— И за миг няма да повярвам, че съществува мъж, който да не иска този ангел.
Мери повдигна вежди.
— Да, дъщеря ни има вид на ангел, но ти знаеш, че необикновеното й детство, което тя дължи изцяло на теб, не само я направи високомерна и заядлива, но и я лиши от доверие към хората.
— Трябва ли мен да обвиняваш за всичко?
— Да, когато ти действително си отговорен. Безброй пъти те предупреждавах да не я третираш като вещ, с която просто няма как да не се похвалиш. Държеше се с нея като с възрастен, а тя беше само дете. Накара безкрайна върволица от ергени да минава през дома ни с предложения за брак, когато Офелия още не беше готова за такова нещо.
— Ако държиш да знаеш, дори аз се подразних от безбройните предложения.
— А как мислиш се е чувствала тя? Вашите разпри са пословични в целия квартал. Така крещяхте, че ви чуваха на улицата!
Шърман за пореден път се изчерви.
— Забеляза ли, че когато се върна от гостуването си при Лок, не беше толкова избухлива? Едва я познах.
— Ти никога не си виждал добрата й страна по простата причина, че тя е реагирала към теб твърде емоционално. Но да, видях забележителна разлика в нея след прибирането й. Беше омекнала. Сякаш тръните от стеблото на розата бяха опадали.
— Мислиш ли, че от семейство Лок са я смачкали с превъзходството си? — попита Шърман.
— Нищо подобно не мисля. А ние не сме срещали никого от тях, освен виконта и сестра му. Не си въобразявай за хората неща, които може да се окажат напълно погрешни.
Той сви рамене.
— Тогава какво я е променило? Навярно ти е споменала нещичко?
— Аз съм нейната майка, Шърман, не най-добрата й приятелка. Офелия рядко споделя с мен, въпреки че бих дала всичко да е другояче.
Мислите на Мери отново се завърнаха към печалното положение. Думите й заседнаха в гърлото от вълнение и мъка:
— О, Шърман, нашето дете не е щастливо! Съзнаваш ли този простичък факт? Тя е най-красивото момиче на света, а също и най-нещастното.
— Какво да направя?
— Да я разсърдиш? Прощавай, изплъзна ми се от устата. Но трябва да признаваш, че това е единствената й реакция спрямо теб. Не съм сигурна дали това би могло да се промени. Най-странното е, че според мен тя го обича. Не че е казала такова нещо, но заговори ли за него, лицето й грейва. Което не обяснява защо дъщеря ни е тук с нас, а той замина неизвестно къде. Мисля, че Офелия е била права: той наистина не е искал да се жени. Направил го е само заради глупавите слухове, които, ако бих могла да добавя, ти разпространи, разправяйки наляво и надясно, че тя гостува на семейство Лок и очакваш годеж след края на визитата.
Лицето на Шърман се обагри в мораво.
— Ще се отбия при Лок, за да видя накъде духа вятърът.
— Недей — посъветва го Мери. — Да не би допълнително да утежниш положението. — Но после се поправи и разгорещено добави: — Ако обаче до няколко дни зет ни не дойде да прибере жена си, аз лично ще отида да му кажа какво е мнението ми за него. Няма да допусна дъщеря ми да стане за посмешище.
ЧЕТИРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
— Още ли не си станала? Сейди каза, че си будна.
Офелия рязко се изправи в леглото. Беше будна и знаеше, че наближава пладне. Просто не й се ставаше, защото знаеше, че денят ще е труден. И се оказа права. Съдейки по развълнуваните изражения на Джейн и Едит, приятелките й вече знаеха, че тя е лейди Лок.
— Камериерката ми смята, че не бива да се излежавам до късно, и затова ви е пуснала при мен — обясни Офелия и дори се прозя за по-убедително.
— Снощи дълго си будувала, а? — изкиска се, Джейн.
Девойките заеха обичайните си места край масичката за закуска. Изглежда, Сейди беше оставила там поднос с храна при последния си опит да вдигне младата си господарка от леглото.
Забележката на Джейн беше доста дръзка, защото представляваше намек за първата брачна нощ. Но Офелия не беше длъжна да отговаря.
Едит обаче не можеше да сдържа възбудата си и възкликна:
— Такава си късметлийка!
— Току-що разбрахме, че си се сгодила за него — добави Джейн. — Можеш ли да повярваш? Никой не си направи труда да ни осведоми, защото всички смятали, че вече знаем. А сега и това!
— Обаче определено не очаквахме да те намерим тук — каза Едит. — Тази сутрин отидохме в къщата на лорд Лок да те навестим. Икономът не знаеше за какво говорим. Нарече ни лъжкини, когато му обяснихме, че си омъжена за господаря му. Твърдеше, че щом не е чул нищо подобно, значи не може да е вярно. Трябва да уволниш този тип. Не ме интересува, че си е вършел работата, беше изключително груб.
— И така, защо не си там? — полюбопитства Джейн.