В четвъртък следобед, четири дни след екскурзията с велосипеди до Димящите планини и два дни преди празненството на Нита, Блу добави последните щрихи по стените. Фреските имаха само смътно сходство с първоначалните скици, нито пък приличаха на сладникавите пейзажи от годините й в колежа. Бяха нещо съвсем различно – изцяло погрешни и неуместни – но тя не можеше да се застави да ги преработи.
Всички уважиха искането й да стоят по-далеч от трапезарията и тя бе определила тържественото откриване за следващото утро. Младата жена изтри потта от челото си. Климатикът във фермата се бе развалил сутринта и въпреки подвижните вентилатори и отворените прозорци на стаята тя умираше от жега, повдигаше й се и паниката я завладяваше все повече. Ами ако… Но тя нямаше да мисли за това преди партито на Нита. Отлепи влажната тениска от гърдите си и отстъпи назад, за да огледа жалкото си бездарно творение. Най-любимото от всичко, което бе рисувала досега.
Довърши последното ъгълче от стенописа – като използва тензухено парцалче, за да смекчи очертанията на сенките – и започна да разчиства всичко наоколо, когато чу шум от приближаващи автомобили. Надзърна през отворения прозорец и видя две дълги бели лимузини. Вратите им се отвориха и от тях се изсипа бляскава компания. Мъжете бяха огромни, с яки вратове, издути бицепси и масивни торсове. Жените, въпреки разликите в цвета на кожите и прическите, сякаш бяха излезли от лаборатория, в която клонираха млади и пищни красавици. На главите им бяха кацнали скъпи слънчеви очила, от китките им висяха маркови чанти, а оскъдните дрешки едва прикриваха гъвкавите им стройни тела. Реалният живот на Дийн Робилард току-що бе нахлул в кроткия свят на фермата.
***
Дийн отново бе заминал за съседната конеферма, Ейприл и Райли бяха излезли на покупки, Джак се бе затворил в малката къща и работеше върху нова песен, а Нита за разнообразие си бе останала у дома. Блу измъкна и последните кичури от конската си опашка, прокара пръсти през влажните си от потта коси и отново ги прибра в някакво подобие на прическа. Отметна найлоновата завеса и излезе в преддверието. През мрежестата врата до нея достигнаха женски гласове.
– Не мислех, че ще е толкова… селско.
– Има обор и всичко останало.
– Внимавай къде вървиш, скъпа. Не виждам никакви крави, но това не означава, че не се мотаят някъде наблизо.
– Бу знае как да живее – обади се един от мъжете. – Не е зле и аз да си купя подобно местенце.
Блу пристъпи на верандата и жените тутакси се вторачиха в нея, оглеждайки мърлявата тениска, протритите шорти и изцапаните с боя работни ботуши. Един мъж с врат, дебел като ствол на дърво, и рамене, широки поне километър и половина, се приближи към нея.
– Дийн вкъщи ли е?
– Той излезе да поязди, но ще се прибере след около час. – Младата жена избърса мръсните си длани в шортите. – Боя се, че климатикът не работи, но можете да седнете на задната веранда и да го почакате.
Те я последваха през цялата къща. Верандата с новия под от сиви плочи, прясно боядисаните бели стени и високия таван изглеждаше прохладна и просторна в сравнение със задушната трапезария. Трите елегантни прозореца в паладински стил, вградени в стената над мрежестата врата, хвърляха пъстра сянка върху шезлонгите от плетена ракита и масата от черно ковано желязо, пристигнали преди няколко дни. Игриво разпръснатите възглавнички в меки зелени и черни тонове придаваха елегантност на това уютно кътче.
На Блу й направи впечатление, че компанията се състои от четирима мъже и пет жени. Никой от тях не благоволи да се представи, но тя научи имената им, докато си говореха: Лари, Тайръл, Тамика… и Кортни – висока, ослепителна брюнетка, която явно беше без кавалер. Не беше нужно да си детектив, за да разбереш защо.
– Веднага щом тренировъчният лагер свърши, ще накарам Дийн да ме заведе в Сан Франциско за уикенда – обяви Кортни, като отметна блестящата си коса. – Прекарахме страхотно там на миналия Свети Валентини аз заслужавам малко почивка, преди да се изправя пред нов клас от четвъртокласници.
Супер. На всичкото отгоре Кортни не беше и безмозъчна лентяйка.
