– Веднага им се обади да организират голямото си тържество – колкото по-голямо, толкова по-добре! Заслужавам го крайно време да го осъзнаят.
– Не мога да го направя. Предполага се, че ще бъде изненада.
– Да не мислиш, че не мога да се престоря на изненадана?
Блу продължи да упорства още известно време, но колкото повече се опитваше да я разубеди, толкова повече Нита се опъваше и настояваше за празненството. Младата жена можеше да се поздрави с добре свършената работа.
Което не можеше да се каже за фреските. С всеки изминал ден тя се отклоняваше от първоначалните си скици, докато накрая ги изхвърли на боклука.
***
Дийн предложи двамата да отпразнуват Четвърти юли е излет с велосипеди до Димящите планини. С дългите си крака и безкрайната си издръжливост, той беше принуден едни ли не да се влачи бавно зад Блу, но нито веднъж не я подкани да побърза. Дори заяви, че предпочита по-бавния ход, защото така се поти по-малко и намазаната му с гел коса не се навлажнява. Блу не виждаше никаква следа от гел по чистата му вълниста коса, но той се държеше толкова мило с нея, че сърце не й даваше да го уличи в лъжа. Мразеше, когато е мил, затова, когато спряха за обяд, тя се опита да го въвлече в спор, но той не се поддаде. Завлече я в едно сенчесто кътче близо до водопада и я целува, докато не й се зави свят и изгуби способността си да мисли. След което грубо се възползва от слабостта й.
– Ти – изръмжа дрезгаво Дийн, – до дървото.
Посребрените стъкла на поредните му очила за един милион долара й пречеха да види очите му, но възхитително зловещата усмивка, изкривила устните му, я накара да потръпне.
– Не разбирам за какво говориш.
– Ти ме подлуди, лейди. Време е да поиграем на извратената игра „бягство от затвора". Тя облиза устни.
– Ъ, звучи страшно.
– О, точно такова е. Поне за теб. И лошо ти се пише, ако се опиташ да избягаш. А сега се обърни с лице към дървото.
Блу се изкуши да побегне само за да изпита търпението му, но идеята с дървото беше твърде съблазнителна. Още от самото начало двамата разиграваха сценки на господство и подчинение. Това правеше отношенията им лековати и несериозни, а младата жена искаше точно това.
– До кое дърво?
– Пленницата избира. Това е последният ти избор, преди да взема нещата в свои ръце. Тя се прехласваше прекалено дълго по издутите мускули под тениската му. Господарят й скръсти ръце пред гърдите.
– Не ме карай да повтарям.
– Искам да се обадя на адвоката си.
– Тук аз съм законът.
Все още успяваше да я изненада. Блу беше сама в гората с осемдесет и два килограмов супермъж и никога досега не се бе чувствала в по-голяма безопасност, нито толкова възбудена.
– Само не ми причинявай болка!
Той свали очилата и бавно сгъна дръжките.
– Това зависи доколко умееш да изпълняваш заповеди.
С омекнали от възбуда колене, Блу се запрепъва към високия голям клен, извисяващ се сред килим от мъх. Дори капките, пръскащи от близкия водопад, не можеха да я охладят. Когато всичко свърши, тя щеше да му се отплати със същата монета, но сега просто щеше да се наслаждава на мига.
Дийн захвърли очилата и я побутна, за да застане с лице към дървото.
– Сложи ръце върху ствола и не ги отпускай, докато не ти кажа.
Тя вдигна бавно ръце над главата. Грапавата кора одраска дланите й, засилвайки усещането за чувствена опасност.
– Ъ… за какво е всичко това, сър?
– Заради скорошно бягство от женския затвор от другата страна на хребета.
– О, това ли? – Как е възможно една спортна звезда да има толкова голямо въображение? – Но аз съм само една невинна туристка.
– В такъв случай няма да възразиш, ако те обискирам.
– Ами… само за да докажа невинността си.
– Разумно решение. А сега разтвори крака.
Невинната туристка послушно разтвори леко голите си крика. ТОЙ коленичи зад нея и ги раздалечи още повече. Наболата му брада одраска вътрешната страна на бедрото й, докато сваляше надолу чорапите. Стисна с ръце глезените й като в скоби. Потри палец във вдлъбнатината под кокалчето, възпламенявайки ерогенна зона, за чието съществуване младата жена дори не подозираше. Без да бърза, Дийн прокара ръце нагоре по голите й крака и бедра и кожата й мигом настръхна. Тя зачака да подхване края на шортите, но за нейно разочарование, той подмина удобно разтворените й крака и повдигна отзад тениската.
