— Съгласен съм — изненада я той. — С теб имахме първата си брачна нощ, макар и малко по-рано, отколкото е редно.
Ако си мислеше, че ще я смути, не беше познал. Всъщност Офелия само си припомни колко лековерна е била, колко наивно се бе хванала на лъжите му, как повярва, че той действително иска да й помогне, когато с Дънкан са се смеели зад гърба й. Беше абсолютно без значение, че й е помогнал, тъй като е бил воден от нечисти мотиви.
— Реших да купя къща. Избрах една недалеч оттук. Така лесно ще можеш да гостуваш на родителите си.
— Какво не й е наред на къщата ти?
— Нищо. Моят дом е идеален за мен. Навярно няма да се изненадаш, ако ти кажа, че желая това положение да се запази. Говоря за изцяло твоя къща.
Офелия не очакваше да чуе точно това, но все пак успя да се усмихне.
— Ти май очакваш да нанеса сериозни поражения на къщата ти, а?
— Не отричам, че ми хрумна подобна мисъл. Ти си непредсказуема, Фелия, вероятно най-непредсказуемата жена, която познавам. Предпочитам да не рискувам дома, към който съм привързан.
— Значи брилянтната ти идея е вместо отделни спални да имаме отделни къщи? Ами ако не желая?
— Не правя това за твое удоволствие, драга. Мен ако питаш, спокойно можеш да си останеш тук. Но това в крайна сметка ще предизвика слухове, които ще се отразят на моето семейство. Имай предвид, че ти обърка нещата в момент, когато се канех да освободя и двама ни от мрежата на слуховете.
— Нищо не съм объркала! Ти сам си го навлече на главата, когато реши да се обзалагаш с цената на живота ми!
Той пренебрегна разгорещения й тон и сви рамене.
— И така да е, длъжна си да приемеш предложението ми. Може би още не си разбрала, че сега аз командвам?
Офелия се възмути на самодоволния му тон.
— На твое място нямаше да съм толкова сигурна.
Рейф се изправи със същото гневно изражение, с което я беше порицал преди няколко седмици в Съмърс Глейд.
— Не ме притискай, Офелия. Вече каза и направи достатъчно. Ако е необходимо, ще те вържа на каишка. Предпочитам да не го правя отново, но няма да се поколебая… ако държанието ти стане непоносимо.
Той си тръгна. Заплахата му беше ясна: щеше да я настани в Олдърс Нест, този път сама, а там тя щеше да е безпомощна затворничка. Това беше намекнал с думата „отново“. Но Рейф нямаше да й се изплъзне толкова лесно. Офелия знаеше точно какво да направи.
ЧЕТИРИЙСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
— Идеята ти не я бива — измърмори Сейди, докато наместваше одеялцето върху скута си и продължаваше да гледа загрижено през прозорчето на каретата.
— Идеята е чудесна — поправи я Офелия.
— Не можеш просто така да се натрапваш на хората, не и на тези хора.
Младата жена повдигна рамене.
— Той може и да е херцог, но освен това е мой свекър. Наистина ли смяташ, че няма да ме посрещне топло?
— Не е там работата. Ами ако вече е чул, че сте разделени със сина му?
— Още никой не знае. Даже Рейф не знае. Той си въобразява, че на него му е хрумнало да не живеем заедно.
— Трябваше да се нанесеш в къщата, която ти е купил, вместо да се натрапваш на роднините му.
Офелия въздъхна. Днес Сейди не спираше да мърмори. Офелия и бездруго се притесняваше от първата си среща с херцога, а камериерката с нищо не допринасяше за оправяне на положението.
— Първо, не се натрапвам. Второ, не смятам да стъпя в къщата, която Рейф ми купи.
— Но той я купи специално за теб!
— Да. Много съм доволна, че си пропиля парите. Щом се върна в Лондон, възнамерявам да бръкна още по-дълбоко в джоба му. Ще направя разточителна обиколка по магазините и ще му изпратя сметките.
— Това е дори по-лоша идея, отколкото да отиваш в Норфорд Хол — предупреди я Сейди.
— Напоследък обявяваш всичко за „лоша идея“.
— Защото пак се върна към старите си навици. Просто бях свикнала с новото ти аз…
— Не е вярно — прекъсна я Офелия. — Връщам се към старите си привички само по отношение на него.
— Вярно е — призна с въздишка Сейди. — Извинявай. Просто възлагах големи надежди на брака ти. Щеше ми се най-сетне да намериш мир далеч от баща си, да имаш любовта на достоен мъж, да ти се родят деца, които да обожавам… сигурна ли си, че не си в положение?
— Да, абсолютно — отвърна Офелия, въпреки че не беше сигурна. — Накарай кочияша да спре за малко, защото пак ми се повръща.
— В положение си, нали?
— Не, не съм. Няма значение, премина ми. Просто стомахът ми се преобръща от гняв към Рейф, а този неравен път не помага.
— Няма нищо лошо в това да чакаш дете. Все пак си омъжена жена.
— Не съм бременна!
— Хубаво. Обаче никога преди не ти се е повръщало от гняв.