Той явно нямаше намерение да се впуска в откровения. Блу извърна глава към прозореца и се престори, че се любува на пейзажа. Засега не бе споменал, че смята да я изрита от колата, но още не беше късно. Освен ако тя не се постараеше той да пожелае компанията й.
Той плати за храната с две двайсетачки и през прозореца и каза на момчето да задържи рестото. Блу едва се сдържа да не скочи от седалката и да грабне парите от ръката на момчето. Самата тя доста често беше работила като това хлапе и нямаше нищо против щедрите бакшиши, но това беше прекалено.
Намериха място за пикник на два километра по-нататък по пътя – няколко маси под тополите. Захладня и Блу разрови раницата си, за да потърси пуловер, докато Дийн подреждаше храната. От снощи не беше яла и устата й се напълни със слюнки от миризмата на пържените картофки.
– Масата е готова – обяви той, когато тя се приближи.
Тя си беше поръчала най-евтиното блюдо, което успя да открие в менюто, и остави пред него два долара и трийсет и пет цента.
Той огледа с неприкрита неприязън купчинката монети.
– Аз черпя.
– Винаги си плащам – настоя младата жена.
– Не и този път. – Той побутна монетите обратно към нея. – Вместо това можеш да ми нарисуваш портрет.
– Портретите ми струват много повече от два долара и трийсет и пет цента.
– Не забравяй бензина.
Може би все пак щеше да успее да се добере до някъде за негова сметка. Докато колите фучаха по магистралата, Блу се наслаждаваше на всяко пържено картофче и всяка хапка от хамбургера. Дийн остави настрани полуизядения сандвич и извади блекбърито си. Намръщи се, докато се взираше в малкото екранче и проверяваше пощата си.
– Някое старо гадже ти досажда? – попита тя.
Той я изгледа неразбиращо за миг, сетне поклати глава.
– Новата ми икономка в Тенеси. Редовно ми изпраща имейли с пълни подробности за последните ремонти, но по което и време да я потърся, все попадам на гласовата й поща. Минаха два месеца, а нито веднъж досега не съм разговарял лично с нея. Тук нещо не е наред.
Блу не можеше да си представи да притежаваш къща, камо ли икономка. Агентката ми по недвижими имоти се кълне, че госпожа О'Хара е страхотна, но вече ми писна да си общуваме само по електронната поща. Ще ми се тази жена поне веднъж да вдигне проклетия телефон – измърмори той, докато преглеждаше съобщенията.
Блу трябваше да узнае нещо повече за него.
– След като си от Чикаго, защо ти е притрябвало да купуваш къща в Тенеси? – не издържа тя.
– Бях там миналото лято с едни приятели. Търсех подходяща къща по Западното крайбрежие, но видях тази ферма и веднага я купих. – Остави блекбърито на масата. – Имотът е разположен в средата на най-красивата долина, която някога си виждала. Има и езеро. Усамотено е. Както и простор за коне, за което винаги съм си мечтал. Но къщата се нуждае от сериозен ремонт, затова агентката ми по недвижими имоти намери строителен предприемач и нае госпожа О'Хара да надзирава работата.
– Ако имах къща, щях да искам сама да свърша всичко това. – Изпратих й цифрови снимки и образци за боите. Тя има прекрасен вкус и предложи много интересни идеи. Така че всичко се уреди.
– И все пак… Не е същото, както ако си там.
– Точно заради това реших да я изненадам с посещението си. – Дийн отвори друг имейл, намръщи се и извади мобилния си телефон. След минута отсреща вдигнаха. – Хийтклийф, получих имейла ти, но не съм във възторг от този договор за одеколона. Надявах се след „Енд Зоун" да приключа с подобна дейност. – Стана от пейката и се отдалечи на няколко крачки от масата. – По-скоро си мислех за тонизиращи напитки за спортисти или… – Дийн млъкна, но след миг устните му се извиха в лека усмивка. – Толкова много? По дяволите. Изглежда, хубавото ми лице е като включен касов апарат.
Събеседникът му явно се бе пошегувал, защотоДийн се разсмя гръмко и самоуверено.
– Трябва да затварям – рече и подпря крак върху най-близкия дънер. – Стилистът ми много се дразни, когато закъснявам, а днес ще правим светли кичури. Поздрави новаците от мен. И кажи на съпругата си, че я каня у дома на купон с преспиване веднага щом се върна в града. Само Анабел и аз. – Засмя се лукаво, затвори телефона и го прибра в джоба си. – Агентът ми.
