– Ти погледни – прошепна младата жена.
С лепкави пръсти той взе тестера и се втренчи в прозорчето. Накрая вдигна бавно глава и погледите им се срещнаха.
– Не си бременна. Блу кимна безизразно.
– Добре. А сега си върви.
***
Два часа Дийн кръжа безцелно с колата наоколо, докато накрая не се озова на един тесен селски път. Спря пикапа отстрани на напукания асфалт и слезе. Още нямаше дори десет, но денят се очертаваше много горещ. Чу шума на бълбукаща вода, навлезе в гората и пое между дърветата. Накрая стигна до малко поточе. Ръждясал празен варел от бензин лежеше настрани във водата, редом до стари автомобилни гуми, пружини от кревати, смачкан пътен знак и други боклуци. Не беше редно да изхвърлят така безразборно отпадъците си.
Нагази във водата и започна да ги разчиства. Не след дълго маратонките му подгизнаха и той целият се изплеска с кал и мръсотия. Подхлъзна се на обраслите с мъх камъни и шортите му се намокриха, но студената вода го освежи приятно. Искаше му се поточето да е задръстено с цели планини от боклуци, за да остане тук цял ден, но много скоро водата потече свободно в коритото.
Целият му свят бе рухнал. Докато се качваше в пикапа, имаше чувството, че се задушава. Като наближи фермата, ще се разходи наоколо, за да проясни главата си. Но не стигна чак толкова далеч. Вместо това, без да се усети, свърна по черния път, водещ към малката къща.
Когато слезе от пикапа, до слуха му достигнаха звуците на китара. Джак седеше на кухненския стол на верандата, скръстил босите си глезени върху перилото, притиснал китарата до гърдите. Тридневна брада, тениска с емблемата на „Вирджиния
Рекърдс" и черни спортни шорти. Просмуканите с кална вода чорапи на Дийн се бяха усукали около глезените, а краката му жвакаха в маратонките, докато приближаваше верандата. Когато видя сина си, в очите на Джак се мярна обичайната предпазливост, но той продължи да свири.
– Имаш вид на изгубил в състезание по борба с глиган.
– Има ли още някой тук? Джак изсвири два минорни акорда.
– Райли кара колело, а Ейприл отиде да потича. Скоро ще се върнат. Но Дийн не беше дошъл да се види с тях. Спря се до долното стъпало.
– Ние с Блу не сме сгодени. Преди два месеца я качих на стоп на шосето в покрайнините на Денвър.
– Ейприл ми каза. Жалко. Тя ми харесва. Разсмива ме. Дийн изстърга бучка пръст от кокалчетата на пръстите си.
– Видях се с Блу тази сутрин. Преди два часа. – Стомахът му се присви болезнено и той се опита да поеме глътка въздух. – Мислеше, че може да е бременна.
Джак спря да свири.
– И бременна ли е?
От покрива се разнесе птича песен. Дийн поклати глава.
– Не.
– Поздравления.
Младият мъж пъхна ръце в лепкавите от кал джобове, сетне отново ги извади.
– Тези тестове за бременност, които можеш да си купиш в аптеката… Трябва да… Може би вече го знаеш. Трябва да чакаш три минути за резултата.
– Е, и?
– Работата е там… Тези три минути, докато чаках… аз… в главата ми се въртяха всички тези мисли.
– Предполагам, че е напълно разбираемо.
Стъпалата скърцаха под краката на Дийн, докато се изкачваше към верандата.
– Мислех за това, как трябва да се погрижа за лекар и за медицинско наблюдение на Блу. Дали да поверя на адвоката издръжката на детето, или да възложа всичко на агента си. Как да го скрия от медиите. Списъкът ти е познат.
Джак се изправи и подпря китарата на стола.
– Обичайната паническа реакция. Спомням си симптомите.
– Да, ама, когато си имал подобна паническа реакция, си бил – на колко? – двайсет и четири? Аз съм на трийсет и една.
– Аз бях на двайсет и три, но по същество няма разлика. Щом не си смятал да се ожениш за Блу, е щяло да се наложи да предприемеш нужните действия.
– Не е едно и също. Ейприл е била откачена. Блу не е. Тя е един от най-здравомислещите и трезви хора, които познавам. – Искаше да спре дотук, ала не можа. – Тя заяви, че се е превърнала в поредната ми малка мръсна тайна.
– Хората, които никога не са били център на общественото внимание, не могат да го разберат.
