Райли издърпа друг стол и седна толкова близо, че коленете им почти се докосваха. Очите й се изпълниха с възхищение, докато се взираше в очукания инструмент.
– Наистина ли е моя?
От съжалението му не остана и следа.
– Твоя е.
– Това е най-прекрасният подарък, който съм получавала. Замечтаното й изражение накара гърлото му да се свие.
– Трябваше да ми кажеш, че искаш китара. Щях да ти изпратя една. Тя смотолеви нещо, което той не разбра.
– Какво?
– Казах ти – призна момичето. – Но ти беше на път и сигурно не си чул.
Джак не си спомняше да е споменавала за китара, но пък и той почти не обръщаше внимание на досадните им телефонни разговори. Макар че редовно изпращаше подаръци на дъщеря си – компютри, видеоигри, книги и дискове – никога не ги бе избирал сам.
– Прости ми, Райли. Предполагам, че наистина не съм обърнал внимание.
– Няма нищо.
Райли често казваше, че всичко е наред, когато не беше – навик, който той забеляза едва през последните десет дни. Не бе забелязал много неща, които би трябвало да види. Смяташе, че изпълнява честно и почтено родителския си дълг, като плащаше редовно издръжката й и осигуряваше учението й в елитно училище. Не желаеше да се задълбочава повече, тъй като това би объркало живота му.
– Зная почти всички акорди – рече тя. – Но ми е трудно да свиря фа мажор. – Наблюдаваше напрегнато как баща й настройва китарата, попивайки всяко негово движение. – Открих самоучител по китара в интернет, а за известно време Тринити ми позволяваше да се упражнявам на нейната. Но ме накара да й я върна.
– Тринити има китара?
– Истинска „Лариве". Тя взе само пет урока и се отказа. Смята, че свиренето на китара е адски скучно. Но аз мога да се хвана на бас, че леля Гейл ще я накара да започне отново. Сега, когато мама умря, леля Гейл има нужда от нова партньорка и тя каза на Тринити, че един ден ще бъдат също като „Дуо Джъдс", само че по-красиви.
Той бе видял Тринити на погребението на Марли. Още като бебе беше неустоима – розовобузесто ангелче с руси къдрици и големи сини очи. Доколкото си спомняше, тя рядко плачеше, спеше, когато трябваше, и задържаше бебешката храна в стомахчето си, а не я превръщаше в летящи снаряди като Райли, Когато Райли стана на един месец, Джак замина на турне, доволен, че бе намерил предлог да избяга от кръглоликото пищящо бебе, което не знаеше как да успокои, и от един брак, който вече бе разбрал, че е огромна грешка. През годините понякога му минаваше мисълта, че може би щеше да бъде по-добър баща, ако съдбата го бе дарила с очарователна дъщеря като Тринити, но изминалите десет дни го бяха накарали да прогледне.
– Било е много мило от нейна страна да ти заеме китарата си – отбеляза той, – но се обзалагам, че не е било безкористно.
– Сключихме сделка.
– Да чуя каква.
– Не искам да ти кажа.
– Кажи ми всичко.
– Длъжна ли съм?
– Зависи дали искаш да ти покажа лесен начин да се свири фа мажор.
Тя се взираше в едно място под отвора на резонаторната кутия, където лакът се бе изтъркал от допира на пръстите му.
– Казвах на леля Гейл, че Тринити е с мен, когато тя беше с гаджето си. Освен това трябваше да им купувам цигари.
– Но тя е на единайсет!
– Да, но гаджето й е на четиринайсет, а Тринити е много зряла за възрастта си.
– Да бе, зряла, как ли не! Гейл трябва да държи под ключ това хлапе и смятам да й го кажа.
– Не можеш да го направиш. Тя ще ме намрази още повече.
– Още по-добре. Така ще стои по-далеч от теб. – Тъй като все още не си бе изяснил подробностите, Джак реши да не казва на Райли, че занапред няма да вижда толкова често принцеса Тринити. Знаеше, че повече никога няма да повери Райли на съмнителната опека на Гейл. Навярно Райли нямаше да иска да отиде в пансион, но той щеше да съгласува графика на турнетата си с ваканциите й, за да не се чувства дъщеря му самотна. – И как се снабдяваше с цигарите? – полюбопитства Джак.
– Има един тип, който работи у дома. Той ми ги купува. Баща й разбра, че Райли бе превърнала подкупа в метод на
оцеляване. Почувства се засрамен.
