– Какво, по дяволите, ще правя сега?
– Може би не е зле да изгладиш отношенията със сина си, докато чакаш резултатите от последните си изследвания. Имайки предвид поразителните успехи на съвременната медицина при лечението на сърдечните заболявания, стопроцентово съм сигурна, че скоро ще получиш добри новини.
– Въпросът беше риторичен – промърмори сухо Ейприл.
– Беше само предложение.
***
Скоро след това Ейприл се запъти към къщата на арендаторите, а Блу се зае да броди из прашните притихнали стаи. Но дори кухнята, оборудвана по последната дума на техниката, не успя да повдигне настроението й. Колкото и да бяха благородни подбудите й, тя нямаше право да се прави на добрата фея от приказките, когато се отнасяше за семейните проблеми на други хора.
Вечерта настъпи, а Дийн още не се бе прибрал. Когато мракът обгърна къщата, Блу направи неприятното откритие, че светеха само лампите в кухнята и банята. Искрено се надяваше Дийн скоро да се върне, защото къщата, толкова уютна само преди няколко часа, сега бе добила злокобен вид. Найлоновите завеси пред вратите на стаите потракваха като кости на скелети. Старите дървени подове скърцаха. И тъй като нямаше врати, не можеше да се заключи в спалнята. На всичко отгоре нямаше и кола, за да отиде в града и да обиколи денонощните магазини. Чувстваше се като в капан. Не й оставаше нищо друго, освен да легне и да се помъчи да заспи.
Сега съжаляваше, че не се бе досетила да оправи някое легло, докато още бе светло. Запрепъва се в тъмното, опипвайки стените в трапезарията, докато се опитваше да открие аварийния фенер, оставен от дърводелците в ъгъла. Когато го включи, зловещи сенки запълзяха по пода и тавана. С фенера в ръка младата жена се изкачи на горния етаж, като се държеше за перилото на стълбата. Дългият жълт захранващ кабел на фенера се влачеше след нея като змийска опашка.
В нишите и зад ъглите по коридора бяха разположени пет спални, но само една разполагаше с отделна баня и с включено осветление. Когато най-после се добра до нея, нервите й бяха толкова раздрусани от гротескните сенки, че нямаше сили да продължи нататък. Наистина, от банята се процеждаше съвсем слаба светлина, но все пак беше по-добре от нищо. Остави фенера в ъгъла и разгъна спалните чаршафи, подредени в спретната купчинка върху матрака. Новото широко легло, имаше резбована горна табла от черешово дърво, но не и долна. Единствените мебели в спалнята бяха това легло и висок скрин с голямо тоалетно огледало. Шестте прозореца без завеси я следяха като огромни любопитни очи, а просторната каменна камина й напомняше на огромна зейнала паст.
Младата жена избута пред вратата двойната стълба, оставена от бояджията в коридора, за да послужи като знак за Дийн, че спалнята е заета за през нощта. Всъщност, ако той пожелаеше да влезе, стълбата едва ли щеше да го спре. Но защо да пожелае? След разтърсващата новина за майка му едва ли ще е в настроение да се изявява като неустоим съблазнител.
Тя отнесе аварийния фенер в малката баня и си изми лицето. И тъй като Дийн бе отпрашил с багажа й, Блу си изми зъбите с пръсти. Измъкна сутиена през ръкавите на тениската и изрита ботите, но не посмя повече да се разсъблече, в случай че се наложи да побегне с писъци от спалнята. Не се боеше от измислените градски страшилища, но в тази селска пустош не се чувстваше в свои води, затова взе фенера със себе си. Когато си легна, го изключи, но го пъхна под завивката, за да й е подръка, ако се наложи да го извади бързо.
Някакъв клон отвън се блъсна в стената на къщата. Нещо прошумоля в комина. Блу си представи безброй прилепи, летящи под таваните из цялата къща. Къде се беше дянал Дийн? И защо в тази къща нямаше нито една врата?
Жалко, че не се сети да помоли Ейприл да я приюти в малката къща на арендаторите. Впрочем и без това не беше поканена. Е, може би се беше държала донякъде нетактично, но бе спечелила ценно време за майката на Дийн – постижение, което не беше по силите на Ейприл. Безпомощна като всяка красавица по рождение.
Блу безуспешно се опита да се убеди, че всъщност тя е била използваната, и така да оправдае постъпката си, но не умееше да се самозалъгва. Беше си навряла носа, където не бива. Майка и син трябваше сами да си изяснят оплетените отношения. Но в цялата работа имаше и нещо хубаво: интересът й към чуждите дела я отвлече от собствените й тревоги.
