– Това момиче е ходещо бедствие – отсече Нита. – Някой трябва да я държи под око. Не, това вече беше прекалено и Блу не се стърпя:
– Вие изобщо не се интересувате от мен! Искате единствено да създадете неприятности.
– Чуйте я само какви ги приказва! – възмути се старицата.
– Ние все още сме сгодени, госпожо Гарисън – увери я Дийн. – Да вървим, Блу. Райли се втурна напред.
– Може ли да бъда шаферка, или нещо подобно?
– Ние не сме сгодени наистина – почувства се длъжна да я осведоми Блу. – Дийн просто се забавлява.
Измисленият годеж беше твърде удобен, за да й позволи да развали всичко.
– Сгодени сме – настоя младият мъж. – Блу просто ми е сърдита и се цупи. Нита почука с бастуна по пода.
– Да отидем в дневната, Райли. По-далеч от някои хора. Ще ти покажа едни упражнения за укрепване на мускулите на краката, за да можеш отново да се занимаваш с балет.
– Не желая да се занимавам с балет – промърмори момичето. – Искам да вземам уроци по китара.
Джак остави тавичката, която подсушаваше.
– Наистина ли?
– Мама все обещаваше да ме научи, но така и не го направи.
– Но ти е показала основните акорди, нали?
– Не. Тя не обичаше да пипам китарите й. Джак се намръщи.
– Моята акустична китара е в малката къща. Да отидем да я вземем.
– Наистина ли? Ще ми позволиш да свиря на китарата ти?
– Подарявам ти проклетото нещо.
Райли засия, сякаш бе сложил диамантена диадема на главата й. Джак захвърли кърпата за чинии, а Дийн повлече Блу навън. Ни най-малко не се чувстваше виновен, задето оставяше Ейприл на милостта на Нита.
– Не съм ти сърдита и не се цупя – рече Блу, когато слязоха от верандата. – Не биваше да говориш така. Не е честно да подхранваш надеждите на Райли, че ще стане шаферка.
– Няма страшно, ще го преживее. – Дийн се отправи към металния контейнер, където изгаряха боклука. Беше пълен. Той извади кибрита от кутията, която Ейприл държеше в самозалепваща се найлонова торбичка, запали една клечка и я хвърли в контейнера. – Защо всички не се махнат от тук? Джак продължава да се мотае наоколо. Ейприл няма да си тръгне, докато Райли е тук. А онази стара вещица беше последната капка, която преля чашата. Искам всички да изчезнат от фермата! Всички, освен теб.
– Само че не е толкова просто, нали?
Не, не беше. Щом огънят се разгоря, Дийн седна на тревата и се загледа в танцуващите пламъци. През изминалата седмица бе наблюдавал как расте увереността на Райли. Бледността изчезна и лицето й доби здравословен загар, а новите дрехи, които Ейприл й купи, вече й бяха широки. На него му харесваше да работи на верандата, дори и да се налагаше да търпи компанията на Джак. Всеки път, когато забиваше гвоздей, чувстваше, че оставя своето клеймо върху старата ферма. Освен това имаше и Блу.
Тя пристъпи зад него. Той вдигна падналата в тревата целофанена обвивка и я хвърли към огъня.
Блу я видя как падна до контейнера, но на Дийн, изглежда, не му пукаше, че не бе улучил. Безупречният му профил се очертаваше рязко на фона на сумрачната светлина. Изражението му излъчваше досада. Тя се приближи и седна на тревата до него. Още една превръзка се беше появила върху ръката му, този път обхващаше кокалчетата. Младата жена докосна бинта.
– Строителен инцидент?
Той подпря лакът на коляното си.
– На всичкото отгоре на главата си имам доста голяма цицина.
– Как се разбираш с колегата си?
– Той не ми говори и аз не му говоря. Блу кръстоса крака и се загледа в огъня.
– Той би трябвало поне да признае какво ти е причинил.
– Направи го. – Дийн извърна глава към нея. – А ти водила ли си такъв разговор с майка ти? Тя откъсна стръкче трева.
– С нея е нещо различно. – Огънят изпращя. – Майка ми е нещо като Христос. Щеше ли да има право дъщерята на Христос да се оплаква, ако баща й бе съсипал детството й, тъй като е бил твърде зает да спасява душите на хората?
– Майка ти не е Христос и ако хората имат деца, те би трябвало да се грижат за тях или да ги дадат за осиновяване.
