Къдрокосият юноша мълчеше.
— Моля ви, летящи джигити, върнете ме обратно, както бяхте обещали — напомни Мурат. — Само че не в пещерата, а в Чарин. Билките, настойките и отварите оставям на този, който се скри в храстите. Те ще му потрябват. Може би и ти, Токо, ще започнеш да лекуваш?
— Връщам се с тебе, мой малки стопанино — тихо продума Токо.
— Знай, че близо до колесницата на земното време ще се извърши обратното превръщане — предупреди гласът.
— Да тръгваме, малки стопанино. Да се връщаме в къщи — рече Токо.
— Готов ли си за непродължителния път? — попита гласът.
Мурат ни за миг не се поколеба.
И израснаха стълбове от тъмнина, преди да се види през прозрачния под на летящия кораб върху обшитото с диаманти кадифе живото кълбо, изцяло златисто, розово и небесносиньо, без нито една мътна ивица. Да, то наистина беше живо и хълбоците му ту се повдигаха, ту се отпускаха като на зверче.
През целия път на връщане Токо мълча. Той бродеше вглъбен между пълзящите изумрудени хълмове. И Мурат не се реши да се приближи до него и да го запита какъв е бил в предишния си живот. А веднъж край езерото с плоските като палачинка риби той видя предишния Токо. Песът изквича, залая и сложи както преди лапите си на гърдите му.
Когато хълмовете престанаха да пълзят, а корабът се изпълни с пръхтене, Мурат вече знаеше, че скоро ще трябва да слизат по стъкления мостик на земята.
Те се озоваха сред саксауловите гъсталаци. През редките клонки в далечината се виждаха кирпичени къщи. Слънцето — само едно и не люляково, а обикновено, лъчезарно — бе изгряло неотдавна, но вече бе топло. „Значи сега е юли, а отлетяхме през март“ — отбеляза Мурат. И „Медицинският канон“ е в мушамата, и пушката и часовникът на верижка се оказаха на пясъка, сложени там неизвестно от кого.
Ето че пръхтенето на дракона замлъкна. Мурат се огледа. Дървото го нямаше. Там, където бе стояло, едва-едва димяха на пясъка светлокафяви локви.
— Вие сте най-глупавите животни от цял Чарин! — разнесе се откъм къщите момчешки глас. Това бе овчарчето, което викаше на овцете си. На уйгурски.
— Защо не остана при княгинята на радостта? — попита Мурат Токо. Кучето остана безмълвно.
— Хубава приказка — казах аз. — Селцето и дори подземното езеро допускам, че съществуват. Но да има картини и скулптури в светещи пещери?…
— Светещите пещери не са някакво чудо. Както и картините в тях. В Китай има огромен лабиринт — „Хилядите пещери“. В някои от тях намират изсъхнали мумии. В Иран и в Ирак са описани говорещи пещери. И в тях слънцето се вижда като през слюда, и в зависимост от движението на светилото се чуват гласове, които разказват за различни загадки от древността.
— Излиза, че слънчевият лъч е като игла, а Земята, която се върти, е като грамофонна плоча и се наблюдава пиезоефект, нали?
— Охо, какви научни термини знаят нашите хуманитари! — повдигна вежди Учителя. — Може и така да се приеме, макар че е много по-сложно. Между другото, някои моменти от епопеята на Мурат би могло, разбира се, и да се смятат за бълнуване, за халюцинации, за каквото щеш. Но едно не може да им се отрече — че са точни и сюжетите на картините, и митологичните предания за превръщането на животни в хора. А „Медицинския канон“ собственоръчно поднесох в дар на президента на академията.
— Ако добавим пушката и часовника на верижка, които аз също съм държал в ръцете си, остава един-единствен въпрос: къде е изчезнал верният му другар Токо?
— Мурат не пожела да ми обясни. Струва ми се, че е загинал, когато е защищавал Мурат от глутница вълци.
— Значи — живот за живот!
— Да, живот за живот! Ще има още с какво да ни радва това умно уйгурско момче.
След две години това умно момче беше вече в университета, където учудваше всички с паметта си. Когато му даваха страница с непознат текст, той го прочиташе и веднага го повтаряше наизуст.
В четвърти курс това умно момче подари на Сергей Антонович, а после и на мен, красиво издание на томовете на Авицена в негов превод. И даже се дипломира преди мен. Макар и с три седмици, но по-рано.
Да, имаше за какво да си спомням, докато пътувах до Москва, после до Рим и после на летището „Леонардо да Винчи“, чакайки няколко часа самолета за Палермо.
4. Езерото на спящите ластовици
— ЕОНА, ТИ ТВЪРДИШ, ЧЕ КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА, КАТО НАКАРА ЧОВЕКА ДА СЕ ПРЕОБРАЗИ ПО НЕЙНИЯ ОБРАЗ И ПОДОБИЕ?
— АЗ ТВЪРДЯ: КРАСОТАТА НЕ Е САМО ПРЕКРАСНАТА ФОРМА, НО ПРЕДИ ВСИЧКО Е СМИСЪЛЪТ НА УСВОЯВАНЕТО НА СВЕТА ОТ ЧОВЕКА.