Дийн не й обърна внимание и се запъти към горния етаж.
***
Блу не се изненада, когато чу Дийн да говори на долния етаж с Нита. Слънчевите лъчи струяха щедро през вратите на балкона, докато вдигаше ципа на джинсите си. Знаеше, че през нощта той ще се опита да влезе при нея през балкона, тъй като се боеше, че отново ще се поддаде на чара му, предпочете да спи в спалнята до тази на Нита. Сега той явно възнамеряваше да спечели благоволението й, но парашутът му нямаше да се отвори.
Младата жена тъкмо приседна на леглото, за да си обуе сандалите си, и той се появи на прага. Русокос, красив и неустоимо привлекателен. Тя пристегна едната каишка.
– Трябва да свърша милион задачи преди утрешното парти на Нита и затова в момента нямам никакво време за разговори.
Той остави чашата с кафе на масичката до леглото.
– Зная, че си ми ядосана.
Ядът беше само една част от чувствата й. Тази част, която не криеше тайни.
– По-късно, Дийна. Истинските мъже избягват подобни дискусии.
– Стига глупости. – Заповедническият му тон на полеви командир винаги я стряскаше. – Случилото се вчера не беше свързано лично с теб. Не и по начина, по който си мислиш.
– На мен ми се стори съвсем лично свързано с мен.
– Ти мислиш, че ме е било срам да те представя на приятелите си заради раздърпаните ти дрехи и заядливия характер, но това е много далеч от истината.
Блу скочи от леглото.
– Не си хаби думите. Аз не съм от жените, с които твоите приятели очакват да се среща Малибу Дийн, и ти не желаеше да отговаряш на въпросите им.
– Наистина ли мислиш, че съм толкова ограничен?
– Не. Смятам, че по принцип си джентълмен, затова не си искал да обясняваш, че аз съм само едно добро приятелче, ползващо се от привилегията да спи с теб.
– Ти си повече от приятелче, Блу. Ти си един от най-добрите приятели, които съм имал.
– И това ме прави какво? Какво ще кажеш за… приятелче? Дийн прокара нервно пръсти през косата си.
– Не съм имал намерение да те обидя. Просто исках отношенията ни да си останат само между нас двамата.
– Както и много други неща в живота ти, за които не искаш да се знае. Не станаха ли твърде много тайните?
– Ти нямаш представа какво означава да си публична личност – изрепчи се той. – Налага ми се да внимавам.
Тя грабна чашата с кафе и чантата си, оставена в долния край на леглото.
– Което в превод означава, че аз съм се превърнала в една от твоите малки мръсни тайни.
– Това, което каза, беше много гадно.
Блу повече не издържаше да води този разговор, особено след като и тя имаше тайна.
– Ще те улесня. Днес е петък. Празненството на Нита е утре. В неделя трябва да довърша някои работи, но в понеделник сутринта завинаги ще напусна Гарисън и ще се отправя към необятните простори.
Изражението му заприлича на буреносен облак.
– Надявам се, че както обикновено, плещиш глупости.
– Защо? Защото аз слагам край на връзката ни, а не ти? – Всички емоции, които искаше да скрие от него – тъга, страх, болка – се опитваха да пробият бронята й на кораво момиче, но тя ги натика обратно. – Животът е прекрасен, Бу. Направиха ми голяма отстъпка за колата под наем и си купих съвсем нов пътнически атлас. Ти беше едно забавно развлечение, но ми е време да продължа напред.
Тя бе направила съобщение, което той не очакваше, и Дийн неволно стисна юмруци.
– Очевидно ти е нужно още време, за да пораснеш. – Думите му бяха толкова ледени, че тя почти очакваше от устата му да излезе облаче пара. – Утре на купона на Нита ще обсъдим всичко и ще се разберем. Може би тогава вече ще си в състояние да разсъждаваш като разумно същество – процеди той и изхвърча от стаята.
Младата жена се отпусна отново на леглото. Като истинска глупачка се надяваше, че той ще улови ръцете й и ще я помоли за прошка. Искаше й се поне да бе казал нещо за фреските, преди да изскочи навън. Вече трябваше да ги е видял. Вчера намери в пощенската кутия на Нита плик, доставен на ръка, с чек, подписан от Ейприл. Само това и никаква бележка. Ейприл и Дийн имаха безупречен вкус. Явно са решили, че фреските са ужасни, сантиментален боклук. Знаеше си, че ще стане така. Но дълбоко в душата си се бе надявала да ги харесат.