– Точно това й казах и аз. – Дийн разтри корема си в напразен опит да потуши бушуващия отдолу пожар. – Но през онези три минути… Всичко, което премислих. Планът, който съставих… Адвокатът, издръжката за детето…
– В такъв момент през главата ти могат да минат какви ли не гадости. Забрави за това.
– И как да го направя? Какъвто бащата, такъв и синът. Крушата не пада по-далеч от дървото, нали?
Дийн имаше чувството, че е разкъсал гърдите си, за да излезе истината наяве, но баща му само изкриви устни в саркастична усмивка.
– Не се принизявай до моето ниво. Видях как се държиш с Райли. Ако Блу беше бременна, ти никога нямаше да изоставиш детето си. И докато расте, щеше да бъдеш винаги до него.
Дийн знаеше, че не бива да задълбава, но коленете му се огънаха и преди да се усети, се свлече на стъпалото.
– Защо си постъпил така, Джак?
– А ти как мислиш, мътните да го вземат? – наежи се баща му, изпълнен с презрение към самия себе си. – Бих могъл да те излъжа и да ти поднеса захаросана версия, но истината е, че не знаех как да се справя с Ейприл и не исках да се обременявам с теб. Аз бях рок звезда, бейби. Музикален идол на Америка. Твърде зает да давам интервюта и да позволявам на околните да ми целуват задника. Да си баща, не е лека задача, нито особено забавна. Защо да си развалям кефа с бебешки плач и напикани пелени?
Младият мъж отпусна ръце между коленете си и се зае да лющи боята от стъпалото.
– Но това се промени, нали?
– Никога не се промени. Дийн се изправи.
– Не дрънкай празни приказки. Спомням си онези срещи между баща и син, когато бях на четиринайсет, петнайсет. Ти се опитваше да наваксаш за пропуснатите години, а аз плюех във физиономията ти.
Джак грабна китарата.
– Виж, работя над една песен. Само защото най-после си решил да изкопаеш целия този стар боклук, не означава, че и аз ще грабна лопатата, за да ти помагам.
– Нека те попитам само още нещо. Ако ти се наложи отново да преживееш същото…
– Не бих могъл, така че по-добре да сменим темата.
– Но ако можеше…
– Ако можех да върна миналото, щях да те взема от нея! – яростно изстреля Джак. – Как ти се струва това? И след това щях да открия как да бъда истински баща. За твой късмет, това не се случи, защото, съдейки по всичко, ти прекрасно си се справил и без мен. Всеки мъж би се гордял да има такъв син. Е, сега доволен ли си, или за финал следва шибана прегръдка?
Пожарът в стомаха на Дийн най-после угасна..Отново можеше да диша.
Джак остави китарата.
– Не можеш да се помириш с мен, докато не се помириш с майка си. Тя го заслужава. Дийн потърка калния нос на маратонката о стъпалото.
– Това не е толкова лесно.
– По-лесно е, отколкото да пазиш в душата си цялата тази болка. Младият мъж се обърна и закрачи към пикапа.
***
Той остави мръсните маратонки и чорапи на верандата.
Както обикновено, никой не се бе сетил да заключи предната врата. Вътре в къщата беше прохладно и тихо. Обувките му бяха прибрани в една кошница. Бейзболните му шапки висяха на закачалката. До медния поднос, където оставяше ключовете си и други дребни вещи, беше поставена снимката на осемгодишния Дийн. Мършави гърди с ясно очертаващи се ребра, изпъкнали колене, подаващи се изпод шортите, футболен шлем, погълнал почти цялата му глава. Ейприл го беше снимала през онова лято, когато живееха във Венис Бийч. Цялата къща беше осеяна със снимки от детството му, повечето от които дори не си спомняше.
Снощи Райли се опита да го завлече в трапезарията, за да види стенописите, но той искаше да ги види заедно с Блу и затова й отказа. И сега подмина трапезарията и влезе в дневната. Дълбоките кресла бяха идеални за дългото му тяло, а телевизорът беше така поставен, че светлината на лампата не се отразяваше от екрана. Дървената масичка за кафе беше покрита с дебело стъкло, което правеше излишни подложките за чаши. В чекмеджетата имаше всичко, което можеше да му потрябва: книги, дистанционни, резачки за нокти. На горния етаж нито едно легло нямаше табли в долния край при краката, а шкафчетата в баните бяха поставени по-високо от обичайното. Душ-кабините бяха просторни, а върху удължените закачалки за кърпи висяха големите, широки, пухкави кърпи за баня, които Дийн предпочиташе. Ейприл се беше погрижила за всичко.