Жените започнаха да се оплакват от горещината въпреки леката прохлада, осигурявана от вентилаторите, наскоро монтирани на тавана. Гостите предположиха, че Блу е домашна помощничка, и започнаха да й нареждат да им донесе бира, студен чай, диетична кола и бутилки със студена вода. Не след дълго Блу вече правеше хотдог, режеше кашкавал, подреждаше върху плата резени шунка, студени меса и всякакви други мезета, които намери в хладилника. Един от мъжете поиска програмата на телевизията, а друг помоли за тиленол. Блу съобщи на една великолепна червенокоса съблазнителка потресаващата новина, че в Гарисън все още няма тайландски ресторант.
Ейприл се обади, докато Блу ровеше в килера, опитвайки се да открие картофен чипс.
– Видях, че Дийн има гости, и затова отидох направо в малката къща. Райли е с мен. Ще останем тук, докато теренът не се изчисти.
– Не е редно да се криете – възрази Блу.
– Какво да се прави, такава е реалността. Освен това Джак иска да чуя новата му песен. На Блу също й се искаше да е в малката къща и да слуша новата песен на Джак Пейтриът, вместо да слугува на приятелите на Дийн.
Когато Дийн най-сетне се появи, всички на верандата скочиха да го поздравят. При все че миришеше на кон и пот, Кортни, която допреди минута се оплакваше от леката миризма на тор, се хвърли на шията му.
– Дийн, сладурче! Изненада! Вече започнахме да се опасяваме, че никога няма да се върнеш.
– Хей, Бу. Хубава колибка си спретнал.
Дийн дори не погледна към Блу. Тя се оттегли в кухнята, където започна да прибира нетрайните продукти в хладилника. Не след дълго той надникна в кухнята.
– Хей, благодаря за помощта. Ще взема набързо един душ и се връщам. Господарят на къщата изчезна, а тя се запита дали думите му означаваха, че трябва да продължи да прислужва на приятелите му, или очакваше да се присъедини към компанията. Затръшна вратата на хладилника. Майната й на тази дандания. Ще се заеме отново с работата си.
Но преди да успее да излезе, Рошан провря глава през вратата и поиска сладолед. Блу донесе още чисти чинии и прибра мръсните. Докато зареждаше миялната машина, покрай нея мина свежо изкъпаният Дийн.
– Още веднъж ти благодаря, Блу. Ти си върховна – подхвърли мимоходом и след секунда тя го чу да се смее на верандата с приятелите си.
Младата жена остана сама, оглеждайки кухнята, която толкова много обичаше. Значи, това беше. Или не беше? Трябваше да разбере със сигурност. С треперещи ръце подреди върху един поднос две кутии топла диетична сода, добави последната студена бира от хладилника и отнесе подноса на верандата.
Кортни стоеше до Дийн, ръката й бе преметната през кръста му, а кичур от лъскавата й коса се бе закачил за ръкава на сивата му риза. Покачена на високите платформи, на ръст тя беше почти колкото него.
– Но, Бу, трябва да се върнеш навреме за купона на Анди и Шерилин. Обещах им, че ще отидем.
Той е мой! искаше да изкрещи Блу. Но всъщност не беше. Никой не й принадлежеше и никога не й бе принадлежал. Тя пристъпи до него с подноса. Погледите им се срещнаха – познатите сини очи, които толкова често се вглеждаха със смях в нейните. Понечи да каже, че е запазила последната студена бира за него, но преди да отвори уста, той се извърна, сякаш тя бе невидима.
Гигантска буца заседна на гърлото й. Блу остави внимателно подноса на масата, излезе навън и слепешком се върна в трапезарията.
Откъм верандата до нея достигна взрив от смях. Тя грабна четките и започна да ги почиства. Работеше механично, завинтваше капачките на кутиите с бои, подреждаше инструментите, сгъваше найлоновите постелки за пода, решена да прибере всичко, за да не се връща повече тук. Найлоновата завеса на вратата прошумоля и Кортни надникна в трапезарията. Независимо от твърденията, че е учителка, явно не можеше да прочете табелата НЕ ВЛИЗАЙ.
– Спешно имам нужда от малко помощ – заяви тя, без дори да погледне фреските. – Нашите шофьори отидоха да обядват, а на мен ми излезе една пъпка. За нещастие, съм забравила коректора си. Ще можеш ли да отскочиш до града и да ми купиш „Ирейс" или нещо подобно? И да вземеш и няколко бутилки минерална вода? – Кортни се извърна. – Чакай да питам и другите дали и те не искат нещо.