– Не ни притеснявате – увери я Райли. – След като се нахраните, ще ви прочета хороскопа и ще ви посвиря на китара.
– Трябва да упражняваш балетните позиции.
– Ще се упражнявам, след като ви посвиря на китара.
– Пфу! – изсумтя Нита недоволно. Блу скръцна със зъби.
– Какво правите тук?
– Райли, да ви се намира случайно „Миракъл Уип"[20]? Само защото Блу не обича „Миракъл Уип", не значи, че и другите не го харесват. Но Блу си е такава. – Райли извади бурканчето от хладилника. Нита поля щедро сандвича със соса и помоли Ейприл за чаша студен чай. – Но да не е от разтворимите. И сложи повечко захар. – Отчупи половината сандвич и го подаде на Райли.
– Не, благодаря. Аз също не обичам „Миракъл Уип".
– Ставаш много претенциозна.
– Ейприл казва, че не бива да ядеш неща, които не ти харесват.
– Това си е нейна работа, а ти по-добре гледай себе си. Само защото си била дебела, не означава, че трябва да станеш анорексичка.
– Оставете я на мира, госпожо Гарисън – заяви Ейприл твърдо. – Тя няма да стане анорексичка. Райли просто внимава какво яде.
Нита отново изсумтя недоволно, но не посмя да се заяде с Ейприл.
Блу се върна в трапезарията с ясното усещане, че днес няма да е последният ден, в който Нита ще ги удостои с присъствието си.
По-късно същия следобед Дийн влезе вътре, мръсен и изпотен след усилената работа на верандата. Блу реши, че има огромна разлика между потен мъж, който не се къпе редовно, и потен, който сутринта е взел душ. Първият е отблъскващ, а вторият – не. И макар че не изгаряше от неустоимо желание да се сгуши до мократа гръд, всъщност нямаше и нищо против.
– Твоята сянка дреме в дневната – оповести младият мъж, без да подозира за въздействието на собствената си персона и влакната му тениска върху сетивата й. – Тая жена е по-нагла дори и от теб.
– Тъкмо заради това двете с нея се разбираме толкова добре.
Той огледа скиците, които бе закрепила по вратата и рамките на сетне насочи вниманието си към дългата стена, върху която тя бе започнала да рисува небето.
– Доста амбициозен и мащабен проект. Как знаеш откъде да започнеш?
– От горе надолу, от светло към тъмно, от фон към преден план от извивките към ъглите – обясни тя, докато слизаше по стълбата. – Фактът, че съм запозната с техниката, не означава, че няма да съжаляваш, задето ме накара да се заема с това. Моите пейзажи са…
– … сладникав боклук. Зная. Ще ми се да престанеш да се тревожиш толкова много. – Подаде й ролката книжно тиксо, което бе изпуснала, и огледа кутиите, подредени върху металната количка – Тук има и обикновена латексна боя.
– Работя също и с емайл, маслени бои на алкидна основа, защото съхнат по-бързо и се изстискват директно от тубата, когато ми е нужен по-наситен цвят.
– А онази торба със сместа за котешка тоалетна, която донесох от колата…
– Това е най-лесният начин да се отърва от терпентина, с които почиствам четките. Става на буци и тогава мога да…
Райли нахлу в стаята с китарата.
– Госпожа Гарисън ми каза, че след две седмици има рожден ден! Й никога през живота си не е празнувала рождените си дни Маршъл само й подарявал бижута. Не може ли да й организираме купон изненада, Дийн? Моля те, Блу, може да опечеш торта. Ще направим хотдог и други подобни.
– Не!
– Не!
Райли смръщи осъдително чело.
– Не мислите ли, че и двамата сте ужасно злобни и дребнави?
– Да, така е – призна Дийн, – но не ми пука. Няма да устройвам купон.
– Тогава ти ще го направиш, Блу – замоли се Райли, – в нейната къща.
– Тя няма да го оцени. „Благодарност е чужда дума за нея. – Блу взе пластмасовата кофичка с излятата вътре боя и се качи по стълбата.
– Може би ако всички не се отнасят зле към нея през цялото време, тя също няма да е толкова лоша! – изстреля Райли и изхвърча от стаята.
Блу се загледа след нея.
– Нашето малко момиче започва да се държи като нормално, своенравно хлапе.
