ръка около жена си и прегърна семейството си, докато синът му лакомо поглъщаше първото майчино мляко. Зад прозореца блесна светкавица, вятърът се изви и огънят в камината се издигна високо зад решетката.
Някъде дълбоко в горите, високо в планините, феите танцуваха.
А те живяха щастливо до края на живота си.