– Никой ли не те е наглеждал?
– Аз мога сама да се наглеждам.
– Не е бивало да го правиш. – Не можеше да повярва, че двамата с Марли не са й позволили нещо толкова обикновено, като да има собствена китара. – Казвала ли си на майка си колко много искаш да свириш?
– Опитах се.
Все така неясно и несвързано, както се бе опитала да каже и на него. Нима можеше да осъжда Марли, задето не бе обръщала достатъчно внимание на дъщеря им, когато той беше дори по-лош?
– Сега може ли да ми покажеш как да изсвиря онзи фа мажор? – попита момичето.
Той й показа как да притиска само горните две струни, което беше много по-лесно за малки ръце като нейните. Накрая й подаде китарата. Тя изтри длани в шортите си.
– Наистина е моя, нали?
– Наистина е твоя и не бих могъл да я подаря на човек, който да я заслужава повече – рече Джак, вярвайки във всяка една от казаните думи.
Райли притисна китарата към гърдите си. Той й подаде перцето.
– Хайде, давай. Опитай сама.
Джак се усмихна, когато тя стисна перцето между устните си, както той правеше, докато нагласяше инструмента. Когато реши, че й е удобно, извади перцето от устата си и като се втренчи напрегнато в лявата ск ръка, изсвири фа мажор, както й бе показал. Беше го схванала отлично и акордът прозвуча много чисто. След това изсвири другите тонове почти без да сгреши.
– Справяш се много добре – похвали я Джак. Момичето засия.
– Аз се упражнявах.
– Как? Нали каза, че си върнала китарата на Тринити?
– Върнах я, но си изрязах от картон, за да мога да упражнявам позициите на пръстите. Мъжът имаше чувството, че въздухът не му достига. Стана от стола.
– Ей сега се връщам.
Влезе в банята, приседна на ръба на ваната и обхвана главата си с ръце. Имаше пари, коли, къщи, стаи, пълни с платинени плочи. Имаше всичко това, а дъщеря му е била принудена да се упражнява на картонена китара.
Изведнъж му се прииска да поговори с Ейприл. Жената, която някога го подлудяваше, сега, изглежда, бе единственият човек, към когото можеше да се обърне за съвет.
20.
Източен Тенеси настъпи юни и донесе със себе си жега и влага. Всяка нощ Дийн прескачаше през балкона на Блу за тайните им срещи, като понякога се появяваше само минути след като най-учтиво и благоприлично я бе изпроводил до предната врата след вечеря в „Барн Грил". Оказа се, че е невъзможно да му устои, при все че тя отлично знаеше, че си играе с огъня. Но сега, след като вече не зависеше от него за работа, пари и покрив над главата си, реши, че можеше да рискува. В крайна сметка след няколко седмици щеше да си замине. Загледа се втренчено в голия Дийн, разположил се сред разхвърляните възглавници.
– Струва ми се, че пак те избива на приказки.
– Тъкмо щях да кажа, че…
– Никакви разговори, забрави ли? Искам от теб единствено секс. – Тя се претърколи настрани, повличайки чаршафа със себе си. – Аз съм мечтата на всеки мъж.
– Ти си кошмар с фантастични размери. – С едно рязко движение помете чаршафа от телата им, придърпа я на коленете си с лицето надолу и я шляпна здраво по дупето. – Постоянно забравяш, че съм по-голям и по-силен от теб. – Още едно пошляпване, последвано от нежна ласка. – И хрускам малките момиченца като теб на закуска.
Блу се извърна и го стрелна с поглед през рамо.
– Закуската е чак след осем часа. Дийн я обърна по гръб.
– В такъв случай какво ще кажеш за едно среднощно похапване?
Съветвам те да помислиш два пъти, преди да ми противоречиш, госпожице Блу Бейли предупреди я Нита няколко дни по-късно, когато Блу заяви, че възнамерява да довърши портрета, вместо да пече шоколадовия кекс, който работодателката й пожела за десерт. – Онзи така наречен дърводелец? За глупачка ли ме мислиш? Познах го от пръв поглед. Джак Пейтриът, ето кой е той. Колкото до икономката на Дийн… И слепият може да види, че му е майка. Ако не искаш да се обадя на приятелите си от пресата, предлагам без помайване да се отправиш към кухнята и да се заемеш с кекса.