Задната врата хлопна и Нита слезе по стълбите. Пеньоарът й се развяваше над тъмночервената нощница. Дийн скочи в пикапа, преди старицата да стигне до него. Една немислима вероятност терзаеше съзнанието му. Опита се да я изтика навън, но докато колата набираше скорост надолу по уличката, тази невероятна вероятност ставаше все по-отчетлива. Ами ако Блу му бе казала истината? Ако от тях двамата само той беше влюбеният?
Вярно ли беше? питаше се младата жена, докато за последен път минаваше по Чърч Стрийт. Наистина ли беше страхливка? Свали слънчевите очила и потърка очи с опакото на ръката. Дийн вярваше, че я обича, иначе никога не би произнесъл тези думи. Но и други хора й бяха казвали, че я обичат, и всички охотно я бяха оставили да си отиде. Защо Дийн да е по-различен? Мъжете като него не бяха създадени за жени като нея.
Блу от самото начало осъзнаваше колко опасна е подобна връзка и при все че се стараеше да обуздава емоциите си, му беше отдала сърцето си. Може би един ден любовните му думи ще се превърнат в сладък спомен, но сега бяха като ръждив нож, забит в сърцето й.
Сълзите се стичаха по лицето й. Не можеше да се отърси от обидните му думи: Нахоканата Блу Бейли, изглежда, отдавна е подвила опашка.
Той не разбираше. Колкото и да се стараеше, никой не я бе обичал достатъчно силно, че да пожелае да я задържи завинаги при себе си. Никой и никога…
Дъхът й заседна в дробовете. Колата прелетя покрай пътната табела, обозначаваща края на града. Блу затършува в чантата за носна кърпичка. Докато издухваше носа си, се опитваше безстрастно да се прецени. Надникна в душата си и видя една жена, позволила на страха да направлява живота й.
Намали скоростта. Не можеше ей така да напусне града. Дийн не беше глупак. Не би отдал сърцето си на първата срещната жена. Нима беше толкова осакатена душевно, че не можеше да разпознае истинската любов? Или наистина е реалистка?
Огледа пътя за място, където да обърне, но преди да го открие, чу воя на сирените.
***
Час по-късно Блу седеше пред сивото стоманено бюро срещу началника на полицията Байрън Уесли.
– Не съм откраднала диамантената й огърлица – повтори младата жена навярно за стотен път. – Нита я е сложила в чантата ми.
Шефът на полицията гледаше над главата й в екрана на телевизора, където в момента излъчваха шоуто „Запознайте се с пресата".
– И защо ще го прави?
– За да ме задържи в Гарисън. Вече ви го казах. – Блу удари гневно с юмрук по бюрото. – Искам адвокат.
Началникът извади клечката за зъби от устата си.
– Обикновено в неделя Хал Кейтс играе голф, но можете да му оставите съобщение.
– Хал Кейтс е адвокат на Нита.
– Той е единственият адвокат в града.
Което означаваше, че се налагаше Блу да се обади на Ейприл.
Но Ейприл не вдигаше телефона си, а Блу нямаше номера на Джак. И тъй като Нита бе причината да я арестуват, беше малко вероятно тя да й плати гаранцията. Оставаше Дийн.
– Водете ме в килията – заяви тя на началника. – Трябва да помисля.
***
– Ще освободиш ли днес Блу? – попита го Джак в понеделник сутринта. Двамата с Дийн бяха възседнали по една стълба и боядисваха стената на обора с бяла боя.
Дийн изтри потта от очите си.
– Нямам подобно намерение.
Ейприл, която боядисваше перваза на прозореца, вдигна глава. Червената кърпа, с която бе прибрала косата си, вече бе изпръскана с бели петънца.
– Сигурен ли си, че постъпваш правилно?
– Сигурен съм. И не желая да говоря за това. – Изобщо не беше сигурен. Знаеше единствено, че на Блу не й стигаше куража да продължи играта. Ако Нита не я бе спряла, досега вече щеше да е прекосила половината страна. Когато тази сутрин Дийн се събуди, реши, че или ще се напие и няма да изтрезнява до края на деня, или ще боядисва проклетия обор, докато се умори толкова, че да не чувства никаква болка.
– Тя ми липсва – призна Джак.
