Обаче трябваше да сложи край на консервативния вкус на Сюзън за облеклото. Още от първия ден от пребиваването си в градчето Гарисън тя обяви, че е станала нова жена, и изцяло обнови гардероба си. Ейприл обичаше да смесва винтидж дрехи със супермодерни творения, да комбинира дизайнерски модели с по-скромно облекло, което намираше в магазинчетата на благотворителните организации. Миналата седмица си позволи да отиде в градчето с бюстие на „Готие" и широки панталони от „Банана Рипъблик". Днес бе облечена с тъмнокафява тениска с щампована на нея снимка на Джанис Джоплин, червеникавокафяви панталони капри и обута с любимите си сандали с изкуствени скъпоценни камъни по каишките.
Пое по пътеката, водеща към гората. В тревата цъфтяха бели виолетки и туфи див морков. Не след дълго съзря през клоните на планинския лавър и пламтящите цветове на азалията водите на езерото, нашарени с проблясващи ивици слънчева светлина. Стигна до любимото си място на брега и събу сандалите. На другия бряг, малко по-навътре в гората, се криеше скромното жилище за арендаторите, където сега тя живееше.
Ейприл сгъна колене и ги притисна към гърдите. Рано или късно, Дийн щеше да разкрие измамата й и това ще бъде краят на всичко. Нямаше да й крещи. Това не беше в стила му. Ала мълчаливото му презрение щеше да я измъчва много по-силно, отколкото най-яростните упреци или жестоките обвинения. Поне да успее да довърши къщата му, преди той да я изобличи. Може би, след като се настани в новия си дом, той ще почувства поне малко от това, което бе вложила в своя труд – любов и съжаление.
За нещастие, Дийн не вярваше много в изкуплението.Тя бе приключила с миналото преди десетина години, но белезите в душата и сърцето на сина й бяха прекалено дълбоки, за да прости на майка си. Белези, причинени от нея – Ейприл Робилард, кралицата на групарките… Момичето, което знаеше всичко за развлеченията и порока, ала не умееше да бъде майка.
Не говори по този начин за себе си – бе казал приятелят й Чарли, когато обсъждаха лошото старо време. – Ти никога, никога не си била групарка, Ейприл. Ти беше тяхната шибана муза.
Точно така говореха и всички те за себе си. Може би за някои от тях е било истина. Толкова много прочути жени: Анита Паленберг, Мариън Фейтфул, Анджи Боуи, Биби Бюъл, Лори Мадъкс… и Ейприл Робилард. Анита и Мериън бяха любовниците на Брайън Джонс, Кийт Ричардс и Мик Джагър от „Ролинг Стоунс". Анджи за кратко беше омъжена за Дейвид Боуи. Биби се увлече по Стивън Тайлър от „Аеросмит". Лори от четиринайсетгодишна беше луда по Джими Пейдж от „Лед Цепелин". А Ейприл повече от година беше любовница на Джак Пейтриът. Всичките тези жени бяха красиви и умни, повече от способни да си проправят сами път в живота. Но прекалено много обичаха мъжете. Мъжете и музиката, която те създаваха. Жените им предлагаха съвети и подкрепа. Подхранваха егото им, галеха ги по настръхналата перушина, гледаха през пръсти на изневерите и ги развличаха със секс. Рокендрол завинаги.
Ти никога не си била групарка, Ейприл. Погледни само в каква жена се превърна.
Ейприл беше посвоему придирчива, отказваше на мъжете, които не харесваше, независимо колко високо в класациите се издигаха албумите им. Но преследваше тези, които желаеше, без да обръща внимание на наркотиците, пристъпите на ярост, другите жени…
Ти беше тяхната муза…
Но музите притежават власт. Музите не си пропиляват годините с алкохол, марихуана, мескалин и накрая кокаин. И най-вече една муза не изоставя детето си заради страха да не го разврати.
Твърде късно бе да поправи това, което беше причинила на Дийн, но поне можеше да направи нещо хубаво за него. Да му създаде дом и после отново да изчезне от живота му.
Ейприл отпусна глава на коленете си и остави на музиката да отмие горчилката в душата й.
Помниш ли, когато бяхме млади? И всяка мечта беше първата? Бейби, защо не се усмихваш?
