Рейфиъл се облече и отиде да потърси жена си и баща си. Като се имаше предвид ранният час, първо провери в салона за закуска. Там завари само Престън.
— Още не си забравил как да правиш чудеса, нали?
— Тази седмица не си нося ореола. Доста си приказлив за това време на деня. Седни и кажи каквото имаш да казваш.
— Разбира се, говоря за Офелия. — Рейфиъл благодари на прислужника, който остави няколко чинии с храна пред него. — Как си успял да уталожиш гнева й?
Баща ми поклати глава.
— Нямаше какво да уталожвам, защото тя не дойде тук разгневена.
— Не се ли опита да създава неприятности? Не ме ли обяви за по-черен от дявол?
— Напротив. Намирам жена ти за очарователна, пряма и готова да поеме отговорност за грешките си. Тя дори призна, че с гнева си те е подтикнала да се ожениш за нея, но въпросът ми е защо си се оставил да бъдеш провокиран. Можеше официално да обявиш годежа и да се венчаете след разумен период от време. Не мислиш ли, че е искала хубава сватба, на която да присъстват приятелките й, роднините й? Твоите приятели и роднини?
Рейфиъл се изчерви. Знаеше, че ще трябва да отговаря защо е изключил семейството си от церемонията. Наистина щеше да изпитва угризения, ако сватбата бе весела. Но нещата не стояха така, а и вече се чувстваше достатъчно неудобно.
— Ще ти отговоря честно, татко. Сватбата или щеше да се случи така, или изобщо нямаше да се случи.
Престън се смръщи.
— Въпреки слуховете? Да не казваш, че щеше да хвърлиш момичето на вълците?
— Разбира се, че не. Просто щях да ги опровергая. Видели са една нищо и никаква целувка, за бога!
— Видели са много повече. Видели са те как заминаваш с нея, а после и двамата изчезвате за една седмица.
— На гости при семейството ми — поправи го Рейфиъл. — Ти ми посочи, че баща й се е хвалел, когато се видяхме миналия път.
— Да, той се хвалеше, че си довел дъщеря му именно в Норфорд Хол. Не ти споменах обаче, че онази седмица наистина имах посетители, които те търсиха тук и получиха отговор, че те няма. Не е трудно да събереш две и две, Рейф. И тъй като вече сме обсъждали тези неща, нека те попитам: ако нямаше слухове, щеше ли просто да стоиш и да наблюдаваш как тя се омъжва за друг? Имай предвид, че вече съм я виждал.
— Забрави за момент, че тя е най-красивата жена в Англия. Какво би помислил за нея, ако отвътре Офелия беше само черен лед — злобна, сприхава…
— За една и съща жена ли говорим?
Рейф въздъхна.
— Добре, за да бъда честен, ще призная, че ме мъчеха угризения, че я връщам обратно в Лондон. Бях се привързал към нея по време на престоя й в Олдърс Нест, дори нещо повече. Но смятах, че се е променила, че вече не е опърничавата девойка. Дори не бе изключено да поискам ръката й — ако бях останал на същото мнение.
— Не видях нищо опърничаво в нея.
— Защото когато поиска, може да крие езика си на пепелянка. Тя ме беше убедила, че старата Офелия си е отишла. Действително вярвах, че съм й помогнал да стане по-добър човек. Тя обаче си призна, че това е било хитрост, за да ме накара час по-скоро да я върна в Лондон.
— Сигурен ли си?
— Какво искаш да кажеш?
— Може би не си се лъгал, когато си я смятал за нов човек. Може би се лъжеш сега.
ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Очарователна? Пряма? Готова да поеме своята отговорност за действията си? Такава бе новата Офелия, не старата, с която Рейф си имаше взимане-даване, откакто тя бе научила за проклетия облог. Единствено той ли виждаше опърничавата жена?
Вече нямаше да си блъска главата с предположения. Направо щеше да отиде при нея и да я попита. И в двата случая го беше заблудила напълно. Рейф не обичаше да го правят на глупак. Но сега щеше да се върне в Лондон и да разплете случая.
Беше напуснала Норфорд Хол преди съмване. Изглежда се беше измъкнала, без дори да събере дрехите си. Това вероятно би го събудило, а тя очевидно не е имала желание да обсъжда случилото се помежду им. А може би е искала…
Лакеят му предаде бележката й точно когато си тръгваше. Той се обнадежди при този неочакван знак:
Още не си се прибрал у дома. Любенето ни беше само примирие. Ако наистина искаш да разбереш колко е хубаво да се върнеш у дома, трябва да ми обясниш защо си започнал да си играеш с живота ми от чист каприз?
Нима не бе чула нищо от думите му? Или е била прекалено разгневена, за да го чуе? Рейф се закле, че с нея ще обсъдят този и много други въпроси.
Когато пристигна в Лондон, той незабавно се отправи към къщата й. Оказа се, че я е изпуснал само за половин час. Осведомиха го, че е излязла да пазарува с майка си на Бонд Стрийт. Не, дамите не споменали в кои точно магазини ще се отбият. Той просто трябвало да почака, докато се приберат. Рейф се съмняваше, че ще намери Офелия на претъпканата улица малко след пладне, когато беше пиковият час. Щеше да му се наложи да влиза във всеки магазин.