— Разбира се, че не! — изкрещя Едуард, като удари по масата. — Макар да се противопоставяха на присъстващия тук херцог, те бяха предани и верни поданици — той си пое дълбоко дъх. — Отначало мислех, че това са нещастни случаи, но Сандуик, Бакел… — той поклати глава. — В сърцето си обвинявам великите херцози.
— Слушайте, господарю — продължи бързо Изабела, — умолявам ви. Ще приема дадена от вас клетва върху която свята реликва пожелаете. Говоря истината, давам ви мъдри съвети. Може и да бъда пренебрегната заради крехката си възраст, заради неопитността си, но, Бог ми е свидетел, по един въпрос няма да отстъпя — гласът на Изабела стана твърд. — Познавам баща си. Моля ви, умолявам ви, каквото и да ви е обещал тайно, каквато и тайна клетва да ви е дал, каквито и тайни планове да крои, коленопреклонно ви умолявам — не му вярвайте. Кажете ми, господарю, понеже аз ви обичам, какво ви е казвал той в потайни кътчета, в писма, изпращани под прикритието на тайния печат, или чрез Марини и другите тайни съветници — Изабела замълча за миг. — Уверявам ви, милорд, каквото и да ви е обещал, това са лъжи, нагласени, за да ви хване в капан, да доведе вас и лорд Гейвстън до пълно унищожение.
— Милорд Гейвстън — обърнах се към фаворита, — посетили сте тайно Париж. Срещнали сте се с мосю дьо Витри. Сега вие притежавате принадлежалото на него изображение на света Агнес — направих пауза. — Пътували сте по времето, когато са били арестувани тамплиерите. Мосю дьо Витри спомена нещо за посетител, така че, като се замисля, трябва да е бил някой важен човек. Вие, монсеньор, се пошегувахте, че Дувър бил идеалното място, за да се измъкне човек от кралството.
— Да, да — Гейвстън вече не беше познатото ми надуто конте, а погледът му бе станал суров, дори страшен. — Посетих дьо Витри, за да получа парични средства, изплатени от крал Филип — така трябваше да се направи. Видях картината. Мосю дьо Витри ми я подари.
Едуард се изправи на крака. Започна да крачи нагоре-надолу, за да събере мислите си.
— От сто години — започна той — великите херцози се възправят срещу семейството ми, срещу нашата династия от славни крале. Прадядо ми бил преследван надлъж и нашир из кралството, изгубвайки съкровищата си в тесния проток между Норфолк и Ланкшир. Дядо ми Хенри се е сблъскал с гражданска война, плен, затворничество. Дори баща ми, великият воин — Едуард не можа да скрие сарказма в гласа си — е бил заставян да стори едно или друго, принуждаван да подпише тази или онази харта, давайки обещания, отстъпвайки правата си. Парламентът и съветниците, непокорни духовници и велики херцози го принуждавали да тръгне с шапка в ръка да проси пари, понеже в неговите ковчежета за скъпоценности оставали само паяжини — Едуард се облегна назад в стола си. — Вашият брачен съюз, милейди, предложи друг начин. Миналото лято, както знаете, моят баща принуди лорд Гейвстън да замине в изгнание. Той отиде във Франция и беше приет с отворени обятия от крал Филип, който изтъкна, че славният ми баща няма да живее вечно. Филип обеща, че ако се оженя за вас, ще ми помогне да смажа веднъж завинаги всяка съпротива в Англия. Баща ми умря през юли миналата година. Месеци по-късно лорд Гейвстън се върна тайно във Франция, за да продължи нашите преговори. Именно тогава мосю дьо Витри му е дал картината. Филип предложи военна помощ — щеше да финансира плана с богатствата, заграбени от тамплиерите.
Отпуснах се и седнах на пети, кимайки в знак на съгласие. Спомних си как дьо Витри искаше да си отида, защото очаквал друг гост. Нищо чудно, че беше толкова нервен, разкъсван между мен и машинациите на владетелите.
— Английското начинание? — попитах. — Монсеньор — вдигнах ръка, — извинявам се.
— Не се извинявай, Матилда. Това би ли променило нещо? Да, Английското начинание, истинската причина, поради която Филип нападна тамплиерите — той се нуждаеше от техните богатства. След като лорд Гейвстън се върна в Париж миналия декември, нашият таен договор бе потвърден. Щях да се оженя за Изабела. Най-големият ни син щеше да бъде наречен Луи, вторият ни син щеше да получи Гаскония, но под пълен френски протекторат. Филип щеше да ми помогне да смажа съпротивата тук и в Шотландия. Щяхме да сключим траен мир. Неговите врагове щяха да бъдат и мои. Преди всичко — Едуард вдигна бокала си с вино и отпи, — тук нямаше да има съпротива.
— Разбира се — намеси се Гейвстън, — господарят ни щеше да се държи различно пред другите, противопоставяйки се на Филип във всичко, доколкото може.
— А аз? — попита Изабела.
— Ваша светлост — Гейвстън се поклони, — и бих желал да седнете — вие сте част от преструвката, дори и да не ви е известна истинската причина. Дойде ли пролетта, Филип ще тръгне на поход.