Фермата се вписваше идеално в живописната долина. Дийн и Блу пристигнаха по залез-слънце, когато ниските облаци, обагрени в оранжево, лимоненожълто и пурпурно, се стелеха на пъстри дипли по обкръжаващите долината хълмове, като шарени воали по полите на танцьорките на канкан. Криволичещ и неравен път водеше от магистралата до къщата, при чийто вид Блу мигом забрави за всичките си беди и нещастия.
Постройката – огромна, разпростряна на внушителна площ, но износена от годините – за нея олицетворяваше Америка, напомняше й за сеитбите и жътвите, пуйките за Деня на благодарността, лимонадите на Четвърти юли, за работливите фермерски жени, които чистят боба в очукани емайлирани легени, за отрудените им мъже, почистващи калта по ботушите си в стъргалото до задния вход. Най-старото и най-голямото крило в къщата беше иззидано от камък, с просторна предна веранда и големи двойни прозорци. Отдясно, под прав ъгъл бе добавена дървена пристройка. Върху ниския покрив, увенчан с триъгълен фронтон, се извисяваха няколко комина, а под него стърчаха стрехи. Очевидно не е била едва кретаща ферма, а някога тук са развивали оживена земеделска дейност.
Блу огледа старите дървета и двора, обрасъл с гъста трева, обора, градината и пасищата в далечината. Трудно можеше да се измисли по-неподходящо имение за градска знаменитост като Дийн Робилард. Проследи го с поглед, докато крачеше към обора с леката грациозна походка на мъж, владеещ с невероятна увереност всеки мускул по тялото си, сетне отново се извърна към къщата..
Жалко, че не бе дошла тук при по-различни обстоятелства, за да се наслади на това прекрасно място, но уединеността на фермата още повече затрудняваше положението й. Може би щеше да я наеме някоя от бригадите, ремонтиращи къщата. Или късметът й ще проработи и ще успее да си намери някаква работа в близкото градче, при все че беше едва забележимо на картата. Така или иначе, тя се нуждаеше само от няколкостотин долара, за да се добере до Нашвил, да наеме стая в евтин хотел, да отпечата нови рекламни листовки и да започне всичко отначало. Трябваше единствено да се постарае да убеди Дийн да й позволи да остане, докато отново подреди живота си.
Младата жена не хранеше илюзии относно причината да я доведе във фермата. Отказът й да свали дрехите си през онази първа нощ се бе превърнал в предизвикателство, което той щеше да забрави в мига, в който някоя от тукашните красавици южнячки не хванеше окото му. А това означаваше, че се налага да изнамери друг начин да му бъде полезна.
В този момент предната врата се отвори и на прага се появи най-поразителното създание, което Блу някога бе виждала. Висока и слаба като амазонка, с дръзко скулесто лице и дълга, права руса коса с изсветлени кичури, подстригана на етажи. Блу си припомни световните модни икони от шейсетте и седемдесетте години като Верушка, Джин Шримптън, Фльор Савагар. Тази жена притежаваше същото невероятно излъчване и неповторимост. Синьо-сивите й очи надничаха от необичайно драматичното лице с квадратна брадичка, с почти мъжко по сила изражение. Когато жената пристъпи до предното стъпало, Блу забеляза фината мрежа от бръчици около устата и разбра, че не е толкова млада, както й се стори отначало. Навярно бе прехвърлила четирийсетте.
Тесните джинси прилепваха идеално по стройните бедра. Протритите места и дупките не бяха резултат от дълго носене, а дизайнерско творение. Велурените презрамки на наситено оранжевата плетена блуза бяха поръбени с метални нишки. Върху носовете на сабото й бяха разцъфнали кожени цветя с цвят на мед. Видът й беше едновременно бохемски и шик. Дали не беше модел? Или актриса? Навярно една от приятелките на Дийн. С такава драматична красота разликата в годините нямаше никакво значение. При все че Блу не се интересуваше от мода, внезапно я досрамя заради размъкнатите джинси, провисналата тениска и разчорлените коси, отчаяно нуждаещи се от прилично подстригване.
Жената огледа ванкуиша и широката й аленочервена уста се разтегна в приветлива усмивка.
– Загубихте ли се?
Блу реши да спечели малко време.
– Ами… географски зная къде се намирам, но честно казано, в момента животът ми е доста объркан.
Жената се засмя тихо и дрезгаво. Имаше нещо познато в нея.
– Всичко това ми е до болка познато. – Спусна се по стъпалата и в Блу се засили усещането, че я познава отнякъде.