Не беше редно да мисли за секс, когато майка му умираше. Мнението й за Дийн пропадна стремително надолу.
– Млъквай и заспивай.
– Ти губиш.
Зад прозорците се изви вятър. Дружелюбно, клонче потропа по стъклото. Не след дълго Дийн задиша дълбоко и равномерно. Сребристите лунни лъчи се плъзнаха по стария дървен под, а от комина се чу доволна въздишка. Той оставаше в неговата половина от леглото. Тя – в нейната. Засега.
***
За къща, в която почти нямаше врати, е странно да хлопне някоя. Блу открехна едното си око, прекъсвайки фантастичен еротичен сън. Нишки сива светлина се бяха прокраднали в стаята. Младата жена въздъхна и отново затвори очи, опитвайки се да възкреси усещането на дългите пръсти, обвили гърдата й… ръка, шареща в джинсите й…
Хлопна друга врата. Нещо тежко се притисна о бедрото й. Тя отвори рязко очи. Нисък, дрезгав глас измърмори мръсотия в ухото й, нечия чужда ръка стисна гърдата й, а другата се пъхна и джинсите. Прониза я паника, която напълно я разсъни. Това не беше сън.
– Дърводелците вече са тук – оповести женски глас, сякаш досами ухото й. – Ако не искате компания, по-добре да ставате.
Блу избута ръката на Дийн, но той не бързаше да измъкне пръсти от дрехите й.
– Колко е часът?
– Седем – отвърна Ейприл.
Блу притегли тениската надолу и зарови лице във възглавницата. Май планът винаги да е на крачка пред него се проваляше.
– Още е посред нощ – запротестира Дийн.
– Не и за работниците – отвърна Ейприл. – Добро утро, Блу. Кафето и поничките ви очакват долу.
Блу се претърколи по очи и й махна вяло. На свой ред Ейприл също й махна и изчезна.
– Ама че гадост – промърмори Дийн и се прозина. Блу се възмути. Можеше поне да покаже известно сексуално неудовлетворение.
В същия миг осъзна, че самата тя още беше под влиянието на еротичния си сън.
– Перверзник – заклейми го и скочи от леглото. Не можеше да си позволи този тип да я възбужда, дори и само насън.
– Лъжкиня – изтърси той неочаквано зад гърба й. Тя се извърна.
– За какво говориш?
Дийн се надигна и завивката се свлече до кръста му. Слънчевите лъчи, струящи свободно през прозорците без завеси, затанцуваха по бицепсите му и косъмчетата на гърдите му заблестяха като златни нишки. Той разтри контузеното си рамо.
– Ти ми заяви, цитирам: „Почти нямам цици". Оказа се пълна лъжа.
Още не се бе събудила достатъчно, за да му отвърне подобаващо, затова само го изгледа свирепо и закрачи с вирната глава към банята, където завъртя двата крана докрай, за да си осигури максимално усамотение. Когато излезе от банята, го завари застанал пред скъп куфар, който бе оставил върху леглото. Беше само по тъмносини боксерки. Блу се препъна и мислено се наруга, сетне се престори, че го е направила нарочно.
– За бога, следващия път ме предупреждавай. Едва не получих инфаркт.
Той я погледна през рамо, сразявайки я с цялата неотразима красота на наболата си брада и разрошена коса.
– За какво?
– Приличаш досущ на реклама на гей порно.
– А ти – на национално бедствие.
– Тъкмо заради това ще съм първа под душа. – Насочи се към мръсния си сак, захвърлен от Дийн в ъгъла. Отвори ципа и зарови за чисти дрехи. – Предполагам, че няма да благоволиш да застанеш на стража в коридора, докато се изкъпя?
– А не е ли по-добре да ти правя компания под душа? – Прозвуча по-скоро заплашително, отколкото като закачлива покана.
– Забележително – поклати глава Блу. – Суперзвезда като теб още проявява готовност да помага на обикновените дребни хорица.
– Да бе, какво да се прави, такъв съм си по рождение.
– Зарежи. – Тя грабна дрехите си, заедно с една кърпа и тоалетните си принадлежности, преди да се втурне към банята. Чак след като се убеди напълно, че той няма намерение да нахлуе при нея, Блу изми косата си с шампоан и избръсна краката си. Дийн не знаеше, че майка му съвсем няма намерение да умира, но изглеждаше по-скоро войнствен, отколкото скръбен. Не й пукаше какво му беше причинила Ейприл. Поведението му беше безчувствено.
