Все пак се отправи натам.
Офелия никога не е била толкова разсеяна. Не слушаше майка си, която я водеше от един магазин в друг. Когато й се наложи да вземе решение за покупка, успя да измърмори едносричен отговор, но не знаеше за какво.
Щеше да си има бебе. Вече не можеше да го отрича, щом й се гадеше при миризмата на едно от любимите й ястия. Беше се оправила, щом се отдалечи от трапезарията!
Щеше да си има бебе. Едно кривване от правия път и ето ти най-чудесният резултат. Бебе. Колко странно: мисълта за дете я изпълваше с радост. Колко глупава е била да си затваря очите пред фактите. Колко удивителни бяха майчинските инстинкти, които се надигаха в нея. Това бебе щеше да бъде отгледано правилно. Знаеше как не се възпитава дете, следователно просто щеше да върши нещата различно. Това дете щеше да бъде обичано и закриляно. Нямаше да прави отстъпки по въпроса за бъдещето му. Обичаше майка си, но си даваше сметка, че Мери прекалено често е отстъпвала пред волята на Шърман. Офелия нямаше да допусне нейните грешки. Щеше да се бори със зъби и нокти.
Предполагаше, че е редно да каже на Рейф, но всяко нещо с времето си. На първо време й се искаше тя самата да свикне с тази мисъл. Той беше избрал да не живее с нея, така че губеше правото си да научи незабавно. Що се отнася до нея, Рейф можеше да пропусне раждането на собственото си дете — не, сега говореше гневът й. Трябваше да се освободи от този гняв преди раждането. Нейното бебе нямаше да слуша викове и скандали.
— Фили? Фили, добре ли си?
Офелия се опомни и видя, че майка й току-що е влязла в магазин с многобройни мостри от дантела, изложени на тясното прозорче, служещо за витрина. Обърна се да види кой я е заговорил и остана изненадана да открие, че Мейвис Нюболт стои до нея на претъпкания тротоар. Лицето й бе разтревожено, ръцете й бяха напъхани в маншон. Мейвис, нейният единствен враг, се тревожеше за нея? Надали.
Какъв беше въпросът? А, да.
— Добре съм — предпазливо отвърна Офелия. Не бе виждала Мейвис от приема в Съмърс Глейд, а двете им стълкновения там не бяха никак приятни. — Защо питаш?
Мейвис повдигна рамене.
— Все едно бродеше в друг свят.
— Така ли? За момент наистина се бях отнесла.
— Тъкмо минавах с каретата си и те видях. Трябваше да спра.
Офелия незабавно се изпълни с ужас. Нямаше да се скарат тук, нали?
— Защо? — остро попита тя.
Изведнъж Мейвис започна да нервничи.
— От няколко дена все смятам да мина да те видя. Искаш ли да се разходим с каретата ми и да си поговорим?
— Да си поговорим ли? Нима между нас остана нещо неизречено?
Мейвис се дръпна, за да пропусне мъж и жена, хванати под ръка. Тротоарът бе почти толкова претъпкан с пешеходци, колкото улицата — с файтони, карети и каруци.
— Исках да те поздравя по случай женитбата ти.
— Благодаря.
— И да ти пожелая…
— Недей — остро я прекъсна Офелия и незабавно съжали за тона си.
Бързо овладя надигащия се гняв. Съзнаваше, че е способна да го укроти и изпита гордост от силата си. Мейвис и баща й бяха хората, които извикваха най-лошото у нея, но тя успяваше да превъзмогне озлоблението си.
— Без повече злобни забележки — по-спокойно завърши тя.
— Нямаше да…
— Моля ти се, Мейвис. Повече не искам да се караме.
— Аз също.
Офелия недоверчиво изгледа бившата си приятелка. Просто не можеше да й повярва. В крайна сметка Мейвис не беше успяла да си отмъсти, не и колкото се надяваше. Всичко, което постигна в Съмърс Глейд, бе да притесни Офелия — или поне тя така си мислеше. Мейвис не знаеше колко я е наранила. И никога нямаше да узнае.
— По изражението ти съдя, че не ми вярваш, и не те виня. — В гласа на Мейвис долови съжаление. — Всичката ми омраза към теб е била неоправдана. Мислех, че ме лъжеш за Александър. Знаех, че тогава лъжеше непрекъснато — все за дреболии, тъй че не се притеснявах особено. Мислех, че сме приятелки до момента, в който ти се опита да ме убедиш, че Александър е нищожество, което само ме използва, за да се добере до теб. Не ти повярвах. През цялото време бях много нещастна, защото не исках да те мразя, но просто не можех да се овладея.
Гласът на Мейвис секна и в гърлото на Офелия се надигна буца.
— Защо отново обсъждаме тази тема, Мейвис?