Норис се бе омъжила отново, така че Блу вече не можеше да се върне в Албъкърки. Монахините я приютиха до края на учебната година и Блу пренасочи любовта си към сестра Каролин. Сестра Каролин отведе Блу в Орегон, където Вирджиния бе уредила да остане в дома на една жена фермер, на име Блосъм. Според Вирджиния тази ферма била много добра, защото използвали само органични торове. На раздяла Блу така отчаяно се вкопчи в сестра Каролин, че се наложи да я откъснат насила.
И всичко се завъртя отново, само че този път Блу не отдаде душата и сърцето си на Блосъм и когато дойде време да си тръгне, откри, че този път раздялата не беше толкова болезнена. Оттогава тя стана много по-предпазлива. С всяко следващо преместване все повече се дистанцираше от хората, при които живееше, докато накрая спря да страда при разделите.
Блу погледна предпазливо към хотелското легло. Дийн Робилард беше възбуден и очакваше тя да легне с него, ала той не знаеше колко силно ненавиждаше тя секса за една нощ. В колежа Блу неведнъж бе виждала как приятелките й, окрилени от сериала „Сексът и градът", спяха, с когото им попадне. Но вместо да се възторгнат от поредната победа, повечето все повече затъваха в депресия. През детството си Блу толкова бе страдала от честите раздели с хора, към които се бе привързала, че не желаеше да добавя нови имена към този печален списък. Ако не се смяташе Монти, когото тя не броеше, досега беше имала само двама любовници, и двамата артистични, самовлюбени творци, които й оставяха пълна свобода на действие. Така за всички беше по-добре.
Дръжката на банята се завъртя. Трябваше да внимава как се държи с Дийн, за да не я зареже утре сутринта тук и да замине. За съжаление, тактичността не беше най-силното й качество.
Той излезе от банята, препасал една кърпа около кръста. Приличаше на римски бог, решил да отдъхне след пищна оргия, докато очакваше да му изпратят поредната девственица от храма. Но щом светлината падна върху него, пръстите й стиснаха конвулсивно скицника. Не, това не беше съвършена, изсечена от мрамор божествена красота. Този мъж имаше тяло на воин – могъщо и непобедимо, готово за битка.
Той забеляза, че погледът й се спря върху трите тънки белега на рамото му. Спомен от разгневен съпруг.
– Възмездие за греха – подхвърли младата жена, без да му повярва нито за миг. Между другото, като заговорихме за грях… – Ленивата му усмивка излъчваше съблазън. -
Мислех си… Късна нощ… двама самотни странници… мека постеля… Не мога да измисля по-добър начин да се развлекат един друг, освен да се възползват от очакващото ги легло.
Беше му писнало само да дриблира около голлинията и сега се втурна към целта. Какво пък, прекрасното лице и спортната слава съвсем основателно му създаваха усещането за покорител на жените. На всички жени, ала не и на нея. Той пристъпи по-близо. Блу долови уханието на сапун и секс. Замисли се дали отново да подхване гейската тема, но на този етап имаше ли смисъл да си прави труда? Можеше да се оправдае с главоболие и да избяга от стаята… или да постъпи както винаги досега и да приеме открито предизвикателството. Надигна се от креслото.
– Ето как стоят нещата, Бу. Нали не възразяваш да те наричам Бу?
– Всъщност…
– Ти си прекрасен, секси и неотразим. Притежаваш повече чар, отколкото се полага, на който и да е мъж. Имаш страхотен вкус за музика, богат си – едва ли има какво повече да се желае. Освен това си много умен. Не си мисли, че не съм го забелязала. Но работа е там, че не ме възбуждаш.
Веждите му стремително се сключиха в една линия.
– Не те възбуждам?
Тя се постара да си придаде извинителен вид
– Причината не е в теб, а в мен.
Дийн примигна, окончателно сащисан. Не можеше да го ни ни. Несъмнено този чаровник по рождение поне хиляда пъти бе използвал същото извинение. Сигурно беше шашващо, когато ти го сервира отсрещната страна.
– Шегуваш се, нали?
– Голата и неподправена истина е, че се чувствам много по-удобно със загубеняци като Монти, не че възнамерявам да повторя тази грешка. Ако си легна с теб – а аз мислих дълго и усилено за това…
– Та ние се срещнахме едва преди осем часа.
