– Изключи го, Пийт.
Електротехникът я погледна, но не побърза да изпълни молбата й.
– Няма значение.
Ейприл пъхна бележника под мишница и се запъти към къщата. В същото време Дийн закрачи към предния двор, забранил за намерението си да говори с електротехника.
Блу реши да разгледа буренясалата градина. Вместо да измисли как да отиде до града и да си потърси работа, тя размишляваше над сцената, на която бе станала свидетел. „Сбогом, до утре" свърши и започна „Бляскав живот" на сестрите Мофат. След смъртта на Марли дори някои от местните радиостанции пускаха парчетата на дуета „Мофат", обикновено редувайки ги с баладата „Сбогом, до утре" на Джак Пейтриът. Блу го намирате за малко тъпо, след като те бяха разведени от години. С тези мисли в главата младата жена се насочи обратно към къщата.
В кухнята трима мъже, говорещи на непознат език, монтираха барплота от тъмносив стеатит. Ейприл седеше в къта за хранене и се мръщеше над разтворения бележник.
– Ти си художничка – рече тя, когато Блу влезе. – Можеш ни да ми помогнеш? Разбирам от дрехи, но не ме бива много да скицирам архитектурни детайли, особено когато не съм сигурна точно какво искам.
Блу се надяваше да забърше една поничка, но на дъното на кутията бяха останали само малко пудра захар и следи от желе.
– Това е остъклена веранда – обясни Ейприл.
Блу седна до нея и погледна рисунката. Докато мъжете разговаряха зад гърбовете им, Ейприл й обясни какво си представяше.
– Не искам да изглежда все едно е пришита към някаква полуразрушена рибарска хижа. Представям си големи прозорци над дървения парапет, така че да влиза много светлина, с корнизи, за да не изглеждат прекалено високи. Но не зная как да го нарисувам.
Блу се замисли и започна да скицира няколко варианта на обикновени корнизи.
– Този ми харесва – посочи Ейприл. – Можеш ли да нарисуваш и останалата част от стената? С прозорците?
Блу нахвърли по една скица за всяка стена, следвайки описанието на Ейприл. Сетне двете жени внесоха малко поправки и накрая се спряха на окончателния вариант.
– Много те бива – похвали я Ейприл, когато работниците излязоха навън, за да изпушат по цигара. – Ще можеш ли да ми направиш няколко скици и за интериора? Но може би прибързвам. Не зная точно колко ще останеш, нито какви са отношенията ти с Дийн.
– Двамата с Блу сме сгодени – оповести Дийн от прага. Нито една от двете не го бе чула да приближава. Той остави празната чаша от кафе върху печката и отиде при тях, за да огледа скицата на Блу.
– Ще остане, докато и аз съм тук.
– Сгодени? – попита Ейприл.
– Точно така – отвърна Дийн, без да вдига поглед от скицата. Блу едва се сдържа да не завърти очи към тавана. Явно беше, че иска да натрие носа на Ейприл. Държеше да подчертае колко малко означаваше майка му за него, да й покаже, че не е достойна да бъде осведомена за предстоящата му женитба. Пълна подлярщина към някого, който е на смъртно легло!
– Поздравления – промърмори Ейприл, като остави молива. – Откога се познавате?
– Достатъчно отдавна – увери я той.
Блу не можеше да се преструва, че това, на което Ейприл бе станала свидетел преди няколко часа, не се е случило.
– Миналата нощ беше изключение. Държа да знаеш, че бях напълно облечена в леглото. Ейприл скептично повдигна вежди.
Блу се постара да си придаде скромно и смирено изражение.
– Когато бях на тринайсет, дадох обет за целомъдрие.
– Какво? – слиса се по-възрастната жена.
– Не е давала никакъв обет за целомъдрие – въздъхна Дийн. Всъщност Блу беше направила точно това, при все че още на
тринайсет се съмняваше, че ще го изпълни. Но тя отдавна щеше да се помири с Бог, ако не беше сестра Люк, която я забърка в цялата история.
– Дийн не е съгласен, но аз мисля, че първата брачна нощ трябва да е нещо специално. И заради това още днес ще се нанеса във фургона.
Дийн изсумтя.
Ейприл дълго се взира в младата жена, преди да отмести поглед към сина си.
– Тя е… възхитителна.
– Не си прави труда. – Той остави бележника. – Можеш спокойно да кажеш какво мислиш. Повярвай ми, аз съм бил доста по-откровен.