Тя си облече чисти, макар и избелели, плътно прилепнали черни трикотажни панталони, стигащи до коляното, широка камуфлажна тениска и джапанки. След като си издуха набързо косата със сешоара на Дийн, Блу я стегна с червен ластик. По-късите краища не се подчиниха на усилията й и провиснаха около врата й. В чест на Ейприл би си сложила малко червило и спирала, ако не бяха изчезнали преди три дни.
Като слезе на долния етаж, тя видя в трапезарията един електротехник, покачен върху двойна стълба, зает с монтирането на старомоден полилей. Найлоновата завеса беше свалена от вратата на всекидневната и Дийн беше вътре, увлечен в разговор с дърводелеца, поправящ арката на извития вход. Сигурно беше използвал душа в другата баня, защото влажната му коса се къдреше по краищата. Беше облечен с джинси и тениска в тон с цвета на очите му.
Всекидневната се простираше доста навътре в къщата и имаше зидана от камък камина, по-голяма от тази в голямата спалня. Нови френски прозорци водеха към нещо като голяма бетонна плоча, стърчаща откъм задния вход. Блу се запъти към кухнята.
Снощи беше твърде изнервена, за да оцени работата, свършена от Ейприл, но сега се спря на прага, за да огледа по-внимателно помещението. Кухненските пособия в стил винтидж, както и носталгично белите шкафове с керамични дръжки във вишнев цвят, я караха да се чувства като завърнала се в четирийсетте години. Блу си представи съвсем живо жена в току-що изгладена памучна рокля, със спретнат кок на тила, да бели картофи над селската мивка, докато от радиото звучи песента на „Андрюс Систърс" „Не сядай под ябълката".
Масивният бял хладилник със заоблени ръбове вероятно беше копие на стар модел, но не и бялата емайлирана газова винтидж печка с двойна фурна, както и вградената метална полица със солницата за сол и пипер, бурканчетата с подправки, както и глинената вазичка с букет от полски цветя. Плотовете още не бяха поставени, затова Блу веднага забеляза, че шкафовете не бяха оригинални, а прекрасно изработени копия. Шахматно оформената теракота по пода в черно и бяло, също бе нова. Мострата на боята, залепена върху стената, подсказваше крайния цветови облик на кухнята: светложълти стени и бели шкафове, освежени от вишневочервените дръжки.
Не сядай под ябълката…
Светлината струеше от широкия прозорец над мивката и от по-дългите прозорци, добавени в квадратно оформения кът за хранене, от които още не бяха свалени стикерите на производителите. Върху хромираната кухненска маса с вишневочервен плот бяха струпани няколко кутии с понички, пластмасови чаши и хартиени салфетки.
Ейприл стоеше до масата, опряла грациозно ръка върху извитата облегалка на стола, с телефон в ръка. Беше с вчерашните протрити джинси, тъмновишнево късо горнище и масленозелени пантофки от змийска кожа.
– Трябваше да си тук в седем, Санджей. – Тя кимна на Блу и махна към кафеника. – Значи, ще трябва да осигуриш още един камион. Плотовете трябва да се монтират до края на деня, за да могат бояджиите да започнат работа.
Дийн влезе в кухнята. С безстрастно изражение се отправи към поничките, но когато стигна до масата, слънчевият лъч, танцуващ в косите му, проблесна върху главата на майка му и Блу бе осенена от безумната мисъл, че Господ е създал специален прожектор, чиято светлина да следва навред тези две сияйни създания.
– Не можем повече да протакаме монтирането – продължаваше Ейприл, – така че по-добре след час да си тук. – Превключи на друг разговор и премести телефона от дясното на лявото си ухо. – О, здравей. – Снижи глас и се обърна с гръб към тях. – Ще ти звънна след десет минути. Къде си?
Дийн се приближи до високите прозорци в къта за хранене и се загледа към задния двор. Блу се изпълни с плахата надежда, че той се опитва да се примири с предстоящата смърт на майка си. Ейприл отново позвъни по телефона.
– Дейв, обажда се Ейприл О'Хара. Санджей ще закъснее.
В кухнята влезе електротехникът, който свързваше полилея в трапезарията.
– Сюзън, ела да видиш нещо.
Тя му даде знак да изчака, довърши разговора си и затвори телефона.