– Защо се бавиш толкова много? – ядоса се тя.
– Ципът все заяжда – процеди вкиснато той, тъй като тесните джинси не бяха пригодени да поберат това, което в момента ги издуваше. – Ако смяташ, че можеш да се справиш по-бързо, пробвай сама.
– Тук е много топло.
– На мен ли го казваш! – Едно рязко последно дръпване и стигна до края на ципа, на петнайсетина сантиметра под кръста й. Успя да забележи примамливата извивка на бедрото и тясната лента на яркочервените еластични гащички.
Тя се отдръпна и като се обърна към него, скръсти ръце пред гърдите, за да задържи бобровия костюм.
– Нататък мога и сама.
– О, моля те. Като че ли имаш нещо, което ще ми е интересно да видя.
Крайчето на устните й потрепна, но не му стана ясно дали от присмехулна гримаса, или от раздразнение.
– Излез.
Е, добре… Поне се опита.
Но преди да излезе, тя му подхвърли ключовете и му нареди, не особено любезно, да й донесе вещите от нейната кола. В багажника Дийн намери две пластмасови касетки от мляко, наблъскани с бои и четки, няколко куфарчета с инструменти, оплескани с боя, и голям платнен сак. Дийн тъкмо ги товареше в своя автомобил, когато младият работник от склада излезе навън, за да огледа ванкуиша. Косите му бяха мазни и имаше бирено коремче. Нещо подсказваше на Дийн, че именно този тип беше сексуалният извратеняк, навлякъл си гнева на Бобри.
– Човече, това се казва кола! Видях една такава в онзи филм за Джеймс Бонд. – Вдигна глава и се вторачи в Дийн. – Мамка му! Да пукна, ако ти не си Дийн Робилард! Кой вятър те довя тук?
– Просто минавам.
– По дяволите! – разпеняви се хлапакът. – Бен трябваше да остави Шерил да замъкне сама тлъстия си задник в болницата. Ще умре от мъка, като му кажа, че самият Бу е бил тук!
Прякорът бе измислен от съотборниците му в колежа, защото пилееше цялото си свободно време на плажа „Малибу", който местните наричаха „Бу".
– Видях как те събориха в мача срещу „Стийлърс". Как е рамото ти?
– Оправя се, лека-полека – увери го Дийн. Щеше да се оправи много по-бързо, ако престанеше да скитосва из страната, в плен на самосъжалението, и се захванеше здраво с физиотерапията.
Младежът се представи като Глен, след което се впусна в живописно описание на целия последен сезон на „Чикаго Старс". Дийн кимаше машинално, призовавайки мислено Бобри да побърза. Но изтекоха цели десет минути, преди тя да се появи. Той огледа дрехите й.
Не можа да повярва на очите си.
Приличаше на Бо Пийп[5], похитена от бандата „Ангелите на ада"[6]. Вместо рокля с воланчета, розово боне и овчарска гега, ти се беше издокарала в избеляла черна мъжка тениска без ръкави, торбести джинси и големи груби боти, които той видя в тоалетната, но не им обърна особено внимание. Без мъхестия бобров костюм тя изглеждаше съвсем дребничка, не повече от метър и шейсет и три, и много слаба, точно както си представяше. Гърдите й несъмнено бяха женствени, но едва ли заслужаваха особено внимание. Очевидно през цялото това време се бе търкала и мила старателно, защото, когато приближи, до ноздрите му достигна уханието на сапун, а не на вмирисана боброва кожа. Мократа й тъмна коса бе прилепнала към главата, напомняйки на разлято черно мастило. Нямаше и следа от грим, не че млечнобялата й гладка кожа се нуждаеше от някаква козметика. При все това малко спирала и червило нямаше да й навредят.
Подхвърли най-безцеремонно бобърския костюм на Глен.
– Главата и плакатът останаха на кръстовището. Пъхнах ги зад един трафопост.
– И какво ще заповядаш да направя по въпроса? – тросна се Глен.
– Сигурна съм, че ще измислиш нещо.
Дийн побърза да й отвори вратата на колата, преди да е решила да се нахвърли с юмруци върху нещастника. Докато се качваше в колата, Глен протегна ръка към Дийн.
– Беше страхотно да си поговоря с теб! Чакай само да кажа на Бен, че самият Дийн Робилард е бил тук!
– Поздрави го от мен.
