– Ти си свидетел – запелтечи Монти, който го съзря дори през счупените стъкла на очилата и пребледня като платно. – Видя какво направи тя.
– Това, което видях – заговори Дийн провлечено и презрително, -… е още една причина да не те поканим на нашата сватба. – Приближи до Бобри, прегърна я през раменете и се вгледа нежно в смаяните й светлозелени очи. – Извинявай, скъпа. Трябваше да ти повярвам, когато ми каза, че този ново излюпил се Уилям Шекспир не заслужава да приключиш начисто с него. Виновен съм, задето настоях да дойдеш и да поговориш с този жалък кучи син. Следващия път ми напомни да се доверявам повече на преценката ти. Но трябва да признаеш, че бях прав, като те убеждавах първо да свалиш костюма. Нашият сексуален живот не засяга никого.
Бобри не беше от жените, които можеш лесно да шашнеш, но явно Дийн успя. За човек, който си изкарваше хляба с думи, словесният кладенец на Монти, изглежда, внезапно пресъхна и той само се пулеше насреща им, очевидно загубил дар слово.
– Вие ще се жените за Блу? – едва успя да изграчи слисаната Сали.
– Повярвай ми, самият аз съм не по-малко потресен. – Дийн скромно сви рамене. – Кой би се надявал, че ще избере тъкмо мен?
След подобно заявление какво можеха да кажат?
Когато Монти най-после започна да диша нормално, отново захленчи, настоявайки Блу да му каже какво е направила с „онова". Това „онова", досети се накрая Дийн, беше дискът с албума „Кървави следи" на Боб Дилън, забравен от Монти в квартирата му.
– От него има само хиляда екземпляра! – ревна той.
– Е, сега има само деветстотин деветдесет и девет – тросна му се Бобри. – Твоят екземпляр полетя към кошчето за боклук в момента, в който дочетох писмото.
Монти изглеждаше напълно сломен, но Дийн не се стърпя да забие нож още по-дълбоко в раната. Когато поетът и Сали седнаха в колата си, той заговори на Бобри достатъчно високо, за да е сигурен, че те ще го чуят:
– Да вървим, сладурче. Трябва да отскочим до града, за да ти купя онзи пръстен с двукаратов диамант, който толкова ти легна на сърцето.
Можеше да се обзаложи, че чу как Монти тихо изскимтя.
Но триумфът на Бобри не продължи дълго. Фордът на Монти едва бе стигнал до шосето, когато предната врата на къщата се разтвори със замах и на верандата се изтърколи едра и невероятно дебела жена с боядисана черна коса, оскубани и изрисувани с молив вежди и подпухнало лице.
– Какво става тук?
Бобри остана втренчена в прахоляка след отдалечаващия се форд, а раменете й увиснаха леко.
– Семейна разправия.
Жената скръсти ръце пред пищната си гръд.
– В мига, в който те видях, разбрах, че от теб само неприятности мога да очаквам. Не биваше да ти давам стаята под наем.
Продължи да кастри Бобри иДийн се сдоби с достатъчно информация, за да навърже фактите. Изглежда, допреди десет дни Монти бе живял в пансиона, след което изчезнал заедно със Сали. Бобри пристигнала на следващия ден, намерила прощалното писмо и решила да остане, докато не реши какво да предприеме по-нататък.
Големи капки пот избиха по челото на хазайката.
– Не те искам в къщата си!
Явно Бобри окончателно бе изгубила войнствения си дух.
– Още утре ще си тръгна.
– Но преди това трябва да ми платиш онези осемдесет и два долара, които ми дължиш.
– Разбира се, че ще ги… – Бобри рязко вдигна глава, изруга тихо и се втурна вътре.
Чак сега хазайката насочи вниманието си към Дийн и скъпата му спортна кола. Обикновено цялото население на Северна Америка се редеше на опашка, за да му целува задника, но тази жена май не се интересуваше много от американски футбол.
– Ти да не си наркопласьор? Ако си натъпкал колата си с наркотици, веднага ще се обадя на шерифа.
– Нямам нищо, освен силно действащ тиленол. – Имаше и няколко шишенца от предписаните му болкоуспокоителни, но реши да не ги споменава.
