Кореспондентът: Скъпи професоре, истина ли е, че сте се заклели да изкопаете на хълма Чивита и да върнете на стопаните му сребърния глобус, който нито един подемен кран не може да вдигне?
Професорът: Тъй като вече много векове никой не е виждал глобуса, изглежда, че би трябвало да се закълна пред тогавашния крал Роджер Втори. Нали по негова заповед арабският мъдрец ал Идриси е ръководил строежа на сребърното подобие на небесния свод и на големия кръг, който изобразявал повърхността на нашата планета. Върху трепкащия диск са били гравирани седем земни климата с техните „страни и области, брегове и поля, течение на водите и устия на реките“, както е писал ал Идриси в манускрипта си „Развлечение на измъчения от странствувания по областите“. Към манускрипта са били приложени седемдесет отделни карти. Що се отнася до подемния кран, съдете сами — сребърното чудо е тежало около шестдесет и пет тона.
Кореспондентът: От такава сребърна грамада може да се отлее не един кран! Но, извинете, за вашето сребърно чудо е било необходимо и не съвсем малко помещенийце…
Професорът: Предполага се, че това е била древната норманска кула, добре известна и на вас, тъй като се намира до вашата редакция. Между другото, пет века след безвъзвратната гибел на глобуса в кулата са направили обсерватория.
Кореспондентът: Малко си противоречите, професоре. Как може да се намери глобус, който е разрушен?
Професорът: Така предполагат повечето учени. Според тях около 1160 година тук, в Палермо, въстанали недоволните от новия крал Вилхелм Лошия, нали си спомняте. И между другото, те разграбили парченце по парченце и сребърния глобус. Но аз съм на друго мнение. Първо, глобусът не е бил правен в Палермо, а в крепостта Чивита, която не е толкова далече оттук. Чивита е била основана почти по същото време, както и Палермо, но в Чивита явно преобладава елинската култура, тъй като крал Роджер, макар и да е бил норман, обожавал древна Гърция. Всъщност в Чивита той е прекарвал понякога по половин година. По-нататък. Едва ли престарелият ал Идриси би преживял гибелта на своята рожба и още повече, надали би почнал да пише продължението на своя безсмъртен труд за Вилхелм Лошия. А той, представете си, го е написал. Говоря за съчинението „Градината на доброжелателността и развлечението на душата“ със седемдесет и три карти. Това именно ме кара да се надявам, че ще намеря глобуса в Чивита.
Кореспондентът: Вашата хипотеза изглежда убедителна.
Професорът: Тя не е само моя хипотеза. На времето за съдбата на глобуса блестящо бе писал нашият руски поет и историк Сергей Николаевич Марков! И изключителният арабист Крачковски също има пръст в това. Изобщо, както е казал Нютон — стоим на плещите на гиганти.
Кореспондентът: Кога се надявате да намерите глобуса?
Професорът: Засега още не е известно къде е била обсерваторията в Чивита. Но ние не търсим само глобуса, а правим разкопки на целия град.
Кореспондентът: Плъзнали са слухове, че във връзка с епидемията много членове на вашата експедиция спешно са напуснали Сицилия…
Професорът: Това не са слухове. Седмина си заминаха: американци, турци, шведи и един французин… Това е тяхно право. Никого не можем да задържаме. Но разкопките продължават. И ще продължават.
Кореспондентът: И един страничен въпрос, професоре. Във връзка със същата тази загадъчна епидемия говорят, че тя е предизвикана от намесата на пришълци — било от други звезди, било от бъдещето — в нашия земен живот.
Професорът: Науката борави не със слухове, а с факти. Що се отнася до пришълците, то археологията има работа само с пришълци от миналото — това са древните предмети, които вадим изпод земята. И те са показани във всички музеи.
Кореспондентът: Извинете, не сте ли забелязали нощем летящи чинии над Чивита?
Професорът: За разлика от астрономите археолозите нощем спят.
С вестника под мишница се втурнах в стаята на Учителя.
— Поздравявам ви, Сергей Антонович! Главозамайващо интервю!
Учителя лежеше, по-точно беше в полулегнало състояние, подпрян на три възглавници. Беше поотслабнал и изглеждаше уморен. Бегло погледна интервюто и остави вестника до себе си на леглото.
— Здравата работят, дяволите! Днес следобед се втурнаха без разрешение при мен с лекомислените си въпроси, а вечерта, ето ти ги отпечатани. — Той леко ми се усмихна. — А вие, Олег, сте юнак! Разбрали сте всичко и веднага пристигате. Закъсах със сърцето, и то сериозно. Не по-малко от седмица още трябва да се въргалям в леглото. Сега съм като броненосец с пробойна под ватерлинията. Отгоре нищо не се забелязва, но чувствувам как постепенно потъвам под вълните…