— Само не си отваряй ръката! Само не си отваряй ръката!
Когато Чава се шмугна зад камъка, чух до ухото си гласа на татко:
— Той е прав, Олег, не трябва да си отваряш ръката, защото гранатата ще се взриви.
Човекът, който поразително приличаше на баща ми, но с онова, необезобразеното от войната лице, здраво стисна ръцете ми.
— Хайде да слезем до водата — говореше ми тихо той. — Нали знаеш, Олег, защо езерото се нарича Ластовиче?
— Защото те никога не отлитат през зимата оттук, а лягат на дъното… Хващат се с крачета и спят в езерото до пролетта — казах на този, който приличаше на баща ми.
— Така е, Олег. Все пак някои ластовички отлитат на юг, скрити под крилата на жеравите. Или на гърба на щъркелите. По-внимателно слизай, стъпвай с ботушите напреко на склона, за да не се хлъзгат. Виждаш ли, водата вече е съвсем близо. Сега малко разхлаби ръката си, ще се опитам аз да хвана това нещо. Отпускай, отпускай, не се страхувай. Дори след като щракне, има достатъчно време да се избавим от нея. Отвори си ръката ти казвам!
— Не мо-ога. Ръцете ми се вдъ-ъ-ървиха! — траках аз със зъби и не можех, съвсем не можех да ги разтворя, както тогава върху гърлото на Бусигин.
Тогава тайнственият човек в тънката не според сезона, чудновата риза и със сините шушлякови панталони така стисна китките ми, че извиках от болка. Гранатата започна да пада към земята, но той я улови във въздуха и я метна в езерото, като същевременно успя да ме събори на тревата и да ме прикрие с тялото си. Чу се гръм. От водата израсна стълб от тънък лед и вода, в който се пречупиха слънчевите лъчи.
— Ура, ура! — надвикваха се момчетата. — Гледай ти, колко риба! И даже умряла видра!
— Братлета, правете сала, ще печем карас на огън — викаше и Чава.
Извадихме доста риба, почти цяла кофа. А непознатият, който приличаше на баща ми, изчезна, сякаш изобщо не се беше появявал. Заедно е него изчезнаха и скривалището, и двата снаряда, сложени вече в огнището. Дори когато станахме десетокласници, пак от време на време ходехме на Ластовичето езеро и продължавахме да търсим скривалището. Безрезултатно. Сякаш вдън земя бе потънало.
В края на краищата аз и сам започнах да се съмнявам в реалността на това, което бе се случило. Че е имало скривалище — имало е, че сме яли печена риба — яли сме, дори и в къщи бях занесъл няколко парчета. Но от възрастните — още повече в сини панталони и лятна риза — никой не е бил край езерото. Така твърдеше цялата ни чета, включително и Чава.
И само Белия, чак когато заминаваше за авиационното училище, ми призна: да, той бе видял мъжа със сините панталони. И как внимателно сме се спускали с него към водата, и как той метнал гранатата — всичко бе видял Белия. Само че приличал като две капки вода на неговия баща. Макар и да изглеждал по-млад.