– Виждам, че си умно момче – заключи хазайката, метна му един мрачен поглед и се прибра в къщата. Дийн я изпрати с разочарован поглед. Явно шоуто бе свършило.
Не бързаше отново да потегли на път, при все че бе предприел това пътуване, за да си изясни някои неща. И най-вече причината за края на вечния си късмет. За всички години на спортната си кариера бе получил своя дял от контузии и синини, но нищо съществено. Осем години в Националната футболна лига и нито веднъж дори не си навехна глезена, не пострада коляното му, нито му се скъса ахилесово сухожилие. Дори и пръст не си счупи.
Но всичко това приключи преди три месеца, при плейофа за четвъртфинала срещу „Стийлърс". Тогава си извади рамото и си повреди ключицата. Операцията се оказа успешна. Рамото му щеше да му служи през още четири сезона, но никога нямаше да бъде както преди. Тъкмо в това се коренеше проблемът. Той бе свикнал да се мисли за неуязвим, за непобедим. От травми страдаха другите играчи, но не и той. Или поне не досега.
Приказният му, вълнуващ живот се обърка и пое в друга посока. Започна да прекарва твърде много време в нощните клубове. Не след дълго стаите му за гости започнаха да се пренаселват от хора, които той почти не познаваше. Голи жени влизаха и излизаха от ваната му. Накрая реши да поеме на самотно пътешествие, но на осемдесетина километра от Лае Вегас му хрумна, че Градът на греха не е най-подходящото място за душепречистващи размишления. Затова зави на изток и продължи през щата Колорадо. За нещастие, се оказа, че самотата никак не му понасяше. Вместо да избистри мислите си и да види нещата в перспектива, Дийн още повече се депресира. Приключението с Бобри беше страхотно развлечение, което за зла участ, изглежда, свърши.
Още не бе седнал в колата, когато от къщата се разнесоха пронизителни женски писъци. Мрежестата врата се отвори рязко и през нея към тревата полетя един куфар. Тупна на двора, отвори се и съдържанието му се разсипа наоколо: джинси и тениски, тъмночервен сутиен и няколко чифта оранжеви панталони. Последва го тъмносин платнен сак. А накрая, като завършек на процесията, изхвръкна и Бобри.
– Муфтаджийка и безделница! – изкрещя хазайката, преди да затръшне вратата. Наложи се Бобри да се улови за металната колона до стъпалата, за да не падне от верандата.
След като си възстанови равновесието, тя се огледа объркано. Явно не знаеше какво да прави, затова се отпусна на най-горното стъпало и захлупи лице в лапите си.
Тя му бе споменала, че колата й е развалена, което му предоставяше удобен предлог да отложи раздялата им, още повече че собствената му компания съвсем му бе опротивяла.
– Да те откарам ли? – провикна се Дийн.
Бобри вдигна глава, очевидно смаяна, че той още е тук. Фактът, че една жена бе способна да забрави за съществуването му, беше доста необичаен и това още повече засили интереса му към нея.
Тя се поколеба, сетне се надигна сковано.
– Добре.
Младият мъж й помогна да си събере вещите, предимно деликатни предмети, изискващи внимателно и ловко пипане. Като например гащичките. Като вещ ценител на прекрасния пол и финото бельо, той тутакси установи, че тя е по-скоро редовна клиентка на евтината верига „Уол-Март", отколкото на „Ейджънт Провъкейтър"[2]. Все пак притежаваше приятен асортимент от бикини в различни цветове с дръзки щампи. Но никакви прашки. И най-смущаващото – никакви дантели. А след като нежното лице на Бобри с остра брадичка – без потта и бобровите атрибути – несъмнено беше достойно да се подвизава на страниците на „Мама Гъска"[3] – дантелите трябваше да са задължителна част от гардероба й.
– Съдейки по поведението на бившата ти хазайка – отбеляза той, като постави куфара и сака й в багажника, – предполагам, че не ти достигат осемдесет и два долара за наема.
– Не ми достигат много повече. Криех още двеста долара в онази стая.
3
Героиня от френската и англо-американската литература. Сборник с приказки на Шарл Перо със заглавието „Приказки на Мама Гъска" излиза в края на седемнайсети век. – Бел. прев.