Дийн избърса една паяжина с парцала. Въпреки всичко, което й бе казал – признанието, че я обича, и молбата да замине с него за Чикаго и да живеят заедно – тя си бе тръгнала.
– Не смятам, че Блу и Дийн са единствените, които се карат – обади се отдолу Райли. – Мисля, че и вие двамата с Ейприл не се разбирате много добре, татко.
Джак не откъсваше поглед от мястото, което боядисваше.
– Двамата с Ейприл не се караме.
– Мисля, че се карате – настоя Райли. – Вчера почти не си проговорихте и никой не танцува.
– Нали боядисваме – напомни й Ейприл. – Не може постоянно да танцуваме.
– Смятам, че вие двамата трябва да се ожените – изтърси Райли без заобикалки.
– Райли! – Ейприл, която никога и на никого не позволяваше да я смути, се изчерви до уши. Джак остана невъзмутим.
Но Райли продължи да настоява.
– Ако се ожените, Дийн няма да бъде… Нали се сещате. Копеле – прошепна момичето.
– Баща ти е копеле – сряза я Ейприл, – а не Дийн.
– Това беше доста грубо. – Райли взе Пъфи.
– Ейприл ми е сърдита – заговори Джак, като потопи мечето в кофата, окачена на стьлбата. – Макар че не съм сторил нищо, само й предложих да започнем отново да се срещаме.
Дийн се застави да забрави за тревогите си и погледна надолу към сестра си.
– Изчезвай.
– Не искам.
– Трябва да поговоря с тях – рече той. – Нали се сещаш, наши работи, само за възрастни. После ще ти разкажа всичко, обещавам.
Райли се замисли за миг, преди да поведе Пъфи към къщата.
– Не искам да излизам с него – изсъска Ейприл, когато момичето се скри от погледите им. – За него това не е нищо друго, освен зле замаскиран опит да ме вкара в леглото. Не че напоследък се смятам за неустоима съблазън, но я се опитай да го убедиш в противното.
Дийн потръпна.
– Моля ви. Не и пред детето.
Ейприл размаха обвинително четката към Джак и по ръката й потече струйка боя.
– Ти обичаш предизвикателствата, а аз те отблъснах. Това ме превръща в примамлива новост.
Колкото и да му бе противно да слуша подробности за сексуалния живот на родителите си или за липсата на такъв – Дийн също бе заинтригуван от този разговор, затова се насили да запази самообладание.
– Новото в теб е – рече Джак – упоритостта, с която отказваш да се отърсиш от миналото. Двамата продължиха да се обиждат, толкова увлечени в самозащитата си, че не забелязваха раните, които си нанасяха един на друг. Но Дийн ги видя. Слезе от стълбата. Само защото собственият му живот беше пълна бъркотия, не означаваше, че не е наясно от какво се нуждаят родителите му.
– За мен ще означава много, ако вие двамата наистина се помирите, ако можете да спрете да се мразите и да се карате – подхвана той, – но предполагам, че това си е мой проблем. Зная, че не искате да се смятам за грешка, но в същото време осъзнавам, че навярно ви е трудно да се преструвате, когато съм наблизо.
Детска уловка и Блу мигом щеше да я прозре, но в момента беше затворена в килия в градския арест за кражба на огърлица, която Нита бе сложила в чантата й.
– Грешка! – възкликна Ейприл и захвърли четката. – Да не си посмял да се смяташ за грешка. Джак слезе по стълбата и застана до нея. Двамата внезапно се обединиха в един отбор.
– Ти беше чудо, а не грешка – увери той сина си. Дийн потърка едно петно от боя върху ръката си.
– Не зная, Джак. Когато родителите ти се ненавиждат…
– Ние не се ненавиждаме – прекъсна го Джак рязко. – Дори в най-лошите ни периоди никога не сме се мразили.
– Така е било тогава, но сега е друго. – Дийн изтърка още от боята. – Съдейки по това, на което бях свидетел… Няма значение. Не бива да позволявам вашите отношения да ме разстройват. Ще се задоволя с това, което имам. А когато идвате на мачовете ми, ще се постарая да ви осигуря места в противоположните краища на стадиона.
Блу щеше да завърти очи, но Ейприл притисна ръка към гърдите си, оставяйки върху тениската голямо петно боя.
– О, Дийн… Не бива да ни разделяш. Нещата не са такива, каквито изглеждат.