– Не съм резерва. – Дийн прокара ръка през влажната си коса. В спалнята беше дяволски студено, целият бе настръхнал, а още нищо не бе изяснено помежду им. – Трябва да ти кажа нещо, но ми обещай, че ще ме изслушаш, преди да се разбеснееш.
– О, господи, имаш тумор в мозъка! – ахна Блу. – През цялото това време, докато стоя свряна тук…
– Нямам тумор в мозъка! – отрече Дийн разпалено и се гмурна в дълбокото. – Във вчерашния вестник има една моя снимка. Направена е миналата седмица, на благотворителна вечер за събиране на средства за онкологични изследвания.
Тя кимна.
– Нита ми я показа, когато отидох да я навестя.
– Вече си я видяла?
– Да. – Блу продължаваше да се кокори насреща му, сякаш той беше напълно откачил. Дийн пристъпи към нея.
– Видяла си снимката във вчерашния „Сън Таймс"? Онази, на която целувам друга жена? Изражението й най-после се помрачи.
– И коя е тя, между другото? Не е зле да й сритам задника.
Може би беше получил твърде много удари по главата, защото сега му се зави свят и се наложи да приседне на ръба на леглото.
– Нита беше възмутена, повярвай ми. – Блу махна с ръка и закрачи из стаята. – При все че започна да те харесва, тя все още смята, че всички мъже са мръсници.
– А ти не смяташ ли?
– Не всички мъже са мръсници, но не ме карай да си припомням Монти Загубеняка. Знаеш ли, че той имаше наглостта да ми се обади и…
– Не ми пука за Монти! – Дийн скочи от леглото. – Искам да ти обясня за онази снимка!
– Обяснявай тогава – кимна Блу с леко раздразнение.
Дийн нищо не разбираше. Нали тъкмо тя се събуждаше всяка сутрин, обзета от страх, че ще бъде изоставена? Той пристегна възела на кърпата, която заплашваше всеки миг да се свлече от кръста му. Стоях на бара, когато тя дойде при мен. Миналата година излизахме няколко пъти, но между нас нямаше нищо сериозно. Беше пияна и ми се хвърли на врата. Буквално. Дори я подхванах, за да не падне.
– Трябвало е да я оставиш да падне. Хората изобщо не уважават личното ти пространство. Безразличието й вече започваше да го дразни.
– Позволих й да ме целуне. И не я отблъснах.
– Разбирам. Не си искал да я засрамваш. Наоколо е имало и други хора и…
– Точно така. Нейните приятели, моите приятели, цяла тайфа непознати зяпачи и онзи проклет фотограф. Но веднага щом успях да се отскубна от нея, я дръпнах настрани и й обясних съвсем сериозно, че нямам никакви чувства към нея. Забравих за цялата случка до момента, в който вчера видях вестника. Опитах се да ти се обадя, но…
Тя го изгледа изпитателно и лицето й доби каменно изражение.
– Не си се метнал на самолета, за да долетиш дотук само защото си помислил, че ще избягам заради подобна глупост, нали?
– Но аз целувах друга жена.
– Помислил си, че ще изчезна! Помислил си го! Заради тъпата снимка. След всичко, което изтърпях, за да ти докажа, че можеш да разчиташ на мен! – Очите й мятаха светлозелени мълнии. – Ти си пълен идиот! – Блу изхвърча от спалнята.
Дийн не можеше да повярва на случващото се. Ако той беше видял Блу да целува друг мъж, щеше да разпердушини целия свят. Хукна след нея по коридора, а заради мократа кърпа с всяка изминала минута му ставаше все по-студено.
– Да не би да ми казваш, че не си се ядосала или разтревожила – нито за минута – че може би ти изневерявам?
– Не! – Тя заслиза по стълбите, но се спря и се извърна рязко. – Наистина ли очакваш да изпадам в истерия всеки път, когато някоя жена се хвърли на шията ти? Защото, ако е така, то аз ще съм пълна развалина, преди меденият ни месец да е свършил. Макар че ако подобни сцени се разиграват пред очите ми…
Младият мъж застина.
– Да не би току-що да ми предложи брак? Блу настръхна.
– Да не би това да е проблем за теб?
Таблото с резултатите светна и той вдигна ръка, сякаш искаше да поздрави света с победата си.
– Господи, колко те обичам!