***
Дийн крачеше решително по коридора, застлан с розов килим. Докато си представяше как ще извие врата на Блу, можеше за миг да забрави какъв негодник се оказа. Ненавиждаше мисълта, че я бе наранил. Тя искрено вярваше, че той се е срамувал да я представи на приятелите си, ала това не беше истина. Не беше срам. Ако вчера приятелите му бяха намерили време да поговорят с нея, вместо да я третират като слугиня, те навярно щяха да се влюбят в нея. Но Дийн не желаеше никой – особено съотборниците му – да обсъждат толкова личен въпрос като връзката му с Блу, която беше още съвсем нова и неукрепнала. По дяволите, та те се познаваха от по-малко от два месеца!
А сега тя възнамеряваше да го напусне. Още от самото начало той бе наясно, че не може да разчита на нея. Но след начина, по който вчера се отнесе с Блу, сега не беше толкова лесно да хвърли цялата вина върху нея.
Беше стигнал до площадката и заслиза, когато си спомни думите на Нита. Старата дама обичаше да забърква всякакви каши, но в същото време беше загрижена за Блу, макар и по своя извратен начин. Дийн се обърна и отново пое нагоре по стълбите.
Стените, както и теракотата в банята на Блу бяха в розово, а завесата пред душа беше украсена с танцуващи бутилки с шампанско. Влажна кърпа висеше накриво на закачалката до душа. Той клекна пред мивката, отвори вратичката на шкафчето и се вторачи в увитата в целофан кутийка, блещеща се право насреща му.
Чу забързани стъпки зад гърба си.
– Какво правиш тук? – припряно попита Блу.
Докато мозъкът му смилаше видяното, кръвта се оттече от главата му. Взе кутийката и някак си успя да се изправи.
– Остави я! – извика младата жена.
– Ти ми каза, че вземаш хапчета.
– Така е.
Използваха и презервативи. Само с едно-две изключения… Той я погледна втренчено. Тя срещна смело погледа му, огромни очи върху малко пребледняло лице. Дийн вдигна теста за бременност.
– Предполагам, че това не е на Нита.
Тя се опита да изобрази обичайната си инатлива гримаса, но не се получи. Дългите мигли докоснаха страните й, когато сведе глава.
– Преди няколко седмици, когато се бях натровила със скаридите на Джоузи… повърнах хапчето, но не обърнах внимание.
Сякаш стоеше на релсите и товарният влак се носеше с рев към него.
– Искаш да кажеш, че можеш да забременееш от едно повърнато хапче?
– Предполагам, че е възможно. Месечният ми цикъл трябваше да дойде миналата седмица. Отначало не можех да си обясня защо ми закъснява. После си спомних какво стана с хапчето.
Дийн завъртя кутийката в ръката си. Грохотът на товарен влак отекваше все по-силно в черепа му.
– Не си я отворила.
– Утре. Сега най-важното е празненството на Нита.
– Не. Няма да чакаш до утре. – Той я вкара в банята и затръшна вратата с длан. Пръстите му се бяха вцепенили. – Ще я отвориш днес. Още сега.
Блу вече го познаваше достатъчно добре, за да знае, че нямаше как тя да спечели тази битка.
– Изчакай ме в коридора – рече младата жена.
– За нищо на света. – Той припряно разкъса кутийката.
– Току-що пишках.
– Пак ще пишкаш. – Пръстите му, обикновено толкова чевръсти, сега се пипкаха несръчно с инструкцията, неспособни да я отворят.
– Обърни се – нареди му тя.
– Престани, Блу. Още сега ще приключим с това.
Тя взе безмълвно теста. Той стоеше неподвижно и я наблюдаваше. Чакаше. Накрая тя успя да изцеди няколко капки урина.
Според указанията трябваше да се изчака три минути. Той засече времето на своя ролекс. На него имаше три циферблата, единият от които беше тахометър, но в момента се интересуваше единствено от движението на втората стрелка. Докато тя пълзеше мъчително, в ума му се тълпяха десетки мисли, които не можеше – не искаше – да подреди.
– Стана ли време? – попита тя накрая. Плувналият в пот Дийн примигна и кимна.