– Хей!
– За пръв път я видях на уличен карнавал – продължи Дийн, – докато оглеждаше барплота. – Беше провряла лице през една от онези фигури, изрязани от дърво, така че, съвсем естествено привлече вниманието ми. Трябва да признаеш, че лицето й е необикновено. Когато имах възможност да видя и останалата част от нея, вече беше твърде късно.
– В случай че сте забравили, аз още съм тук – напомни им Нлу.
– Не забелязах в нея нищо нередно – рече Ейприл не особено убедително.
– Тя притежава много други прекрасни качества – великодушно обяви Дийн, докато оглеждаше пантите на вратичките пи шкафовете. – Така че се старая да си затварям очите пред недостатъците й.
Блу отлично разбираше в каква посока бе поел разговорът и затова прокара пръст по пудрата захар в дъното на кутията.
– Не всички са спецове по модата, Дийн. Това не е кой знае какъв грях. – Беше изречено от устата на жена, която още в този миг можеше да скочи от масата и да се понесе с танцова стъпка по някой моден подиум.
– Тя ми обеща, че след като се оженим, ще ми разреши аз да й купувам дрехите – осветли той майка си.
Погледът на Блу се насочи към хладилника.
– Дали случайно там няма да се намери някое и друго яйце? И малко сирене за един набързо спретнат омлет?
Ейприл тръсна глава и сребърните обици се заплетоха в панделката, придържаща косата й.
– Ще трябва да свикваш, Блу. Когато беше на три години, той изпадаше в истерия, ако гащичките и потничето му не са в тон. В трети клас шортите и банските му трябваше да бъдат само „Оушън Пасифик", а в гимназията всичките му дрехи бяха само „Ралф Лорън". Кълна се, че се научи да чете от етикетите на дрехите си.
Пътешествието на Ейприл в миналото се оказа грешка. Дийн стисна устни.
– Изненадан съм, че си спомняш толкова подробности от безпаметните си години. – Върна се при Блу и толкова собственически обви пръсти около рамото й, че тя се зачуди дали този измислен годеж не е безмълвно послание към нея, че тя несъмнено трябва да е на негова страна. Горкият, дори не подозираше, че в лицето на Блу се беше натъкнал на истински Бенедикт Арнолд[10].
– В случай че Дийн още не го е споменал – заговори Ейприл, – аз бях наркоманка. Блу не знаеше как да реагира на това потресаващо откровение.
– И групарка – додаде тя дръзко. – Дийн прекара детството си с бавачки или в интернати, за да мога аз да следвам мечтата си: да се надрусам и да преспя с колкото е възможно повече рок звезди.
Този път Блу наистина онемя. Дийн свали ръка от рамото й и се извърна.
– Ъ… откога си чиста? – попита накрая младата жена.
– Малко повече от десет години. През по-голямата част работех почтена работа. А през последните седем имам собствен бизнес.
– С какво се занимаваш?
– Аз съм моден стилист в Ел Ей.
– Стилист? Леле. И какво по-точно означава това?
– За бога, Блу… – Дийн грабна празната кафена чаша и я отнесе до мивката.
– Работя с актриси, холивудски съпруги – все жени с повече пари, отколкото вкус – отвърна Ейприл.
– Звучи страхотно.
– По-скоро е нещо като дипломация. Блу кимна разбиращо.
– Да убедиш една петдесетгодишна звезда от сапунен сериал, че е време да се откаже от миниполите?
– Внимавай, Блу – обади се Дийн предупредително. – Започва да става лично и нагазваш в дълбоки води. Ейприл е на петдесет и две, но можеш да се обзаложиш, че гардеробът й е пълен с миниполи във всякакви разцветки.
Блу погледна завистливо дългите крака на майка му, които сякаш нямаха край.
– Обзалагам се, че всички й стоят страхотно. Той се отдалечи от мивката.
Да отидем до града. Трябва да купя някои неща.
– Отбий се пътьом и до супермаркета – рече Ейприл. – В малката къща имам храна, но тук няма почти нищо.
– Добре, ще напазаруваме – отвърна Дийн и се насочи към колата, следван от покорната си годеница.
10
Изтъкнат командир (1757-1781) от войната за независимост на САЩ, а впоследствие най-големият предател на своята страна: първоначално се бие за американската армия, а след това преминава на страната на британската. – Бел. прев.