— ПРЕДИ ДА ИЗГОРИ И ДА СЕ РАЗПАДНЕ, АПАРАТЪТ Е ПРЕЛЕТЯЛ ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ КИЛОМЕТРА НАД ЗЕМЯТА. И ТО ЗА ПО-МАЛКО ОТ 54 МИНУТИ. НАБЛЮДАВАЛИ СА ГО С РАДАРИ, ТЪЙ ЧЕ СТОЙНОСТТА Е ПРИБЛИЗИТЕЛНО ТОЧНА.
— ПРИЗНАВАМ, ЧЕ ПРЕЗ ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМА ГОДИНА С ТАКАВА СКОРОСТ ОЩЕ НИКОЙ НЕ БЕШЕ ЛЕТЯЛ. НО КАК ДА ПОВЯРВАШ, ЧЕ ДЖУДЖЕТО СЪС ЗЕЛЕНА КРЪВ, ЧЕ БЕЗЗЪБИЯТ УРОД С ЧЕТИРИ ПРЪСТА МОЖЕ ДА ПИЛОТИРА КОСМИЧЕСКИ КОРАБ?
— ТИ ИМАШ ПЕТ ПРЪСТА, ЗАБРАВЯЩИЙ, САМО ПОРАДИ ТОВА, ЧЕ СИ ПРОИЗЛЯЗЪЛ ОТ КИТКОПЕРЕСТА РИБА ОТ ДЕВОНСКИЯ ПЕРИОД С ПЕТ РАЗЧЛЕНЕНИЯ НА ПЛАВНИЦИТЕ.
— ТОГАВА, ЕОНА, ИСКАМ ДА ВИДЯ ЛЕТЯЩИЯ УРОД В ЛИЦЕТО.
Самолетът от Рим се приземи в Палермо късно вечерта. Беше топло и сухо. Средиземноморските звезди висяха над самото летище като под купол на планетариум. Дори над бетонните писти се усещаше тръпчивият мирис на кипариси. От самата стълбичка чак до ниската сграда на летището ни съпровождаха дванайсетина яки карабинери.
— В Рим ни посрещаха сестри с Евангелие и разпятие в ръце, а тук — дяволи с автомати — чух разговора на две от спътничките ми — монахини. Тази, която беше с около глава по-висока от мене, се прекръсти.
В митницата върху цялата стена беше изписано: „За да се предпазите от отравяне, употребявайте храната само след продължителна термична обработка. Помнете, че причините за епидемията все още не са установени!“
— Каква епидемия има? — тихо попитах митничаря — набит младеж с кафяви очи и с пресен дъговиден белег на бузата.
— Що ли не говорят хората, синьор. Според едни е от зехтина, според други — от застоялата вода. На кого каквото му разбира главата. А въобще до днес сутринта са пукнали 178 нещастни хорица. — Той вдигна очи към тавана. — Приеми ги с мир, господи всемогъщи. А вие, синьор, моля да отворите куфара си. Някаква храна да имате?
Тъмноокият внимателно отдели на една страна всичко онова, с което исках да зарадвам Учителя: два бородински хляба, буркан със сельодка, целофанирани пакетчета с клюква.
— Продуктите, синьор, се конфискуват. Строго е забранено да се внася храна. Нима не са ви уведомили преди излитането в Рим? Между другото, необходима ли ви е квитанция за конфискуваното?
— Ще мина и без тази хартийка — усмихнах се аз. — Макар че ума ми не го побира как ще подложите сельодката на термична обработка?
Юначагата ми намигна и веднага се зае с монахините. Прекосих празния салон и взех такси.
— Хотел „Конхилия доро“ — казах на шофьора — и моля ви, няколко днешни вестника.
— Имам само „Гласът на Палермо“. Останалите можем да купим по пътя, стига да завием малко в посока към църквата „Сан Джовани“, която, между другото, е от дванадесети век.
— Карайте тогава направо в „Златната раковина“.
Почти една трета от първата колонка заемаше снимката на мъж в локва от кръв с раздробен череп. „Нова мафия — гласеше надписът. — Нелегално правителство на Италия, което здраво се опира на двата кита — на търговията с наркотици и на корупцията. Кулминация на тероризма в столицата на мафията Палермо — това е вече сто и третото убийство само през тази година.“
Зачетох се в статията, препечатана от лондонския „Сънди таймс“. Оказва се, че мафиозите вече отдавна вместо със спекула на недвижимо имущество и строителни материали се занимават с изкупуване на игрални домове, отвличане на хора и с търговия на наркотици. „Конкуренцията в тази търговия е толкова висока, че не престава кървавата война между клановете. Всяка седмица се извършва поредното убийство или загадъчно изчезва нова жертва. В Палермо се говори, че бетонните основи на новите строежи в покрайнините на града са се превърнали в гробници, запълнени с трупове на мафиози.“ Главатарите на клановете отдавна са установили директна връзка между Палермо и Ню Йорк.
„Гласът на Палермо“ не съобщаваше нищо за епидемията, обаче на третата колонка горе с големи букви бе написано: БЕЗЧИНСТВАТА НА ИЗВЪНЗЕМНИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ. ВЧЕРА ПРИШЪЛЦИТЕ НАГЛО СА ИЗГОРИЛИ С ХИКС-ЛЪЧИ БАДЕМОВАТА ГОРИЧКА В ПОКРАЙНИНИТЕ НА АГРИДЖЕНТО. Отдолу имаше снимка на летяща чиния, която приличаше на обърната гъба манатарка. Тази жалка имитация се представяше за снимка (любителска), направена от един шофьор, страдащ от безсъние. Под „манатарката“ следваха такива невъобразими глупости, че побързах да обърна страницата. И късмет! Там имаше интервю с Учителя под заглавие „Градината на доброжелателството и развлечението на душата“. След като изброява заслугите му, силно преувеличени, както се прави при интервю с чужденец, кореспондентът започва интригуваща беседа: