При последното си идване беше отседнал в дома на леля си. Есмералда беше най-голямата от многото сестри на баща му. Беше се омъжила за шотландец, но с условието да живеят в Англия. Мъжът й се беше съгласил, но при положение, че домът им ще е близо до Шотландия. Даже беше предложил да живеят на границата! Двамата се споразумяха за Дърам: графство по на юг, но все още много далече от Лондон. Когато овдовя, Есмералда можеше да се премести по-близо до роднините си, но през годините беше обикнала Дърам. Рейфиъл се зачуди как не се беше сетил за нея.
Ако не грешеше, къщата й беше само на няколко километра. В случай че вече не я беше подминал. Е, тогава щеше да се върне. Офелия нямаше да разбере, че се намират в Дърам, северно от Йоркшир, а не на юг, преполовили пътя за Лондон. Всъщност леля му щеше да бъде много по-подходяща придружителка за нея от камериерката й. Рейфиъл не се съмняваше, че Есмералда с радост ще му погостува за малко в Олдърс Нест. В крайна сметка трябваше да се погрижи от импулсивния му план да не последва скандал.
За щастие вече бе отстранил най-съществената пречка, а именно родителите на Офелия. Набързо беше съчинил кратко обяснение и им го беше изпратил по лакея, който трябваше да откара Офелия. Така с един удар беше убил два заека, понеже беше уверил човека, че той ще се погрижи за младата дама.
Родителите й много се впечатляваха от хора с титли, по-високи от тяхната. Фактът, че са уредили женитбата на дъщеря си против нейните желания говореше в подкрепа на това. Рейфиъл не се съмняваше, че те ще бъдат доволни красивата Офелия да погостува на семейството му. Беше намекнал, че той лично ще вземе девойката под крилото си. Ако графът и графинята решаха, че тя, е събудила интереса му, е, надали някой можеше да го обвинява за налудничавите им изводи.
Осем километра по главния път и половин час по страничния го отведе до къщата на леля Есме. Вече се беше стъмнило напълно, но в салона светеше. Офелия лесно щеше да види, че не са отседнали в някой хан.
Рейфиъл се напрегна в очакване на неприятната сцена, отвори вратичката на каретата и подаде ръка на дамата. Тя я пое, без дори да го погледне. В края на краищата един прост лакей не заслужаваше вниманието й.
Но той я загледа как слиза по стълбичката и въздъхна. Дрехите на Офелия бяха измачкани от дългото пътуване. Очите й бяха подпухнали и зачервени от сълзите, но изящната й красота продължаваше да е зашеметяваща. Когато я видя за пръв път в Съмърс Глейд, направо остана без дъх. За щастие тогава се намираше в другия край на помещението и когато й беше представен, се беше овладял.
Тя се обърна да заръча нещо на камериерката си и ахна, когато погледът й случайно попадна на него.
— Какво търсиш тук, по дяволите? — попита тя. — Преследваш ме на връщане в Лондон?
— Съвсем не. Ти прие за даденост, че някой от лакеите на маркиза ще те откара до Лондон, но по една случайност щяха да те заведат само до Оксбоу и там да ти потърсят кочияш. Не им плащат да отсъстват от Съмърс Глейд с дни, освен ако не е по изрично разпореждане на маркиза. Аз ти правя услуга, хубавице, тъй като случайно с теб сме в една посока.
— Ти ли караш?
— Невероятно, а?
Тя изсумтя, навярно заради наглата му усмивка.
— Не очаквай никакви благодарности, щом не съм те молила за това.
Рейфиъл не лъжеше и не понасяше лъжците. Но в противен случай трябваше да й каже, че бяга с нея, а тя нямаше да приеме добре новината, сигурен беше това. Офелия още нямаше представа, че не пътуват към Лондон, и той предпочиташе нещата да си останат така до пристигането им в Олдърс Нест.
Тя въздъхна и се запъти към входната врата, но забави крачка и накрая спря, когато осъзна, че стои пред нечие жилище, а не пред конюшня, както си мислеше.
— Къде сме? — попита, хвърляйки му поглед през рамо. Сега тонът й издаваше най-обикновено любопитство.
Той помогна на камериерката да слезе, преди да мине покрай Офелия и да почука на вратата. Не я караше нарочно да чака за отговор. Още не знаеше колко е нетърпелива. Просто в настоящия момент целта му беше да внимава с всяка дума, която изрича пред нея. Ето защо, когато се обърна, установи, че тя го изпепелява с поглед. Отне му време да възвърне обичайното си спокойствие и да се усмихне безгрижно.
— Ъ-ъ, имам огромно семейство и роднини, пръснати по цяла Англия. Доста е удобно, когато си на дълъг път. Тук живее леля ми Есмералда. Тя предпочита да й казват Есме. Ще пренощуваме в дома й. Уверявам те, че леля може да ти предложи мека постеля, с каквато никой хан не може да се похвали.
Преди да е довършил, вратата се отвори. Старият Уилям стоеше насреща им и ги гледаше, присвил очи зад очилата си. Уилям беше икономът, когото леля му бе откраднала от баща си, когато се омъжваше преди толкова години. Поне така твърдеше старият херцог.