Младата жена се запита дали той възнамеряваше да се грижи за своите деца, но мисълта за Дийн, обкръжен от любящото си семейство, докато тя скиташе немила-недрага по света, й подейства ужасно потискащо.
Той я прегърна през раменете и тя не протестира. Пламъците се издигнаха по-високо. Кръвта закипя във вените й. Беше й омръзнало да се задоволява с остатъците от житейската трапеза, които съдбата й отреждаше. Поне веднъж в живота си искаше да се наслади на най-доброто. Нощният вятър разроши косата й. Тя застана на колене и го целуна. По-късно щеше да го постави на мястото му. Но сега искаше да изживее този миг.
Дийн не се нуждаеше от повече окуражаване и отвърна на целувката й. Не след дълго двамата се препъваха във високата трева зад обора, където не можеха да ги видят от къщата.
***
Дийн не знаеше защо Блу бе променила решението си, но пръстите й шареха под колана на джинсите му и той нямаше намерение да я разпитва.
– Не искам да правя това – промълви тя, докато дърпаше ципа му.
– Понякога трябва да се жертваш за доброто на отбора.
Той смъкна шортите и гащичките й до глезените, отпусна се на колене и зарови уста между бедрата й. Тя беше сладка и тръпчива, опияняващ еликсир за сетивата му. Много преди да вкуси докрай сладостта й, тя се разтърси от неудържими спазми. Той я улови и я притегли отгоре, като се стараеше да я предпазва от бодливите тръни, впиващи се в задника му. Малка жертва за наградата най-после да се потопи в това топло извиващо се тяло.
Блу сграбчи главата му между дланите си, стисна зъби и процеди гневно:
– Да не си посмял да ме припираш!
Дийн напълно я разбираше, но тя беше толкова тясна, толкова влажна, а той – толкова възбуден… Впи пръсти в бедрата й, придърпа я силно надолу, проникна докрай в нея и експлодира.
После се изплаши, че тя ще го цапардоса, затова отново я притисна здраво към гърдите си, преметна единия й крак през бедрото си и го затисна отдолу. Впи устни в нейните и промуши ръка между телата им. Блу се изви и затрепери. Заля го неочаквано желание да я закриля. Дийн раздвижи пръсти и я поведе до върховете на екстаза.
Когато свършиха, Дийн погали кичурите коса, измъкнали се от хлабавата конска опашка.
– Само за да освежа паметта ти… – Той погали под тениската нежната падина на гърба й. – Ти каза, че не те възбуждам.
Блу захапа ключицата му.
– Ти не ме възбуждаш – поне не моята рационална част. За нещастие, имам и курвенски части, които определено възбуждаш.
Дийн още не бе приключил с нея и се зае да докосва точно тези курвенски части, но тя се претърколи от него в тревата.
– Не можем да се съвкупяваме тук през цялата нощ. Той се ухили. „Съвкупяваме", ама че думичка!
Блу беше само по тениска. Затърси гащичките си наоколо, давайки му прекрасна възможност да се наслади на дупето й, докато тя говореше:
– Райли е единствената, която не се е досетила какво правим. – Напипа гащичките си и се изправи, за да ги обуе, и дори имаше нахалството да заяви презрително: – Ето как стоят нещата, Бу. Аз реших двамата да имаме връзка – кратка и порочна. Казано съвсем просто и ясно, аз те използвам. Така че без сантименталности и прехласване. Не ми пука какво мислиш. Не ми пука за чувствата ти. Интересува ме единствено тялото ти. Съгласен ли си, или не?
Тя беше най-проклетата жена, която някога бе срещал. Грабна шортите й, преди тя да успее да ги вдигне.
– И какво ще получа в замяна на унижението да бъда най-безочливо използван? Нахалницата отново го изгледа презрително.
– Получаваш мен. Обектът на твоето желание. Дийн се престори, че обмисля предложението й.
– Добави и няколко вечери като тазвечерната и съм съгласен. – Плъзна пръст под страничната извивка на гащичките й. – Напълно и безусловно.
***
Джак издърпа стола от кухненската маса в малката къща и започна да настройва старата си китара „Мартин". С нея бе записал „Родени в грях" и сега малко съжаляваше, че под влиянието на моментен порив я подари на дъщеря си. Драскотините и нащърбяванията по нея бяха въплъщение на двайсет и пет години от живота му. Но когато разбра, че Марли не е позволявала на Райли да пипа китарите й, едва не изпадна в ярост. Трябваше да знае за такива неща, но съзнателно предпочиташе да е в неведение.