– Не съм впечатлена. – Тя затрополи сърдито надолу по стълбите. – Как така аз ти вярвам безусловно, а след всичко, през което преминах… промених целия си живот заради теб! – ти продължаваш да не ми вярваш?
Благоразумието му подсказваше, че сега не е най-подходящият момент да й напомня за миналото. Макар че тя имаше право. Имаше право за всичко и той трябваше да й разкаже какво бе осъзнал за себе си, макар и не точно сега. Заслиза след нея.
– Може би защото… аз съм един неуверен в себе си кретен и за мое нещастие, твърде красив?
– Бинго. – Блу се спря до закачалката. – Дадох ти твърде много власт в тази връзка. Очевидно трябва да поема нещата в свои ръце.
– Може би ще започнеш, като се съблечеш? – Веждите й се събраха в права линия на челото.
Явно нямаше да му се размине толкова лесно, затова Дийн побърза да смени тактиката. – Между другото, откъде се взеха тези дрехи?
– Ейприл ми ги поръчва по каталог. Тя знае, че аз няма да си направя труда. – Блу тръсна глава и къдриците й се разлюляха. – Сега съм твърде ядосана – твърде бясна! – за да се събличам гола.
– Разбирам. Наложи ти се да изтърпиш доста от мен. – Обгърна го усещане за пълен покой, обезпокоявано единствено от набъбналата твърда мъжественост, която дори леденостудената кърпа не можеше да усмири. – Разкажи ми за Атланта, скъпа.
Мъдър ход от негова страна, защото тя тутакси забрави, че той беше неуверен, оглупял от любов идиот.
– О, Дийн, беше невероятно! Той е най-уважаваният и влиятелен търговец в целия Юг. Нита не ме оставяше на мира за картините и накрая толкова ме вбеси, че му изпратих няколко снимки. Той ми се обади на следващия ден и настоя да му покажа всичко.
– И ти не можа да вдигнеш телефона и да ме уведомиш за нещо толкова важно?
– В момента имаш достатъчно тревоги на главата си. Честно, Дийн, ако защитата ти продължава да се разтакава безцелно по игрището, аз…
– Блу… – прекъсна я той, изчерпал всичките си запаси от търпение.
– Както и да е, хареса му всичко! – прекъсна го тя въодушевено. – Ще организира самостоятелна изложба. И няма да повярваш какви цени възнамерява да определи за всяка картина!
Е, всяко нещо си има граници!
– Ще се постараем сватбата да не съвпадне с изложбата. – С две крачки скъси разстоянието помежду им, сграбчи я в обятията си и я целуна, както си мечтаеше от месеци. Тя му отвърна със същия плам. Дявол да го вземе, наистина му отвърна! – Определено ще се оженим, Блу. Веднага след края на сезона.
– Добре.
– Това ли е всичко?
Блу се усмихна и обхвана брадичката му в шепи.
– Ти си надежден човек, Дийн Робилард. Колкото повече рисувах, толкова повече го осъзнавах. И знаеш ли какво още ми стана ясно? – Прокара пръст по долната му устна. – Аз също съм надеждна жена. Лоялна до крайност, което понякога причинява повече беди, отколкото полза. При това съм силна и непоколебима. – Той я притегли към себе си, а тя притисна буза към гърдите му. – Ти ми каза, че трябва да пусна корени, и беше напълно прав. Толкова е лесно да съм щастлива, когато сме заедно. Но аз като че нарочно исках да усложнявам всичко. Истина е, че много ми помогна увереността, че сега имам истинско свое семейство. И… затова вече не се страхувам толкова.
– Радвам се. Ейприл е…
– О, не е Ейприл. – Блу вдигна лице към него. – Ейприл е една от най-скъпите ми приятелки, но нека си го признаем – за нея ти винаги ще бъдеш на първо място. – Блу го погледна извинително. – Истината е, че Нита ме обича, за добро или за лошо. И повярвай ми, тя никога няма да си отиде, освен ако някой не забие кол в сърцето й. – В усмивката й се появи още нещо – дали беше въпрос, или тревога? – Как мислиш, дали можем да помолим Ейприл да организира сватбата? Аз със сигурност ще оплескам всичко, а и честно казано предпочитам да рисувам.
– Не искаш да организираш собствената си сватба?
– Не изгарям от голямо желание. Като цяло сватбите не ме интересуват особено. – Дори не си бе помислял, че тя ще го гледа толкова нежно и замечтано. – От друга страна, да се омъжа за мъжа, когото обичам… Това ме интересува, и още как!