— Ще кажем, че е било нещастен случай — промърмори той.
— Но не е било — казах обвинително. — Докато тези павилиони са лежали долу в трансептите, някой сигурно е повредил и двата, като е прерязал слепващата смес и е изпилил с трион напречната греда. Светлината в трансептите е слаба. Злосторникът сигурно е обработвал павилиона на Казалес, когато са го обезпокоили и си е тръгнал, но павилионът на Бакел е бил фатално отслабен. Напречните греди са били срязани. След като павилионът е бил издигнат и украсен, сър Джон Бакел е заел поста си. Той беше едър човек в тежка броня; сигурно се е облегнал и е седнал. Отслабеният покрив накрая се е пречупил и е рухнал, смазвайки черепа му. Казалес е трябвало да бъде сполетян от същата участ.
— Не сме го сторили — умолително изрече мъжът. — Не сме ние! Дъбът беше от най-хубавия, носещите греди и пролуките за тях съвпадаха, не може да ни обвиняват.
Огледах се в мрачното абатство. Свещите бяха догорели, само няколко още припламваха. Зимният ден отиваше към края си, стъмваше се. Помислих си, че в дните преди коронацията някой е могъл много лесно да се промъкне през мрака с трион или остър като бръснач нож и да отслаби покривите на двата павилиона. И кой би забелязал? Дори когато павилионът рухна, очите на всички бяха насочени към олтара. И двамата мъже очевидно бяха белязани да умрат — даден от Господа знак по време на коронацията на краля, че не всичко е наред, че небесната мощ не е на страната на нашия владетел. Подобна вреда можеше лесно да бъде причинена в това зле осветено място…
— Матилда, Матилда! — Казалес и Розалети, с развети плащове, идваха с широки крачки по нефа. Казалес описа какво става в Голямата зала: пиршеството по случай коронацията било провалено от трагичната смърт на Бакел, а някои от благородниците си били тръгнали още преди да бъде сервирано първото блюдо. Той пристъпи в кръга бледа светлина. Розалети стоеше като сянка зад него — и двамата се взряха надолу към дървения павилион.
— Какво става, Матилда?
Разказах на Казалес точно какво съм открила. Рицарят огледа лично павилиона, подритна стената му и приближавайки се бързо, хвана майстора за дрехата и го придърпа по-близо. Човекът, ужасен, забъбри несвързано, убеждавайки го в невинността си.
— Пуснете го — заявих уморено. — Те са направили каквото им е било наредено. Нямат нищо общо с онова, което уби Бакел и което можеше да убие вас.
— Чудя се — Казалес освободи нещастника, като го изблъска. — Наистина забелязах нещо, точно след като кралят и кралицата излязоха от олтара. Седнах и почувствах как дървото се разтърсва и проскърцва, после чух трясъка, когато павилионът на Бакел рухна. Как, Матилда, как?
— Милорд — майсторът нямаше търпение да изтъкне невинността си и тази на своите другари, — ние построихме тези павилиони, но те бяха прибрани в трансептите до тази сутрин. Абатството беше отворено след всички необходими приготовления. Вижте колко е тъмно, дори и сега — толкова тъмно, че всеки би могъл да извърши това злодеяние, просто за да напакости, като някаква злобна шега…
Казалес го отпрати с махване на ръка, загледан в разрушения павилион, след което се завъртя на пети и се отправи с широки крачки отново надолу по нефа. Спря на средата на пътя и се обърна.
— Нейно величество кралицата — провикна се той — каза, че не е необходимо да се присъединяваш към нея. Марини и останалите кипят от омраза заради привилегированото положение на милорд Гейвстън. Тя каза, че ще е най-добре, ако не се появяваш…
Така и сторих — върнах се в нашите покои и заспах неспокоен сън, без да се събличам, до ранните утринни часове, когато Изабела, придружена от дамите си, се върна с натежали очи, с гадене и болки в мускулите. Помогнах й да се съблече. Тя стоеше по долна риза пред гаснещия огън, прокарвайки ръце през гъстите си златни коси. Мислех си, че ще легне да спи, но тя каза, че кръвта й още бушувала, умът й още кипял от мислите за събитията през деня. Описа как пиршеството по случай коронацията се било превърнало в пародия, как смъртта на Бакел витаела като вестител от ада над празненството. Нещата се влошили от безпорядъка в кухните. Вниманието на готвачите, на техните помощници и на слугите било отвлечено от нещастието, затова храната била студена и зле поднесена. Великите херцози, чиято гордост била наскърбена, се били намръщили и си тръгнали, докато в същото време французите открито се оплаквали заради привилегированото положение на Гейвстън в посребрените му пурпурни одежди, седнал от дясната страна на краля вместо Изабела. Едуард открито бе показал благоволението и предпочитанията си към Гейвстън, проявявайки явно пренебрежение към Изабела. За първи път долових гнева и раздразнението й от това, че голямата игра бе стигнала твърде далече.