5. Епидемията
— ЕОНА, ДОСЕГА НЕ ВЯРВАХ В СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИЗВЪНЗЕМНИ. МИСЛЕЩИ ОБЛАЦИ, ХОРА-ГЪБИ, ХОРА-ОКТОПОДИ, ОДУШЕВЕНИ УПЛЪТНЕНИЯ ОТ СВЕТЛИНА — ВСИЧКО ТОВА СПОРЕД МЕН СА ИЗМИСЛИЦИ И ГЛУПОСТИ. А УЧИТЕЛЯ СМЯТА, ЧЕ ДРУГИТЕ СВЕТОВЕ СА ПОВСЕМЕСТНО НАСЕЛЕНИ, НО ОБИТАТЕЛИТЕ ИМ СА ТОЧНО КОПИЕ НА ЧОВЕКА. ТЪЙ КАКТО СА ЕДНАКВИ АТОМИТЕ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА ИЛИ СПИРАЛИТЕ НА ГАЛАКТИКИТЕ…
— НО ЗАЩО АТОМЪТ ДА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ С РАЗМЕРИТЕ НА КОЛИЗЕУМА, А ГАЛАКТИЧЕСКИТЕ СПИРАЛИ ДА НЕ СА ИЗТЪКАНИ ОТ СРЕБРИСТИ КЛОНКИ? РАЗУМЪТ Е МНОГООБРАЗЕН И МНОГОИЗМЕРЕН. ЧОВЕКЪТ Е СТАНАЛ ЦАР НА ПРИРОДАТА СЛУЧАЙНО. И КОСМИЧЕСКИТЕ КОРАБИ, И СИНХРОФАЗОТРОНИТЕ, И ПОДВОДНИЦИТЕ, И ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ КУЛИ СА МОГЛИ ДА БЪДАТ СЪЗДАДЕНИ НАПРИМЕР ОТ ПОТОМЦИТЕ НА ДИНОЗАВРИТЕ, АКО ДИНОЗАВРИТЕ НЕ БЯХА ИЗМРЕЛИ ПРЕДИ 65 МИЛИОНА ГОДИНИ ПРИ ЗАГАДЪЧНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА.
— ДОПУСКАМ, ЧЕ СИ ПРАВА, ЕОНА, НО СЕ ГОВОРИ, ЧЕ НЯМА НИ ЕДИН ДОСТОВЕРЕН ФАКТ ЗА ПОЯВЯВАНЕТО НА ИЗВЪНЗЕМНИ НА ЗЕМЯТА.
— ТВОЯТ МОЗЪК МОЖЕ ДА ПОЕМЕ ДВАДЕСЕТ МИЛИОНА ТОМА ПЛЪТЕН ТЕКСТ. ТОВА СА ПОЧТИ ВСИЧКИ КНИГИ НА ЗЕМЯТА. КАК СИ ЗАБРАВИЛ ТОГАВА ОНАЗИ СТАТИЯ, КОЯТО НА ВРЕМЕТО РАЗМАХВАШЕ ПРЕД ЦЕЛИЯ УНИВЕРСИТЕТ? ПРИПОМНИ СИ ЗА МИЛАНСКОТО СПИСАНИЕ „ПАНОРАМА“…
— СРАМ МЕ Е, ЕОНА, НО СЪМ ЗАБРАВИЛ ЗА НЕЯ.
— ЩЕ ТИ ПРИПОМНЯ, ЗАБРАВЯЩИЙ. ТАМ СЕ ГОВОРЕШЕ ЗА ЕДНО СЪЩЕСТВО, НИСКО, СЪС ЗЕЛЕНА КРЪВ, КОЕТО Е БИЛО НАМЕРЕНО НА 7 ЮЛИ 1948 ГОДИНА ДО ПАРЧЕТА ОТ НЕПОЗНАТ ЛЕТАТЕЛЕН АПАРАТ В МЕКСИКО, НА 45 КИЛОМЕТРА ОТ ГРАД ЛАРЕДО. СЪЩЕСТВОТО Е БИЛО ЧЕТИРИПРЪСТО, БЕЗ ЕЗИК И ЗЪБИ, БЕЗ УШИ И НОСОВИ ОТВЪРСТИЯ. НАПРЕГНИ ПАМЕТТА СИ — ИМАШЕ ДВЕ СНИМКИ НА ФОЛИОТО.
— СПОМНИХ СИ, ЕОНА, А НА МЯСТОТО НА УШИТЕ СЕ НАМИРАХА ОЧНИТЕ ЯМИ… ПРЕДИ ПЕТСТОТИН ГОДИНИ СЪЩО Е ИМАЛО ЖЕЛАЕЩИ ДА РАЗКАЗВАТ ЗА ХОРА С „УСТИ МЕЖДУ РАМЕНЕТЕ“ И С „ОЧИ В ГЪРДИТЕ“.