В ушите му отекнаха пиянските й хълцукания: Не ми се сърди, бебче. Ще бъде по-добре. Обещавам. Кажи, че ме обичаш, бебче. Ако ми кажеш, че ме обичаш, обещавам, че повече няма да пия.
Жената, която се опитваше да го задуши с извратената си непостоянна любов, никога не би могла да създаде този оазис, превърнал се в негов дом.
Днес много му се струпа. Нуждаеше се от време, за да приеме и да се справи с всички тези объркани чувства, само че нали бе разполагал с години? И каква полза от това? През френските прозорци видя Ейприл да влиза в остъклената веранда. Двамата с Джак я бяха построили, но Ейприл я беше проектирала: високия таван, извитите прозорци, застлания с каменни плочи под, който държеше хладно дори и през най-горещите дни.
Тя притисна длани отзад на кръста, докато се опитваше да се съвземе след поредното бягане. По кожата й блестяха капки пот. Беше с черни шорти и яркосин спортен топ с гол гръб. Косата й бе вързана на конска опашка, много по-стилна, отколкото рошавото подобие на прическа на Блу.
Дийн спешно трябваше да си вземе душ. Да остане сам, да проясни мислите си. Имаше нужда да поговори с Блу, която всичко разбираше. Вместо това завъртя дръжката на френските прозорци и пристъпи тихо на верандата.
Термометърът вече показваше трийсет градуса, но плочите по пода охлаждаха приятно ходилата му. Ейприл стоеше с гръб към него. Снощи бе преместил столовете, за да полее верандата с маркуча, но сега тя отново ги бе подредила под масата. Младият мъж отиде до СБ плейъра, поставен върху черната лавица от ковано желязо. Не си направи труда да види кой от албумите на Ейприл е зареден. Харесваше всичките. Натисна копчето.
Ейприл се извъртя рязко, когато музиката гръмна от говорителите. Устните й се разтвориха от изненада. Видя, че целият е изкалян, и понечи да каже нещо, но той я изпревари:
– Искаш ли да танцуваме?
Майка му го зяпна смаяно. Секундите се нижеха мъчително. Той не можеше да измисли какво още да каже, затова започна да се движи в такт с музиката. Крака, бедра, рамене. Тя стоеше като омагьосана. Дийн протегна ръка, но майка му – тази жена, за която танцът беше като въздуха, която танцуваше дори като вървеше, докато простосмъртните просто тътрузеха крака – неговата майка не можеше да помръдне.
– Можеш да го направиш – прошепна младият мъж.
Тя пое въздух на пресекулки, сякаш едновременно изхлипа и се засмя. После изви гръб, вдигна ръце и се отдаде на музиката.
Двамата танцуваха, докато от телата им не започна да се лее пот. От рок до хип-хоп, движенията им бяха отмерени и прецизни, всеки се опитваше да засенчи другия. По врата на Ейприл полепнаха кичури коса, а от босите му крака върху плочите потекоха кални ручейчета. Изведнъж той си спомни, че не танцуваха за пръв път. Когато беше малък, двамата неведнъж се впускаха във вихъра на танца. Тя го откъсваше от видеоигрите или телевизора, а понякога и от закуската, когато се прибираше чак на сутринта. Дийн беше забравил, че имаха и щастливи мигове.
По средата на песента музиката рязко секна. Грачещият звук на гарван разцепи тишината. Двамата се извърнаха и видяха Райли. Момичето стоеше до замлъкналия плейър с ръце на кръста и възмутено изражение.
– Много е високо!
– Хей, пусни го веднага – нареди Ейприл.
– Какво правите вие двамата? Време е за обяд, а не за танци.
– Винаги е време за танци – заяви Дийн. – Ти какво мислиш, Ейприл? Да позволим ли на малката ти сестричка да потанцува с нас?
Ейприл вирна надменно брадичка.
– Съмнявам се, че ще издържи на темпото ни.
– Разбира се, че ще издържа – тросна се Райли. – Но сега искам да обядвам, а вие двамата воните.
Дийн погледна хъм Ейприл и сви рамене насмешливо.
– Няма да издържи.
– Виж ти кой го казва! – ядоса се Райли и смръщи чело. Дийн и Ейприл се втренчиха предизвикателно в нея. Райли не им остана длъжна и ги изгледа кръвнишки. След това пусна музиката и тримата се понесоха в лудешки танц.