– Зная. Не е ли страхотно? Наистина беше страхотно.
Дийн най-после си тръгна, за да огледа конете, които възнамеряваше да купи. Блу потопи четката си в бялата боя, а Райли се появи на вратата, все още с китарата в ръце.
– Обзалагам се, че никой не й изпраща картичка за рождения ден.
– Аз ще й изпратя. Дори ще й направя торта. Ние ще й устроим празненство.
– По-добре ще е да дойдат повече хора.
Райли се върна при Нита, а на Блу внезапно й хрумна интересна и съвсем навременна идея. Щеше да я разсее от тревогите за това, което се появяваше или не се появяваше на стените. Помисли още малко и накрая се обади на Сил в магазина й за стоки втора употреба.
– Предлагаш градът да устрои на Нита парти изненада за рождения й ден? – удиви се Сил, след като Блу й обясни. – И всичко трябва да се организира за две седмици?
– Организацията е най-малкият ни проблем. Да накараме всички да дойдат – ето това е истинското предизвикателство.
– Мислиш, че едно празненство ще я размекне достатъчно, за да се съгласи с нашия план за обновяването на града?
– Вероятно не – въздъхна Блу. – Но никой не е измислил нещо по-добро, а чудеса се случват, така че нищо не ни струва да опитаме.
– Не зная. Нека да поговоря с Пени и Моника. След половин час Сил се обади.
– Ще го направим – рече тя без капка ентусиазъм. – Твоята задача е да я доведеш. Типично за нея ще е да надуши за подготвеното празненство и да откаже да присъства.
– Ще бъде там, дори ако се наложи първо да я застрелям, а носле да довлека трупа й.
След още десетина прекъсвания – няколко от Нита – Блу закри двойната врата към трапезарията със завеса от плътен син найлон, оставен от строителите, и закачи табелка с надпис:
ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО. ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Беше достатъчно нервна и без постоянно да надничат зад гърба й, докато работи.
В края на деня Блу накара всички в къщата да се закълнат в ай подовете, китарите, Танго, Пъфи и чифт ботуши от „Долче и Габана", че няма да припарват до трапезарията, докато стенописите не бъдат завършени.
Вечерта влезе в спалнята на Нита тъкмо когато старата дама сваляше перуката си, под която се откри рядка сива коса.
– Днес имах интересен телефонен разговор – поде Блу, докато присядаше на ръба на кревата. – Нямаше да ви кажа нищо, но съм сигурна, че все някак ще разберете и ще започнете да ми натяквате, че съм го скрила от вас.
Нита доближи четката до почти плешивата си глава. Не беше пристегнала кимоното, под което се виждаше любимата й червена сатенена нощница.
– Какъв телефонен разговор? Блу вдигна ръце.
– Банда идиоти планират да ви устроят парти изненада за рождения ден. Но не се тревожете. Аз сложих край на замисъла им. – Взе последния брой на „Стар" от другия край на леглото и се престори, че го разлиства. – Предполагам, че някои от по-младите жители на града са чули старите истории и са решили, че никак не ви е било леко, когато сте пристигнали в града. Сигурно искат да поправят стореното – като че ли това е възможно – с едно празненство в парка, голяма торта, балони и няколко тъпи речи, произнесени от хора, които мразите. Дадох им да разберат съвсем ясно: никакво празненство.
За пръв път в живота си Нита като че ли изгуби дар слово. Блу продължи да отгръща страниците с невинна физиономия. Нита остави настрани четката и пристегна пояса на кимоното.
– Може да е… интересно. Блу прикри усмивката си.
– Ще бъде отвратително и вие няма да отидете. – Захвърли списанието. – Само защото най-после са разбрали, че са се отнасяли гнусно с вас, не означава, че сега трябва да се разцелувате с тях. Според мен е най-добре да не им обръщате внимание.
– Мислех, че си на тяхна страна – тросна се Нита. – Постоянно ми дуднеш, че наранявам и обиждам хората. Че трябва да им позволя да открият магазини, в които никои няма да пазарува. Да отворят хотел, в който никой няма да отседне.
– Всичко това е доходен бизнес, но вие очевидно сте твърде стара, за да разбирате от модерна икономика.
Нита всмукна шумно през зъби и се нахвърли върху Блу,