– Почти нямам цици и дори не съм хубавичка. Ще зная, че ме използваш само защото съм подръка, което ще ме накара да се почувствам като пълен боклук. От тук до поредния пристъп на депресия има само половин крачка, а откровено казано, вече прекарах достатъчно време в психарски клиники.
Дийн се усмихна многозначително.
– Нещо друго?
Тя взе скицника заедно с бирата.
– Като теглим чертата: ти си от мъжете, привикнали да ги обожават, а аз не владея това изкуство.
– Кой ти е казал, че не си „хубавичка"?
– О, това не ме притеснява. Имам толкова силен характер, че ще е прекалено да се добави и красота. Честно казано, до тази вечер това не беше проблем. Е, ако не се брои Джейсън Станхоуп, но тогава бях в седми клас.
– Разбирам. – Той продължаваше да я гледа развеселено.
Блу си придаде възможно най-небрежния вид, отиде до междинната врата и я отвори.
– Би трябвало да се чувстваш като късметлия, избегнал смъртоносен куршум.
– Това, което чувствам, е сексуална възбуда.
– Тъкмо затова хотелските стаи предлагат порноканали – осветли го тя, затвори бързо вратата и пое дълбоко дъх. Номерът беше да е винаги на половин крачка пред Дийн Робилард. За целта трябваше постоянно да го изненадва и обърква. Но дали ще успее да удържи фронта до Канзас Сити? Беше не по-малко проблематично от това, какво ще прави, когато пристигне там.
***
Бобри вероятно не бе спала цяла нощ, защото на сутринта рисунката беше готова. Тя изчака, докато колата спря на централния паркинг за камиони на щата Канзас, преди да му покаже творението си.Дийн се втренчи в завършената рисунка. Нищо чудно, че нямаше и стотинка.
Бобри потисна прозявката си.
– Ако разполагах с повече време, щях да те нарисувам с пастели.
Имайки предвид какви ужасии бе сътворила с молив, това навярно беше истинска благословия. Да, беше нарисувала лицето му, но чертите му бяха сериозно изопачени: очите бяха прекалено сближени, линията на косата беше дръпната от челото на цели пет сантиметра, а заради допълнителните килограми имаше и гуша. Но явно това не й бе стигнало, защото толкова бе намалила големината на носа му, че изглеждаше сплескан върху лицето му. Дийн рядко губеше дар слово, но този полет на художественото й въображение го накара да онемее.
Тя отхапа малко от поничката си с шоколадова глазура.
– Невероятно, нали, колко лесно може да се обезобрази дори най-красивото лице? Чак сега Дийн проумя, че го е направила нарочно. Но тя изглеждаше по-скоро замислена, отколкото самодоволна.
– Рядко ми се удава случай да експериментирам – обясни новаторката в портретното изкуство. – Ти беше идеален модел.
– Радвам се, че съм ти бил полезен – сухо отвърна той.
– Естествено, направих още една рисунка. – Измъкна втората си творба от папката, която бе донесла, и я метна небрежно на масата, където тя се приземи до недоизядения мъфин. Върху листа бе изобразен Дийн, излегнат на леглото, сгънал коляно, с разкопчана риза, разкриваща мускулестите гърди – точно както се бе накиприл да позира пред нея. – Несъмнено великолепен – изсумтя Блу, – но малко скучен, не смяташ ли?
Не само скучен, но и някак евтин и сладникав. Позата му беше прекалено изкуствена, а изражението – твърде самонадеяно. Сякаш го бе видяла като през стъкло, а това никак не му харесваше. Той още не можеше да повярва, че снощи го бе зарязала най-безцеремонно. Нима бе изгубил усета си? Или може би никога не го е притежавал? Тъй като жените сами се хвърляха на шията му, не му се бе налагало да играе ролята на сексуален агресор. Трябваше час по-скоро да коригира този пропуск.
Дийн отново се вгледа в първата рисунка и докато изучаваше изопаченото си лице, неволно се запита какъв щеше да бъде животът му, ако се беше родил с физиономията от портрета на Бобри. Със сигурност нямаше да има изгодни договори за „Енд Зоун". Дори в детството си неведнъж се беше облагодетелствал от необикновено красивата си външност. Теоретически той винаги го бе разбирал, но рисунката й поставяше всичко на мястото му.