– Затворническа татуировка – изръмжа дрезгаво. – Точно както очаквах.
– На един неделен училищен пикник се напих и когато се събудих…
Пръстите му застинаха върху гладката извивка на гърба й, точно под колана на шортите.
– Не си прави труда да ми обясняваш. Знаеш какво означава това, нали?
– Повече никакви неделни училищни пикници?
– Претърсване на голо.
– О, моля те, само това не.
– Не се противи, иначе ще се наложи да стана груб.
Дийн пъхна ръце под тениската, вдигна нагоре сутиена и прокара палци по зърната. Блу простена и отпусна безволно ръце.
Той пощипна зърната й.
– Не ти ли казах да не мърдаш?
– С-съжалявам.
Всеки миг щеше да умре от чувствен екстаз. Някак си успя да върне отмалелите си ръце върху ствола на дървото. Дийн свали ципа и събу шортите и гащичките. Остави ги увити около глезените й. Хладният въздух погали голата й кожа. Блу притисна буза о грубата кора на дървото, докато той си играеше с дупето й: мачкаше го, милваше го, докосваше леко с палец цепката между двете заоблени полукълба, проверявайки колко далеч ще му позволи тя да стигне в тази безсрамна игра.
Както се оказа, доста далеч…
Накрая, когато Блу беше толкова обезумяла от желание, че едва се държеше на крака, тя чу тих звук от свалянето на ципа му.
– Остана да проверя още само едно място – рече той прегракнало.
Обърна я с лице към себе си и изрита гащичките и шортите й. Полупритворените му очи бяха замъглени от желание. Вдигна Блу, сякаш беше лека като перце, и опря гърба й върху могъщия ствол на дървото. Разтвори краката й и застана между тях. Тя обви прасци около бедрата му, а ръцете – около мускулестата силна шия. Дийн я разтвори с пръсти, провери възбудата й и най-сетне завладя това, което в този миг безпрекословно му принадлежеше.
Дийн беше толкова силен, че дори, когато проникна дълбоко в нея, се постара грубата дървесна кора да не я одраска. Младата жена зарови лице на рамото му, вдъхна упойващия му мирис и почти мигновено достигна върха. Той очакваше повече от нея и след като я остави малко да отдъхне, започна да се движи, изпълвайки я докрай, мамейки я на изкусително сладостно приключение, заповядвайки й да се присъедини към него.
Редом шуртеше водопадът. Кристалният ромон на планинската струя се смесваше с накъсаното й дишане, с дрезгавите му заповеди и хрипкавите гальовни слова. Устните им се сляха, поглъщайки думите. Пръстите му се впиха в дупето й. Тласък… гореща струя… и двамата се понесоха, пометени от мощния прилив.
След като всичко свърши, дълго останаха смълчани. Когато най-сетне поеха обратно по пътеката, Дийн крачеше напред, а за свой потрес, Блу се разплака. Онзи стар копнеж да принадлежи някому докрай, отново бе пуснал корени в душата й.
Дийн вървеше бързо, увеличавайки разстоянието помежду им. Тя го разбираше прекалено добре. Той завързваше нова връзка и я прекъсваше, така както другите хора си сменяха дрехите. Приятели, любовници… Всичко беше толкова лесно. Когато приключеше една авантюра, вече го чакаше дълга редица от хора, нямащи търпение да запълнят празнотата.
Обърна се и й извика – нещо за изразходвана енергия и вълчи апетит. Блу се разсмя фалшиво, но удоволствието от срещата им бе изчезнало. Това, което бе започнало като глупава сексуална игра, я бе оставило уязвима и беззащитна, както някога в детството.
***
Писмото от Вирджиния, препратено от Сиатъл, пристигна на следващия ден. Когато Блу го отвори, отвътре изпадна една снимка. Шест ученички с мръсни дрехи и сълзливи усмивки позираха пред обикновена дървена постройка в джунглата. Майка й стоеше по средата с изтощен, но тържествуващ вид. На гърба на фотографията Вирджиния бе написала кратко послание: Те са в безопасност. Благодаря. Блу дълго се взира в снимката. Докато разглеждаше лицето на всяко едно от момичетата, спасени с парите й, цялото й негодувание и обида се изпариха.