Да, тя го обичаше и мразеше едновременно. Утре щеше да открие начин да се справи с чувствата си. Точно сега той внимателно смъкваше нощницата й, за да й покаже онова, за което бе споменал в Олдърс Нест: какво ще е да го направят на истинско легло, където той ще може да посвети нужното време на удоволствието й.
ПЕТДЕСЕТА ГЛАВА
Каква страхливка се оказа! Тази нощ Офелия повече не заспа, което за нещастие доведе до дълбоко вглеждане в себе си. Проля няколко сълзи и накрая реши да не съсипва иначе прекрасната нощ с жлъчни укори. На сутринта щеше да има достатъчно време да се кае. Преди разсъмване, докато съпругът й спеше дълбоко, тя се измъкна от спалнята, облече се за път, събуди Сейди и нареди да приготвят каретата. Замина си тихо, без да буди много членове на домакинството.
Остави бележка на Престън Лок, в която му благодареше за гостоприемството и го молеше да не споменава пред сина си какво са обсъждали. Ако се окажеше, че е бременна, искаше Рейф да научи от нея, че ще си имат дете. Кратките й пристъпи на гадене се бяха появили, докато кипеше от гняв. Това бе достатъчно добро основание стомахът й да се бунтува.
Налагаше й се само да обясни на Сейди защо си тръгват толкова неочаквано, за да няма въпроси или оплаквания от страна на камериерката.
Едва бе направила две стъпки към чакащата карета, Офелия се закова на място.
— Забравих нещо. Ей-сега се връщам — каза тя на Сейди и се затича обратно към Норфорд Хол.
Рейф още спеше. Главата му се беше смъкнала от възглавницата, едната му ръка бе преметната към нейната половина от леглото, сякаш още я прегръщаше. Тя се наведе и го целуна по челото. Не биваше да го буди: цялата горчилка, която я тровеше, щеше да се излее — ето, по лицето й вече се търкаляха сълзи. Но нямаше да го остави така без обяснение. Написа втора бележка на слабата светлина от огъня в камината и я остави на един лакей. После се присъедини към Сейди в каретата.
Спа почти през целия път, наваксвайки си пропуснатото през нощта.
Пристигна в Лондон малко преди пладне, точно навреме, за да обядва с майка си.
— Пътуването ти се оказа кратко — отбеляза Мери, докато нареждаше на слугите да поставят прибори и за Офелия. — Не те очаквахме толкова скоро. Зле ли мина?
— Мина добре, мамо. Членовете на семейство Лок са много приятни хора. А бабата на Рейф, вдовстващата херцогиня, е невероятна. През цялото време ме бъркаше с внучка си Аманда, която обожава. Ето защо с нея се разбирахме прекрасно.
— Тогава защо не поостана още?
— Рейф дойде.
Поне за Мери това просто изречение говореше толкова много, че тя не поиска допълнителни разяснения.
— Страхувах се, че ще стане така. Икономът ми каза, че е дошъл тук да пита за теб. Господин Нейтс не знаел, че трябва да пази местопребиваването ти в тайна.
Офелия сви рамене, без да съзнава колко потисната изглежда.
— Няма нищо. Поне се запознах с някои негови роднини в приятна атмосфера. Просто исках да им спестя някои от словесните ни престрелки. Предпочитам те да не знаят колко лесно избухвам, когато той е близо до мен.
— Днес си почини от пътуването, а утре ще обиколим магазините! — изведнъж предложи Мери. — Трябва да се разсееш с нещо приятно.
Офелия понечи да се съгласи. Беше готова на всичко, което щеше да й даде макар и временно облекчение. Но тогава миризмата на задушената риба накара стомахът й да се разбунтува. Но тя обожаваше риба, приготвена на пара! А в момента никак не беше сърдита.
— Да отидем още този следобед — припряно отвърна тя и се отдръпна като опарена от чинията, поставена пред нея. — Нито съм уморена, нито гладна. Докато ти се наобядваш, ще отида да се преоблека.
Не изчака отговора на майка си. Изтича от стаята, бягайки колкото е възможно по-далеч от отблъскващата миризма.
Рейфиъл се събуди. Тялото му беше отпуснато и отпочинало. Бе сигурен, че от месеци не е спал така добре. Преди да стане от леглото, помириса празната възглавница до себе си и се усмихна. Беше доловил парфюма на Офелия. Не е било сън. Сега я нямаше в стаята, но дрехите й бяха навсякъде.
Не можеше още да му се сърди. Това бе първото, което си помисли, докато ставаше. Не бе възможно да се люби така с него и да иска да му забие нож в гърба. Тук се беше случило нещо, което бе изтрило част от гнева й.
Вероятно трябваше да благодари на баща си за това. Престън имаше успокояващо въздействие и върху приятели, и върху врагове. Ако можеше да се каже, че някой е роден дипломат, всички щяха да посочат Престън. Той не спореше, а умело и разумно излагаше своето становище. Ако го опровергаеха, просто се засмиваше. Изключение правеше единствено с децата си. Що се отнася до сестрите му, здраво дърпаше конците.