Една пещера с полупрозрачен покрив особено порази Мурат. През тавана неясно прозираше, сякаш гледано от дъното на река, слънцето. „Но нима то може да прониже с лъчите си толкова дебела скала?“ — помисли си Мурат и оглеждайки се, видя картината на стената. Той приближи магарето си по-близо, но веднага забрави и за него, и за кучето.
На поляната край дворец от скъпоценни камъни в огромен лотос лежеше красива девойка в червен сарафан с бели дантели. На врата си имаше огърлица от черни мъниста, а на ушите — същите черни обици. Хората, които стояха на колене около цветето, безутешно ридаеха. Едни плачеха, а други с печални лица гледаха към стройния юнак, приведен в краката на покойната. Дори дърветата около поляната бяха склонили вейки, макар че подобни дървета Мурат през живота си не беше виждал: тумбести като бъчви, кората синьо-черна, по гъстите дълги клони сребристи плодове. Така става, когато напролет, след като снегът се стопи, пак хване студ — в гората всичко изглежда като стъклено… Това даже не беше картина, а като че ли вълшебен прозорец неизвестно към къде, защото над поляната светеха едновременно две слънца, и двете с люляков цвят.
И ето че на Мурат му се стори, сякаш на китката на хубавицата едва-едва, по-леко от диханието на мравка, потрепна синя жилка.
„Защо плачете, хора? — рече Мурат. — Прекрасната пери8 съвсем не е умряла. Сигурно драконът я е изплашил и тя е припаднала, потънала е като в зимен сън без сънища. Или е в летаргия, както го нарича благословеният Абу Али ибн Сина, да пребъдат потомците му и след хиляда години и десет хиляди дни. При летаргия моят дядо правеше настойка от листа на върба, ечемик, лайка, копър, теменужки, корени от касатник и комунига. А после я смесваше с друга настойка от дафинов лист, исоп, мента, рута, боброва струя и сатар. Така съветва «Медицинският канон». Да се правят настойки от билки е лесна работа. Дори аз мога да излекувам вашата хубавица.“
И стана чудо. Юнакът, що бе приклекнал в краката на хубавицата, се изправи, погледна към Мурат и го повика с пръст, на който имаше черен пръстен. Мурат се вкамени от страх. Тогава юнакът прекоси бързо поляната и се приближи към едно дърво, разтвори кората му като завеса и се скри вътре. Дървото се издигна над поляната. Отдолу вместо корени се появи оранжево-червено сияние. Скоро летящото дърво вече пълзеше между звездите, които се появяваха бавно на картината. Мурат с все сили хукна навън от пещерата, като пришпорваше и магарето.
Той реши никога да не се отдалечава от езерото и както някога правеше дядо му, дълго стоеше с дървената си лопата в пещерната зеленчукова градина. Тайнствената картина не излизаше от ума му. Защо го беше повикал с пръст онзи юнак? Ами за да поиска цяр за летаргията, какво има толкова да се чуди. А щом е така, трябва да прегледа всички стъкленици на дядо си, всички кутийки и торбички, за да намери целебната настойка или сам да я направи, като гледа от „Медицинския канон“. За тази работа му потрябва една седмица. В интерес на истината, веднъж той забрави да навие сребърния часовник на дълго синджирче на дядо си и малко обърка сметката на дните. За да е по-сигурен, направи допълнителна резка върху меката скала и преброи чертичките. Беше краят на февруари. Скоро март — по-малкият брат на пролетта — ще стопли с диханието си кокичетата. Защо и къде го призоваваше скръбният момък?
Веднъж той се събуди от лая на Токо и от нечие странно пръхтене, сякаш в пещерата бе допълзял изтощеният от двубой дракон и се бе надвесил над езерото да пие. Мурат предпазливо отвори наполовина очите си. Токо лаеше на дървото, което бе израсло сред пещерата. Това беше същото дърво с черна кора и сребристи клони, но отблизо изглеждаше много по-дебело, отколкото на картината. По-дебело от най-дебелия дъб, по-дебело от купа сено. Мурат не се учуди много, когато кората се разтвори и в прохода, който се образува, се появи същият скръбен момък. Главата му бе покрита със светложълт прозрачен похлупак.
Като укроти Токо, Мурат взе каничката с настойката и се приближи смело към пръхтящото дърво.
— Трябва да се налеят две лъжици от настойката в устата на прекрасната пери и летаргията й ще изчезне — каза той и подаде каничката.
Но юнакът не я пое. Той допря дясната си ръка към сърцето, поклони се и Мурат сякаш направо в главата си чу следните думи:
— О, другоземец! Разреши ми да ти благодаря за желанието да излекуваш княгинята на радостта. Аз не мога нито да те прегърна, нито да се допра до каквото и да е в твоя свят. Благоволи да стъпиш на летящия ми кораб. След изтичането на звездния срок ще те върнем където поискаш.