— Главно хубостта ми подтикна баща ми да гледа на мен като на скъпа вещ, с която да се хвали, което доведе до големи разногласия между двама ни. Реакцията на хората, които ме виждат за пръв път, може да бъде доста досадна. Например племенникът ти.
Херцогът гръмко се засмя.
— Рупърт не е най-добрият пример, драга моя. Момчето се държи така около всяка фуста. Но все пак разбирам защо подобна реакция може да бъде проблем.
— Не са само мъжете. Жените също се тълпят около мен, но само за да свържат името си с моето. Моето лице ме направи изключително популярна. Също така ме накара да изпитвам недоверие към хората. Те рядко са искрени с мен. Затова наричам красотата си наказание.
Херцогът я погледна внимателно.
— Човек би помислил, че на момиче с такава невероятна външност му е било лесно в живота. А всъщност е точно обратното.
Офелия сви рамене.
— Вече съм по-философски настроена и това е дело на твоя син. Той ми помогна да придобия по-широк поглед върху нещата. Каква удивителна разлика: да придобия известна увереност, след като такава въобще ми липсваше.
— Да, той ми каза, че е… работил с теб.
Паузата я наведе на мисълта, че Рейф е разказал на баща си прекалено много за взаимоотношенията им. Не беше изключено да е споменал, че са били интимни. Баща и син навярно бяха достатъчно близки, за да обсъждат такива неща. Офелия се изчерви, но пребледня, когато херцогът попита:
— Между другото, къде е младоженецът? Очаквах да те доведе тук и да те представи.
Тя се поколеба за миг, после призна:
— Рейф не знае, че съм тук. С него не си говорим. И живеем разделени.
Престън моментално се намръщи.
— Отказваш да живееш със сина ми?
— Напротив. Оженихме се и той ме върна в дома на родителите ми.
Престън незабавно скочи на крака. Лицето му пламтеше.
— Ще види този негодник!
Офелия не беше изненадана, че той застава на нейна страна; или пък може би просто бе обиден от поведението на сина си. Колкото и да е странно, тя реши да защити Рейф:
— Той не искаше да се жени за мен. Сърди ми се, защото чувства, че е бил принуден на този брак.
Престън осмисли чутото от нея и седна с тежка въздишка.
— Боя се, че аз съм виновен. Кажи-речи му наредих да те вземе за жена. Нали се досещаш, слуховете… Не можех да допусна да продължат да се разпространяват. Те можеха сериозно да навредят на репутацията ти, ако не беше сгодена за Рейф. Но определено не очаквах такова бързо развитие на нещата.
— Нито пък той. Всъщност той изобщо не смяташе да се жени за мен. Намерението му беше да пресече слуховете и да се отърве от брачния капан. Но гневът ми излезе от контрол и аз го провокирах да действа прибързано. Така че вината изобщо не е ваша.
— Бих се заклел, че той спомена, че избухливостта ти е обуздана.
Офелия присви устни.
— Нима? Е, до голяма степен това е вярно. Напоследък дори мога да изкарам цял разговор с баща си, без да се развикам. Единственото изключение е Рейф: що се отнася до него, не мога да се укротя.
— Разбирам — замислено изрече херцогът.
Офелия си пожела и тя да разбираше.
— За всеки случай предпочитам да не живея сама в къщата, която ми е купил. Сигурна съм, че е хубава и вероятно някой ден с удоволствие ще се настаня там. Но точно сега ме обземат такива мрачни настроения, че е по-добре да остана в компанията на други хора.
— Тук си добре дошла — съвсем искрено заяви Престън.
— Благодаря, но дойдох по други причини. Камериерката ми Сейди смята, че чакам дете…
— Наистина ли? — прекъсна я той с усмивка. — Значи в крайна сметка не те е зарязал непосредствено след венчавката?
— О, напротив. Но времето, което прекарахме в Олдърс Нест, беше — как да се изразя? — наситено със събития. — По изражението му, на което се бореха разбиране и неодобрение, Офелия с облекчение установи, че не е нужно да се задълбочава в темата. — Но както започнах да обяснявам, не мисля, че Сейди е права. Но в случай, че тя все пак е права, смятам, че моментът е подходящ да се запозная със семейството на Рейф. Честна дума, исках да се уверя, че не всичките му роднини са вбесяващи като него.
Херцог Норфорд не се обиди от забележката, а избухна в смях.
ЧЕТИРИЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Затишието преди бурята направо подлудяваше Рейф. Той очакваше жена му да извърши някоя щуротия, за да го вбеси. Беше му обещала възмездие. Беше се заклела, че ще го накара да страда. Той се беше отдръпнал от нея, защото тя беше в състояние да го накара да направи нещо, за което да съжалява.
Беше отишъл да я търси. Беше посетил няколко бала с надеждата да я види, но тя или ходеше на различни приеми, или беше заета с преместването в новата къща.