23.
Блу нанесе внимателно финия руж по скулите си. Нежният розов оттенък допълваше блестящото червило и черния туш. Освен това за подсилване на ефекта бе подчертала с молив контура на очите и си бе сложила сребристосиви сенки. Изглеждаше страхотно.
Голяма работа, няма що! Ставаше дума само за гордост, не и за красота. Трябваше да докаже нещо на Дийн, преди да си тръгне от Гарисън.
Като излизаше от банята, видя празната кутийка от теста за бременност, която бе хвърлила в кошчето за боклук вчера сутринта, след като Дийн си тръгна. Не беше бременна. Отлично. Просто прекрасно. Не би могла да поеме отговорността за отглеждането и възпитанието на едно дете със скитническия си начин на живот. Навярно никога нямаше да има бебе и така беше по-добре. Във всеки случай никога не би могла да причини на едно дете това, което самата тя беше принудена да понесе. При все това усещаше нова празнота в душата си. Още един провал, който трябваше да преживее.
Запъти се към стаята на Нита. Полите на лятната рокля, купена специално за празненството, погалиха коленете й. Беше яркожълта с волан на подгъва и тясна горна част, подчертаваща бюста й. Новите пурпурни сандали се завързваха на глезените с изящни атлазени панделки. Яркият им цвят и аметистовите обици, които Дийн й бе подарил, придаваха непринудена жизнерадост на изключително женствената рокля.
Нита, седнала пред огледалото, нанасяше последни щрихи по лицето си. С голямата руса перука, дългите диамантени обици и туниката в пастелен цвят, с широки ръкави и висока талия, падаща на меки талази, възрастната дама приличаше на карнавална платформа, предоставена на парадното шествие от собственичката на публичен дом за престарели любовчии, но при все това имаше внушителен и достолепен вид.
– Да вървим, слънчице – рече Блу от прага. – И не забравяйте да изглеждате изненадана.
– За целта е достатъчно само да те погледна – изехидничи Нита и огледа младата жена от главата до петите.
– Е, време беше – сви рамене Блу.
– Отдавна му мина времето! – скастри я старицата. Когато Блу приближи, тя протегна ръка и бухна един кичур от косата й. – Ако ме беше послушала, отдавна щеше да позволиш на Гари да те подстриже така.
– Ако го бях направила, сега щях да съм блондинка.
– Беше просто идея – подсмръкна обидено Нита.
Гари го сърбяха ръцете да докопа косата на Блу още от онази нощ, когато се запознаха в „Барн Грил". Едва се бе настанила на стола му, и той скорострелно скъси дължината на косата й и оформи няколко кокетни кичура, които подчертаваха изразителните й очи. Останалата коса, подстригана на пластове, скосени отзад, обрамчваше лицето й в елегантен безпорядък. Прическата беше прекалено шикозна за вкуса на Блу, но я преобразяваше до неузнаваемост.
– Още от самото начало трябваше да се нагласиш за онзи футболист – отсече Нита. – Тогава може би щеше да те приеме на сериозно.
– Той ме приема на сериозно.
– Отлично знаеш за какво говоря. Той също можеше да се влюби в теб. Също както ти в него.
– Аз съм луда по него, но не съм влюбена. Има голяма разлика. Аз никога не се влюбвам. – Нита не разбираше. Сега Блу можеше да си тръгне от града с високо вдигната глава. Искаше да е сигурна, че Дийн никога повече нямаше да я погледне дори с намек за съжаление.
Младата жена побутна Нита към вратата. Докато излизаха на заден от гаража, рожденичката провери в огледалцето върху сенника дали не си е размазала червилото.
– Трябва да се срамуваш, задето позволяваш на този футболист да те прогони от града. Мястото ти е тук, в Гари сън, а не да скиташ из цяла Америка.
– Не мога да се прехранвам в Гарисън.
– Вече ти казах, че ще ти плащам, ако останеш. При това много повече, отколкото получаваш за глупавите си малки картини.
– Аз обичам да рисувам малките си глупави картини. И не понасям да живея в робство.
– Аз съм тази, която живее в робство – възрази Нита, – имайки предвид как постоянно ме командориш. Заради магарешкия си инат не желаеш да проумееш, че изпускаш златна възможност. Аз няма да живея вечно, а ти отлично знаеш, че няма на кого да оставя парите си.