Подът изскърца. В комина нещо простена. Младата жена стисна дръжката на фенера и се втренчи в зеещата врата.
Минутите бавно се нижеха.
Постепенно хватката на Блу се разхлаби и тя се унесе в неспокоен сън.
***
Събуди я зловещо скърцане на дъски. Отвори очи и видя черна сянка, надвиснала заплашително над нея. Ръката й стисна конвулсивно дръжката на фенера. С ловко движение Блу го измъкна изпод завивките и замахна с все сила.
– По дяволите! – Ревът на познат мъжки глас разцепи нощната тишина.
Пръстите й успяха някак си да напипат ключа. Като по чудо, крушката в пластмасовата мрежа не се бе счупила и спалнята се обля в ярка светлина. Над леглото се беше надвесил един вбесен куотърбек, мултимилионер, и разтриваше ядосано ръката си малко над лакътя.
– Дявол да го вземе, какви ги вършиш?
Блу се изстреля в седнало положение сред възглавниците, стискайки още по-здраво дръжката на фенера.
– Аз ли? Ти се прокрадваш тук…
– Това е моят дом. Кълна се в Бога, ако си прецакала ръката ми, с която подавам пасовете…
– Бях преградила вратата! Как успя да се промъкнеш незабелязано до мен?
– Промъкнал съм се незабелязано? Осветила си къщата по-ярко от шибана коледна елха! Не беше толкова глупава, че да се впусне в откровения за скачащи сенки и втренчени прозорци.
– Има само две мижави лампи в банята.
– Плюс една в кухнята – осведоми я той и издърпа фенера от ръката й. – Дай ми това и престани да трепериш от страх.
– Лесно ти е да го кажеш. Никой не те е нападал, докато си спял кротко.
– Не съм те нападал. – Той угаси фенера и спалнята потъна в мрак. Безчувственият кретен угаси дори лампата в банята.
Блу чу шумолене на плат. Очевидно нахалникът си събуваше джинсите. Тя се надигна на колене.
– Няма да спиш тук.
– Това е моята стая и само тук има застлано легло.
– Легло, което вече е заето от мен.
– А сега ще си имаш компания – обобщи той и се пъхна под завивките.
Младата жена пое дълбоко дъх и си напомни, че егото му е прекалено голямо, за да изнасили жена. Ако се опита да броди в тъмното, за да потърси друго място за спане, ще заприлича на тъпа пъзла. Никога не показвай слабост.
– Не мърдай от твоята половина – предупреди го Блу, – иначе не отговарям за последствията.
– Ще ме светнеш по кратуната с малката си табуретка, госпожице Мъфет1? Блу нямаше представа какви ги плещи.
До ноздрите й достигна миризмата на паста за зъби, скъп одеколон и кожената тапицерия на тузарската му кола. Би трябвало да вони на алкохол. Един смазан от скръб мъж, прибиращ се в два часа сутринта, би трябвало да е здравата отцепен. Голият му крак докосна бедрото й. Тя се вцепени.
– Защо си легнала с джинсите? – полюбопитства той.
– Защото багажът ми остана в колата.
– Да бе, как ли пък не. Не си се съблякла, защото те е шубе, че ще довтаса някой върколак, за да те схруска. Голяма си пъзла.
– Пръчки и камъни[9].
– А се мислиш за зряла жена.
– Като че ли твоят акъл не е на седмокласник – върна му го тя.
– Поне съм достатъчно възрастен, за да не спя на светната лампа.
– Няма да се учудя, ако се мушнеш под леглото, щом от комина започнат да излитат прилепи.
– Прилепи? – застина за миг Дийн.
– Цяла колония.
– Да не би да си специалист по прилепите?
– Чух ги как шумолят с крилете си. И пищят.
– Не ти вярвам.
Явно беше от тези, които спят напреки на леглото и коляното му я бръсна по прасеца. Необяснимо, но Блу най-неочаквано започна да се отпуска.
– Все едно че съм си легнал да шибана мумия – изръмжа той.
– Джинсите остават.
– Не си въобразявай, че не мога да ти ги смъкна, стига да поискам. Трийсет секунди и ще са на пода. Но за твое нещастие, тази нощ съм вън от играта
9
Популярна английска песничка – „Пръчките и камъните ще счупят костите ми, но никога няма да ме наранят". – Бел. прев.