– Бих искала и аз да имам агент – въздъхна Блу. – Просто за да вметна някоя и друга дума в разговора. Но предполагам, че не съм от тези, на които е съдено да имат агенти.
– Сигурен съм, че имаш немалко други добри качества.
– С тонове – увери го тя мрачно.
След като се върнаха в колата и потеглиха, Дийн подкара към границата между двата щата. Блу осъзна, че неволно е започнала да гризе нокътя на палеца си, и побърза да сплете пръсти в скута си. Дийн караше бързо, но държеше уверено волана, точно така, както тя обичаше да шофира.
– И така, къде да те оставя? – попита той.
Въпросът, от който се ужасяваше. Престори се, че обмисля отговора си.
– За нещастие, няма големи градове между Денвър и Канзас Сити. Мисля, че в Канзас Сити ще е добре.
Дийн я стрелна с красноречив поглед – един вид кого си мислиш, че заблуждаваш.
– По-скоро имах предвид първата по-голяма отбивка, където спират камиони с достатъчно голяма вместимост.
Гърлото й изведнъж пресъхна и тя преглътна мъчително.
– Ти несъмнено си доста общителен и ще ти е скучно да пътуваш сам. Мога да те забавлявам.
Погледът му се плъзна по гърдите й.
– И как точно ще стане това?
– С автомобилни игри – отвърна тя припряно. – Зная десетки игри. – Той изсумтя, а Блу продължи ентусиазирано: – Освен това съм отличен събеседник, пък и мога да те пазя от феновете. Ще държа на разстояние всички онези досадни лепки, които ти се хвърлят на шията.
Синьо-сивите очи на Дийн блеснаха, но тя не разбра дали раздразнено, или развеселено. – Ще си помисля – обеща той.
***
За удивление на Дийн, Бобри още беше в колата му вечерта, когато той отби от магистралата някъде в Западен Канзас и се отправи към крайпътния мотел „Мери Тайм Ин". Тя се размърда, когато зави към паркинга. Докато си подремваше кротко, младият мъж разполагаше с достатъчно време, за да наблюдава как се надигат гърдите й под тениската. Повечето от жените, с които обикновено прекарваше времето си, напомпваха гърдите си до невероятни размери. Но не и Бобри. Дийн знаеше, че някои момчета си падаха по пищната женска гръд – по дяволите, някога дори самият той беше сред тях – но Анабел Грейнджър Чампиън му развали това удоволствие.
Всеки път, когато някой мъж като теб се прехласва по женски гърди с размер „Е", той поощрява някое наивно момиче с идеални гърди да легне под скалпела. Жените би трябвало да се концентрират върху уголемяването на кръгозора си, а не на гърдите.
Благодарение на нея той започна да се чувства лично отговорен за зловредното увеличаване на женската гръд, но такава си беше Анабел. За всичко имаше твърдо мнение, което не криеше и не се свенеше да го заяви открито. Анабел беше единственият му искрен приятел от женски пол, но след като се омъжи за Хийт Чампиън, неговият агент кръвопиец, на когото роди две деца, не й оставаше много време за дружески срещи и разговори.
Днес много мисли за Анабел. Навярно защото Бобри също имаше твърдо мнение по всички въпроси и също като Анабел ме се стремеше да го впечатли. За него беше чудо нечувано да е с жена, която не го сваля. Разбира се, Дийн излъга, че е от „меките китки", но навярно още преди стотина километра тя се е досетила, че това са пълни дивотии. При все това продължаваше играта. Но малката Бо Пийп далеч не беше от неговия калибър.
Устата й се скова насред поредната прозявка, като видя добре осветения триетажен мотел. И макар тя днес неведнъж да бе успяла да му вдигне кръвното, Дийн все още не беше готов да й връчи стотина долара и да я изхвърли от колата. Първо, искаше тя сама да го помоли за пари. И второ, тя наистина се оказа отлична компаньонка. Но най-главната причина беше ерекцията, която го тормозеше през последните триста километра.
– Обикновено в подобни места приемат всякакви кредитни карти – обяви той, когато влезе в паркинга. Би трябвало да се почувства като отвратителен грубиян, но тя беше толкова нафукана и самоуверена, че му доставяше удоволствие да я дразни.