– Каза ми, че името ти е Хийт – промърмори Бобри, когато колата потегли.
– Хийт Чампиън е сценичният ми псевдоним. Истинското ми име е Дийн.
– И откъде Глен знае истинското ти име?
– Срещнахме се миналата година в един гей бар в Рино – осведоми я Дийн и нахлузи на носа си слънчевите очила „Прада", тип „Авиатор", със зелени стъкла и метални рамки.
– И Глен ли е гей?
– Не се преструвай, че не го знаеше.
В дрезгавия смях на Бобри определено се долавяха ехидни нотки, сякаш се радваше на някаква своя шега, понятна само на нея. Но щом се извърна към прозореца, смехът й секна и светлозелените й очи помръкнаха. Дийн неволно се запита дали зад енергичното, игривото и често нападателното поведение на Бобри не се крие някоя и друга тайна.
2.
Блу се съсредоточи върху броенето на вдишванията и издишванията, надявайки се, че това ще я успокои, но не успя да обуздае паниката. Стрелна крадешком с поглед Хубавеца. Нима той наистина очакваше тя да му повярва, че е гей? Действително ботушите му бяха гейски, а външността му – направо ослепителна. Но при все това той излъчваше достатъчно хетеросексуални мегавати, за да заискри цялото женско население на страната. С което несъмнено се занимаваше от минутата, в която е изскочил от родовия канал, зърнал е отражението си в очилата на акушерката и е приветствал света с ръчичка.
А тя си въобразяваше, че изневярата на Монти беше последното нещастие в главоломно разрастващата се катастрофа, в каквато се бе превърнал животът й. И ето че сега се бе оказала изцяло зависима от милостта на Дийн Робилард! Ако не го бе познала още в първата секунда, никога нямаше да седне в колата на звездата от професионалната футболна лига. Невероятното му почти голо тяло красеше всички билбордове на „Енд Зоун" – веригата, продаваща мъжко бельо със забележителния слоган „Замъкни си задника в Зоната". Наскоро бе видяла снимката му в „Пийпъл", в рубриката „Петдесетте най-красиви мъже на Америка". На снимката той крачеше бос по някакъв плаж, в бял смокинг със запретнати маншети. Макар че не помнеше за кой отбор играеше, Блу знаеше, че той беше от мъжете, които трябваше да избягва на всяка цена, не че мъже като него се натискаха за такива като нея. Но в момента единствено той стоеше между нея, приюта за бездомни и табела на шията с надпис „Вашият портрет срещу скромен обяд".
Преди три дни тя откри, че спестовната й книжка, в която съхраняваше неприкосновения си запас от осем хиляди долара, както и разплащателната й сметка са изпразнени до стотинка. А сега Монти бе задигнал последните й двеста долара, парите за черни дни. Всичко, което й бе останало, се побираше в портмонето й – жалките осемнайсет долара. Нямаше дори кредитна карта – огромен пропуск от нейна страна. През целия си съзнателен живот младата жена всячески се беше старала да се подсигури финансово, за да не е безпомощна и уязвима, а ето че сега се оказа точно такава.
– Защо отиваш в Ролинс Крийк? – попита тя, преструвайки се, че води любезен и неангажиращ разговор, а не събира тайно сведения, които да й помогнат да спечели доверието му.
– Просто зърнах крайпътната табела, рекламираща ресторанта „Тако Бел" – обясни той. – Смятах да похапна, но се опасявам, че непредвидената среща с твоя любовник ми развали апетита.
Бивш любовник. Подчертавам – бивш.
– Ето какво не проумявам. Още от пръв поглед разбрах, че I ой е пълен неудачник. Нима никой от приятелите ти в Сиатъл не те осветли по въпроса?
– Често пътувам и не се задържам много при приятелите си.
– По дяволите, това можеше да ти каже първият непознат на бензиностанцията.
– След дъжд качулка. Той сведе поглед към нея.
– Май всеки миг ще ревнеш, нали? Блу не схвана веднага за какво намекваше.
– Старая се да съм смела – измърмори тя със саркастична нотка.
– С мен можеш да не се преструваш. Давай, излей си мъката. Това е най-добрият начин за лекуване на разбито сърце.
6
Един от най-големите мотоклубове с филиали по целия свят. Правоохранителните органи в редица страни наричат членовете му мафиоти и ги обвиняват в търговия с наркотици и крадени стоки, изнудване, убийства. – Бел. прев.