Излязох от помещението за покойниците. Светлината още беше мъжделива, вятърът изтикваше мъглата на кълбящи се струйки, сякаш наоколо се движеше армия от призраци. Бях толкова вглъбена в себе си, че се спънах в алебардата, нарочно оставена напряко на прага. Когато се претърколих напред, някой хвърли върху главата ми парче грубо зебло, вонящо на катран, и една ръка се сключи около гърлото ми и го стегна като примка. Гласът беше неясен, просто дрезгав шепот:
— Матилда, Матилда, кажи на господарката си да не любопитства! Стойте си в стаите и си гледайте ръкоделието!
Хватката се затегна. Започнах да се задушавам, после ръката ме пусна и ме блъсна грубо напред. Хватката беше толкова жестока, зеблото беше увито толкова стегнато около мен, че докато се съвзема и успея да махна плата от очите си, нападателят ми си беше отишъл и нямаше нищо, освен мъглата, миризмите от обширната пустош и приглушените звуци на пробуждащия се дворец. Изправих се.
Когато се върнах, Изабела бе коленичила на молитвеното си столче, облечена и наметната с мантия, по-скромна и смирена от послушница в манастир. Известно време просто стоях облегната на вратата, чудейки се кой ме бе нападнал и защо. Гърлото и шията ме боляха, бузите ми горяха, тялото ми се къпеше в лепкава пот. Поех дълбоко въздух, застанах зад нея и надникнах към малкия красиво изписан часослов, от който четеше. Главната буква „А“ на молитвата Adjutorium nostrum in nomine Domini — „Нашата помощ е в името Божие“ — беше изящно изрисувана, макар че самата миниатюра извика у мен усмивка — картината изобразяваше ято гарвани, предрешени като принцове, слушащи проповед, изнасяна от котка, с епископска митра и филон.
Изабела се обърна рязко — очите й светеха палаво.
— Мастър Розалети нарисува това. Той е не само духовник, но и опитен рисувач. Някога е бил бенедиктински монах — тя бъбреше неспирно. — Е, някога е бил женен, но съпругата му била премазана от каруца, затова станал духовник.
— Значи познавате Розалети добре, милейди?
— Разбира се — той беше мой възпитател. Той знае всички истории за Артур и неговите рицари.
— Но вие казахте, че е шпионин.
— Логично е — засмя се Изабела, изправяйки се на крака. — Всички в моята прислуга, с изключение на теб, са шпиони! Така наречените Secreti, тайните съветници, пасмината на Марини, кръжат навсякъде. Във всеки случай, точно след пладне трябва да се срещнем с Розалети и Казалес — усмивката й помръкна, когато забеляза ожулванията по лицето и шията ми, и ръката й се измъкна изпод мантията и се насочи към мен. — О, Матилда, какво има? — Тя докосна леко брадичката ми: в сините й очи се четеше тревога. — Матилда, какво се е случило?
Разказах й за посещението си в стаята на покойниците, и за последвалото нападение. Изабела седеше и слушаше, потропвайки с крак по едно столче. След като свърших, тя задърпа един конец на маншета си.
— Не знам — промърмори тя, — защо му е на някого да те напада. Заради случилото се снощи ли е било? Заради отиването ти в стаята на Пурт или в стаята за покойници? — тя сви рамене. — Би могъл да го е сторил всеки: Луи, някой от тайните съветници?
Тя се обърна към масата и затвори часослова:
— Вслушай се в шумовете на двореца, Матилда! Ние седим и чуваме звуците. Виждаме как хората отиват тук и там, но не знаем какво се случва в действителност. Същото е вярно за теб, за мен…
Вгледах се в тази млада жена, в много отношения просто едно средство в бащините си планове; дете сред възрастни, гълъбица сред ястребите. А дали наистина беше такава? Понякога тя проявяваше лукавство и хитрост, с които баща й би трябвало да се гордее.
— Едно нещо свързва тамплиерите, клането в къщата на дьо Витри и смъртта на англичанина Пурт — тя се усмихна. — И това съм аз! — тя направи физиономия, когато се втренчих озадачено в нея. — Баща ми трябва да плати огромна зестра на англичаните, но хазната му е празна. Плячкосването на богатствата на тамплиерите ще помогне за напълването й. Дьо Витри беше един от неговите банкери. Той преговаряше от името на тамплиерите и на други търговци, като например представителите на фамилията Фрескобалди от Италия. Смъртта на дьо Витри — тя кимна — може да се окаже истински удар за него.