— Наскоро видях Александър. Наследницата, за която се беше оженил, го е напуснала. Бях чула слуховете, но толкова отдавна не го бях виждала. Сега е надебелял, състарен и очевидно се е пропил. Беше пиян, когато го срещнах. Дори не ме позна. Когато му напомних коя съм, само ми се изсмя.
— Съжалявам — каза Офелия, но старата й приятелка не я чу.
— Знаеш ли какво ми каза? „Ах, лековерната глупачка, която мислеше, че ще се оженя за нея. Сега поумня ли, гълъбче?“ — И тя заплака.
Офелия протегна ръка към нея, но Мейвис я отблъсна.
— Ти ме предупреди, но вместо да те послушам, аз те намразих. Божичко, толкова съжалявам! Само това исках да ти кажа. — Сълзите се стичаха по лицето й, когато се втурна към каретата си от другата страна на улицата.
Офелия се опита да я спре. Извика я по име, но Мейвис не се обърна. Помисли да я догони, но движението по улицата беше прекалено натоварено, а една карета май беше излязла от контрол, защото минаваше опасно близо до останалите превозни средства. Утре Офелия щеше да навести Мейвис и да я увери, че не изпитва лоши чувства… освен към мъжа си. Двете дори можеха да се сприятелят отново.
Продължи да наблюдава Мейвис, защото искаше да е сигурна, че се е добрала благополучно до отсрещния тротоар. Все пак младата жена не се оглеждаше. Изведнъж Офелия се намръщи: препускащата карета се носеше право към Мейвис!
Тя скочи на улицата. Никога не беше тичала така бързо. Заобиколи някаква бавна каруца, избягна един конник. С малко късмет щеше да издърпа Мейвис от пътя на опасното возило. Но кочияшът очевидно имаше някакъв контрол над подплашените коне. Той се бореше с юздите и крещеше на хората да се отдръпнат. Дори успя да намали скоростта. В последната секунда зави, за да заобиколи Мейвис, и се натъкна на Офелия.
Щеше да е добре, ако каретата беше блъснала Офелия така, че тя да падне встрани. Но не би. Тя попадна точно под конските копита. Незабавно цялото й тяло беше пронизано от болка — гърдите, рамената, лицето… Толкова много болка. След секунди вече не знаеше къде я боли. Светлината гаснеше от очите й.
ПЕТДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Рейфиъл забеляза тълпата, обкръжила голямата карета, което обикновено беше признак за злополука, и подмина нататък.
Пътни инциденти се случваха прекалено често в Лондон, и то не само на оживени улици като тази. Ако тук нямаше никого, Рейф щеше да се притече на помощ на пострадалите, но при толкова хора наоколо намесата му беше излишна.
Той надничаше в страничните улички, търсейки позната руса глава. Надяваше се, че ще хване Офелия на път между два магазина и ще си спести досадното влизане в някой от тях. Неколцина негови познати спряха и го поздравиха. Той само кимна разсеяно и продължи да се оглежда. Някакъв мъж — май лорд Тисъл? — се приближи към него на кон и за момент му препречи пътя.
— Възнамерявах да те потърся, Лок — каза той и дръпна коня си така, че да не пречи. — Божичко, така ме измъчва съвестта! Когато те видях да се целуваш с лейди О в трапезарията, така се изненадах, че веднага се разприказвах. Надявам се, че не си бил принуден да се ожениш за нея, защото не мога да си държа езика зад зъбите. Разбира се, трудно ми е да си представя, че някой мъж може да отблъсне такава хубавица, но…
Рейфиъл го прекъсна:
— Всичко е наред — увери го, за да се отърве от него. — Не се тревожи.
Бързо пришпори коня си, за да не би да го спрат отново. Значи тя е излъгала? Баща му е бил прав. Както си мислеше първоначално, слуховете не бяха нейно дело. Нима Офелия се бе обявила за техен автор, защото е знаела, че това ще му подейства като плесница?
Рейф изгаряше от нетърпение да научи истината. Той прекоси улицата до края, после се върна обратно за нова обиколка. Когато отново приближи местопроизшествието, което бе привлякло още по-голям брой зяпачи, най-накрая реши, че Офелия може би е сред тълпата любопитни да видят какво се е случило. Дръпна коня си встрани, за да не пречи на движението, и се зае да я търси.
Не видя Офелия, но бързо съзря Мейвис Нюболт, която стоеше в центъра на множеството и плачеше. Рейф първо се намръщи, а после го обзе вцепеняващ ужас. Присъствието на Мейвис бе прекалено голямо съвпадение. Скочи от коня си и си проправи път през тълпата. Там зърна русата глава, която търсеше — окървавена на земята.
— Какво си направила? — изкрещя той на Мейвис. — Под каретата ли я блъсна?
— Тя се опита да ме спаси — прошепна момичето, което очевидно беше в шок.
Рейф не я чу. Вече бе коленичил до Офелия. Боеше се да я докосне. Изглеждаше като птица с прекършени криле. Дишането й бе едва доловимо. Конска подкова, вероятно с разхлабен пирон, беше разкъсала палтото и роклята й. Платът беше напоен с кръв. Рейф не можеше да прецени дали по тялото й има много наранявания. Едно беше сигурно: каретата не просто я беше блъснала, тя бе стъпкана от конете. Палтото й беше изцапано с кални отпечатъци от подкови.